Решение № 14407 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7045/2020 г.

Решение № 14407 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7045/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ССИНАН" ЕООД, подадена чрез процесуален представител адв. Георгиева, против решение № 154/09.04.2020 г., постановено по адм. дело № 1417/2019 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № ФК-873-0030949/29.11.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив, ", ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочи, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорения акт. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив, ", ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "ССИНАН" ЕООД против ЗПАМ № ФК-873-0030949/29.11.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив, ", ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 3 от ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" и забрана за достъп до търговски обект – магазин за дрехи, находящ се в гр. Хасково, ул. "Отец Паисий" № 14, стопанисван от "ССИНАН" ЕООД, за срок от 14 дни. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 25.11.2019 г. проверка на търговския обект, стопанисван от касатора, при която в присъствие на проверяващите при покупка и заплащане в брой на 2 бр. блузи на обща стойност 34, 00 лв., платени в брой, не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо фискално устройство. От представената административна преписка не са налице и по- конкретно констативен протокол за извършена проверка не е установена разлика между касовата наличност от ФУ и фактическата наличност, нито други нередности. При установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в изискуемата от закона форма и при съобразяване с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност. Съдът е приел също, че заповедта е законосъобразна, тъй като били установени материално правните предпоставки за налагане на ПАМ. Решението е неправилно. При преценка материалната законосъобразност на издадената заповед, съобразно изложените касационни основания и служебно, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, касационният съд достига до извод за незаконосъобразност на акта като издаден в нарушение на основен принцип в административното производство, уреден в чл. 6 АПК – принципа за съразмерност, досежно срока на наложената мярка. Този принцип императивно следва да се спазва от административните органи при издаване на актовете им, вкл. и при налагане на ПАМ, както е в процесния случай. Това означава приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и интересите на търговеца в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Мотивите на съда, че оспорената заповед съответства на принципа за съразмерност не се споделят от настоящия съдебен състав. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши обективна преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й. Съдът, при проверката за съответствие на заповедта с чл. 6 АПК, също не е отчел този баланс, като изцяло е игнорирал засегнатите права на оспорващото дружество. В случая не са отчетени ниската стойност на стоката, за която не е издадена касова бележка, липсата на данни за предходни нарушения от същия характер, липсата на разлика в касовата и фактическата наличност. Съразмерността на мярката се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Съгласно чл. 6, ал. 3 от АПК в случаите, когато се засягат права на граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Изборът на най-леката мярка на административна принуда не е въпрос на преценка на административния органа, а негово задължение. След като нарушението е констатирано за първи път и са налице обективни данни за инцидентен характер на деянието, то степента на обществена опасност не е достатъчно висока, така че наложената ПАМ от 14 дена, определена към средата на 30 дневния възможен срок за ПАМ, да се явява съразмерен и оттам законосъобразен. При избора на срока на ПАМ са засегнати прекомерно правата и интересите на дружеството. С оглед събраните данни за поведението на дружеството и предприетите при него мерки във връзка с финансовата му дисциплина, целта на закона и интересите на държавата и обществото биха могли да бъдат постигни и с прилагане на по-благоприятна мярка в частта на определения й срок на действие. Като е достигнал до обратен извод и е отхвърлил жалбата срещу заповедта, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и съобразно изложените по-горе мотиви, следва да се постанови друго решение, по същество, с което да се измени по реда на чл. 172, ал. 2 АПК ЗПАМ като срока на ПАМ се намали от 14 дни на 5 дена. В останалата си част жалбата на дружеството като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 вр. с чл. 172, ал. 2, пр. четвърто, АПК, Върховният административен съд, осмо отделение