Решение № 8068 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14177/2009 г.

Решение № 8068 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14177/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Миг-1" ЕООД моли да бъде отменено решение № 860/28.07.2009 г. по адм. д. № 1876/2008 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2000168/21.06.2007 г. и РА за поправка на РА № 1470/08.08.2007 г. на ТД - Сливен като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Миг-1" ЕООД против РА № 2000168/21.06.2007 г. и РА за поправка на РА № 1470/08.08.2007 г. на ТД-Сливен, с които са определени задължения на касатора по ЗДДС (отм.) в размер 35 000 лв. с лихви за периода м. 8.2005 г. - м. 10.2005 г. и по ЗКПО (отм.) корпоративен данък в размер 26 791,65 лв с лихви за периода 1.05.2005 г. - 31.12.2006 г. В мотивите си съдът е обсъдил констатациите по РА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съответна на доказателствата по делото. Обосновано съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител. Съдът е обсъдил подробно констатациите в РА за непредставени поискани доказателства относно реалността на доставките и начисляване на данъка от преките доставчици "Кобос" ЕООД и "Виста-2" ООД. Приел е, че в съдебното производство не са събрани доказателства, които да установят осъществяване на доставките по спорните фактури и за тях е приложим чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Отказал е да приложи чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), който е приложим за реално осъществени доставки. По доставката от "Елеганс" ЕООД на консултантска услуга по извършвано маркетингово проучване на стоки, услуги, лицензи и нови технологии съдът обосновано е приел, че не е осъществена, след като доставчикът е разполагал само със строителни работници. В частта по ЗКПО (отм.) с РА е увеличен финансовия резултат с разходите по фактурите за неосъществените доставки на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО във връзка с чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.) и съдът е приел, че ревизионният акт в тази част е законосъобразен. Правилно съдът е приел, че не е установено осъществяване на предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на данъчния кредит по спорните фактури. Законосъобразен е изводът на съда, че при липса на осъществени доставки чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) е неприложим. Представеният приемо-предавателен протокол за предаване на бизнес план от "Кобос" ЕООД не е подписан от касатора и не установява осъществяване на доставката на бизнес-план, който не е представен по делото. Фактурите на "Виста-2" ООД за пакетаж на прежда не съдържат количество, мярка, единична цена. Такива данни не са посочени и в договора. За осъществяване на доставката не са представени никакви доказателства и правилно съдът е приел, че доставката на тази услуга не е осъществена. Неоснователен е доводът на касатора, че присъденото юрисконсултско възнаграждение на ответника е завишено. Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена с ДВ бр. 2/2009 г. Определеното юрисконсултско възнаграждение от съда е малко занижено по приложимия чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата в новата редакция. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,