Решение № 10652 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4945/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Стара Загора против решение 114 от 22.03.2021 г., постановено по адм.д. 440/2020 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът К. Гьоков не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора отменя заповед 10-00-1674/15.06.2020 г. на кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж: масивна постройка ремонт и реконструкция на сезонна постройка, с вид на изпълнение и размери, подробно описани в заповедта. За да постанови този резултат съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че е налице незаконен строеж, като констатира, че предмет на заповедта е приземния етаж на постройката, а за втория етаж е налице друга заповед за премахване на незаконен строеж (л.79). Приема за безспорно, че процесния строеж- приземен етаж е съществувал към момента на закупуване на имота от жалбоподателя пред 2011 г. За строежа е налице строително разрешение за изграждане на сезонна постройка от 19 кв.м., като същият е изпълнен с площ по-голяма от разрешената, като строежът е извършен в периода 1996-1997 г. Излага съображения, че административният орган е следвало да извърши преценка за търпимостта на незаконната част от строежа, като прави извод за наличие на противоречиви мотиви в заповедта, тъй като от една страна е наредено премахване на целия строеж, а от друга е разпоредено привеждането му в съответствие с разрешението за строеж от 1989 г. Прави извод, че частта от строежа, която съответства на строителното разрешение е търпим, но въпреки това е разпоредено премахването на целия строеж, което е в противоречие със закона. Съдът констатира, че предвид установената година на извършване на строежа е приложима разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, като не излага мотиви дали цитираната норма е приложима спрямо поцесния незаконния строеж. Прави извод, че строежът е търпим, с което обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно категорията на строежа пета и предвид нормата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма като съдържа фактически и правни основания за издаването й. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото е установено, че от компетентните органи е съставен констативен акт, с който е констатирано извършеното незаконно строителство, като актът е връчен на жалбоподателя. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в заповедта са изложени противоречиви мотиви. В административният акт са описани действителните размерите на сградата, констатирани при проверката, като са посочени и размерите, в които същата е следвало да се построи съобразно издаденото строително разрешение 204/16.08.1989 г. за сезонна постройка, като е разпоредено строежът да се приведе в съответствие със строителното разрешение. Следователно със заповедта е наредено да се премахне незаконната част на строежа. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че частта на строежа, за която е издадено строително разрешение е търпим. В тази част строежът е законен, тъй като за него са налице строителни книжа, а в останалата част е незаконен. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че строежът е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, предвид установената година на извършване на строежа. Съдът единствено цитира нормата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, без да излага каквито и да било мотиви за нейната приложимост съобразно установените по делото факти. Следователно обжалваното решение е постановено и при съществени нарушения на процесуалните правила чл. 172а, ал. 2 АПК. С оглед на изложеното следва, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Липсата на мотиви относно търпимостта на незаконния строеж препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства, установяващи наличие на кумулативните изисквания на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ и в зависимост от това да направи извод за търпимост или не на незаконния строеж. Претендираните в настоящето производство разноски следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,