Решение № 1365 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10334/2013 г.

Решение № 1365 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10334/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет-Бургас против решение № 1123/20.05.2013 г., постановено по адм. дело № 2065/2012 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено Решение № 11-10/26.06.2012 г. на ОС-Бургас, в частта, с която се одобрява ПУП-ПРЗ досежно поземлен имот № 003071 по КВС на община Бургас, за който са отредени УПИ ХV-30042, 30071 и УПИ ХIV-30071 - общински, всички в кв. 42 по ПУП-ПРЗ на с. Маринка, община Бургас и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна Гочо Радев Христов взема становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореният ПУП в обжалваната му част не е съобразен с изискванията на чл. 16, ал. 1-5 ЗУТ и липсва изготвена от комисията по чл. 210 ЗУТ оценка, а отнетата от имота част не е за обществено мероприятие. Решението е валидно, допустимо и правилно. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесният ПУП е приет на основание чл. 16 ЗУТ, за територия с неурегулирани поземлени имоти по КВС, т. е. без първа регулация. Нормата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ визира изработване на ПУП с урегулиране на имотите в обхвата на разработката и необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, на озеленени площи, обединени в зелена система и общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, като в тази хипотеза не влиза уличната мрежа, предвид разпоредбата на § 5, т. 31 ПЗР на ЗУТ. За изграждането на тези обекти, предназначени за задоволяване на обществени потребности от местно значение, е предвидена възможност за "отчуждаване" процентна част от имотите - частна собственост, но "не повече от 25 на сто. Отчуждаването по реда на чл. 16, ал. 1 е допустимо само за обектите, посочени в тази норма и в чл. 205 ЗУТ. Обосновани са изводите на административният съд и за правната природа и различията между плана по ал. 1 и този по ал. 7 на чл. 16 ЗУТ. Планът за улична регулация по ал. 7 е във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и има за предмет само улична регулация, няма незабавно отчуждително действие и при изработването и одобряването му не са приложими изискванията на ал. 3, ал. 4 и ал. 5, чл. 16 ЗУТ. Безспорно е установено от представеното писмо на община Бургас, че към преписката по изготвяне и одобряване на "Актуализация на ПУП - ПРЗ на с. Маринка - фаза окончателен проект" няма изготвени оценки от комисията по чл. 210 ЗУТ. Това е съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на ПУП само на това основание, тъй като препятства проверката за спазване на изискването по ал. 4, чл. 16 ЗУТ - "Урегулираните имоти са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210". Неоснователно е възражението по касационната жалба, че изготвянето на оценка от комисията по чл. 210 е последващ одобряването на ПУП етап. ПУП по чл. 16, ал. 1 ЗУТ има непосредствен отчуждителен ефект (от деня на влизането му в сила), което налага той да съдържа и изготвена оценка от комисията по реда на чл. 210 ЗУТ, предхождаща одобряването на плана, за да се установи спазване на изискването по ал. 4, чл. 16 ЗУТ. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение