Решение № 1638 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8325/2017 г.

Решение № 1638 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8325/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - С. град против решение № 3619/29.05.2017 г., постановено по адм. дело № 1665/2017 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отменено решение № 1040-21-6/13.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. С. гард и е отменено разпореждане № 0-21-999-00-0000145725/17.11.2016 г., на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите и е изпратена преписката на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ С. - град, който след изпълнение на указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени с настоящото решение, следва да разпореди изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на жалбоподателката за времето от 11.10.2016 г. до 21.10.2016 г. по болничен лист № 4354485 серия Е-2016, в 14-дневен срок от влизане в сила на решението. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се реши спора по същество. Прави възражение за прекомерност. Ответницата по касационната жалба - И. Н. Ф. от гр. С., в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - С. град, решение № 3619/29.05.2017 г., постановено по адм. дело № 1665/2017 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отменено решение № 1040-21-6/13.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. С. гард и е отменено разпореждане № 0-21-999-00-0000145725/17.11.2016 г., на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите и е изпратена преписката на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ С. - град, който след изпълнение на указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени с настоящото решение, следва да разпореди изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на жалбоподателката за времето от 11.10.2016 г. до 21.10.2016 г. по болничен лист № 4354485 серия Е-2016, в 14-дневен срок от влизане в сила на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорения административен акт незаконосъобразно е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по посочения болничен лист, жалбоподателката е отговаряла на кумулативно предвидените изисквания по чл. 40, ал. 1 КСО. В тази връзка съдът е изложил, че в платежните нареждания, представени по делото, И. Ф. ясно и конкретно е посочила основанието на платените вноски - за ДОО, поради което не се дължи подаване на заявление по чл. 7, ал. 5 от КСО. С ежемесечното внасяне на дължимите осигурителни вноски е индивидуализирано задължението, което се погасява. При наличието на пълна яснота относно осигурителните вноски, които жалбоподателката е плащала, органите на НАП незаконосъобразно са погасявали други публични задължения на основание чл. 169 от ДОПК. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е решение № 1040-21-6/13.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. С. град, с което е потвърдено разпореждане № О-21-999-00-0000145725/17.11.2016 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. С посоченото разпореждане е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 4354485 за периода 11.10.2016 г. - 20.10.2016 г. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса. И. Н. Ф. упражнява дейност като самоосигуряващо се лице. Била е във временна неработоспособност от 11.10.2016 г. до 21.10.2016 г. вкл. и е представила в ТП на НОИ С.-град, болничен лист № 4354485 за периода 11.10.2016 г. - 20.10.2016 г. за временна неработоспособност поради общо заболяване за изплащане на парично обезщетение. С Разпореждане № 0-21-999-00-0000145725/17.11.2016 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - С.-град отказва изплащането на исканото обезщетение на основание чл. 7, ал. 4 КСО като е приел, че вноските за месеца на временна неработоспособност и вноските за месеците, предхождащи временната неработоспособност, не са внесени в дължимия размер. Това разпореждане е обжалвано по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" от КСО пред директора на ТП на НОИ С.-град, който с решение № 1040-21-6/13.01.2017 г., е потвърдил изцяло оспорения административен акт. В мотивите на решението се сочи, че при извършената проверка в информационната система на НОИ и в регистър "Приходи", при което се е установило, че за жалбоподателката липсват данни за пълния размер на внесени осигурителни вноски за периода от 1.07.2016 г. до 31.11.2016 г. вкл. В конкретния случай административния орган е приел, че 11.10.2016 г., И. Н. Ф. няма качества на осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство и няма право на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО. По делото са приети като доказателства приложените към жалбата до съда копия от 15 бр. платежни нареждания. Прието като доказателство е писмо, изх. № 10-00-1511/27.04.2017 г. от ТД на НАП- С., към което са приложени - Справка за извършени плащания в единна сметка от 1.01.2013 г. до 28.04.2014 г. с погасени задължения в данъчно-осигурителната сметка и Справка с извършени плащания във фонд "Държавно обществено осигуряване" от 1.01.2013 г. до 24.04.2017 г. с погасени задължения в данъчно-осигурителната сметка. Правилно и обосновано в първоинстанционното решение е прието, че жалбоподателката се е осигурявала за общо заболяване и майчинство, като се позовава на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, където е посочено, че самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В процесния случай, предвид началната дата на неработоспособността поради общо заболяване - 11.10.2016 г., за оспорващата е налице осигуряване най - малко 6 месеца за риска общо заболяване и майчинство. От представеното извлечение от сметката и в Първа инвестиционна банка е установено, че за периода 25.10.2013 г. - 21.12.2016 г. Флорова е внасяла осигурителните вноски за ДОО за всеки месец поотделно, с което е изпълнено и изискването на чл. 7, ал. 8 от КСО. По делото не са ангажирани доказателства, че оспорващата е подала заявление на основание чл. 7, ал. 5 от КСО вр. чл. 2а от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за задълженията за осигурителни вноски, които погасява, при наличие на няколко публични задължения. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая неподаването на такова заявление не може да обоснове законосъобразно погасяване на други задължения, в т. ч. и осигурителни вноски за предходни периоди, тъй като в платежните нареждания ясно и конкретно е посочено основанието на платените вноски - за ДОО, поради което не се дължи подаване на заявление по чл. 7, ал. 5 от КСО. С ежемесечното внасяне на дължимите осигурителни вноски за ДОО е индивидуализирано задължението, което се погасява. При наличието на пълна яснота относно осигурителните вноски, които жалбоподателката е плащала, органите на НАП незаконосъобразно са погасявали други публични задължения на основание чл. 169 от ДОПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че като самоосигуряващо се лице на общо основание и съгласно чл. 40 КСО, вр. § 1, ал. 1, т. 3 КСО, жалбоподателката Флорова е осигурено лице за общо заболяване и майчинство и има право на парично обезщетение за временна неработоспособност. На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл. 4, ал. 4 във вр. с чл. 4 и чл. 4а от КСО тя извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване и за което са внесени дължими осигурителни вноски. За да приложи точно тези относими към спора правни норми съдът е следвало да установи факта дали е изпълнено изискването на чл. 7, ал. 8 от КСО, а именно осигурителите и самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно. В случая лицето изрично е изявило волята си в представените платежни нареждания кои свои задължения погасява. С ежемесечното внасяне на дължимите осигурителни вноски е индивидуализирано задължението, което се погасява. Осигурените лица имат право на парично обезщетение за временна неработоспособност - чл. 40, ал. 1 КСО, а самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски - § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО. Законосъобразни са изводите на административния съд, съгласно Решение № 2 от 4.02.2014 г. по конституционно дело № 3/2013 г., което по силата на създадената нова алинея 5 на чл. 7 КСО (обн., ДВ, бр. 109/2013 г.) оспореният нов ред за разпределение на постъпилите в НАП средства за погасяване на данъчни и осигурителни задължения (т. нар. "единна сметка"), когато са недостатъчни за да покрият задълженията изцяло, е изключен за самоосигуряващите се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 КСО, както и по отношение на лицата по чл. 4, ал. 9 КСО. Решението на първоинстанционния съд е правилно, а изводите му са обосновани и се споделят от касационната инстанция. Съгласно чл. 40, ал. 1, изр. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. И. Ф. отговаря на тези условия - тя е осигурено лице с над шестмесечен осигурителен стаж преди настъпването на осигурителното събитие. Изложеното обуславя правилността на преценката на административния съд за незаконосъобразност на процесните административни актове, с които е отказано плащане на парично обезщетение по представения болничен лист за временна неработоспособност през процесния период, като издадени в нарушение на приложимия материален закон. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение