Решение № 10755 от 21.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1046/2010 г.

Решение № 10755 от 21.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1046/2010 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община срещу решение № 67 от 12.11.2009 г., постановено от Административен съд София град по адм. д. № 4135/2009 г. Иска се отмяна на решението като постановено в нарушение на закона. Ответницата по жалбата Емилия Величкова оспорва жалбата чрез процесуалния си представител. Прокурорът дава заключение за неоснователност на същата. Счита, че съдът правилно е съобразил, че наличните съоръжения не съответстват на предвиденото в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, нито са елемент от инфраструктурата, поради което площта от 200 кв. м. като част от имота е свободна от застрояване по смисъла на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Този извод бил в съответствие с констатациите на приетото от експертизата заключение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима процесуално. По същество, преценявайки касационните доводи, Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Пред административния съд е обжалвана от ответницата в настоящето производство заповед на кмета на Столична община район Искър, с която е определена застроеността на бивш земеделски имот с пл. № 50067.Съдът е приел, че част от имота с площ от 200 кв. м. е свободна от застрояване както със сгради, така и със съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. До този извод е стигнал след изслушване на съдебно техническа експертиза, в заключението по която е отчетено наличието на изградена сграда, сервитутите към нея и към ж. п. линията и останала незастроена площ от 200 кв. м., заета от асфалт и трева. Именно тази част съдът е приел свободна от застрояване, тъй като не съответствала на характеристиките за обектите, изброени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Според касаторът изводите на съда са неправилни, а мотивите му неясни, тъй като не са съобразени с разпоредбите на § 5, т. 38 от ЗУТ, в който е дефинрано понятието"строеж" като полагането на асфалт се приемал като елемент от техническата инфраструктура и е част от извършено строителство. Върховният административен съд не споделя касационните доводи. Намира същите необосновани, несъответстващи на разпоредбата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. В случая не се спори по това, че обозначените на скицата 200 кв. м. площ са заети от тревна площ и асфалт. За същите не се твърди, нито са налице данни, че съставляват част от реализирано мероприятие или обслужващи площи, за да се определят като застроени. Макар и неизчерпателно изброяването в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ не сочи положен асфалт и затревяване самоцелно, без придаденост към строително мероприятие като вид застрояване. Изхождайки от това решаващият съд, позовавайки се на констатациите на вещото лице от експертизата, които не са оспорени и на които не е противопоставено друго основателно е приел, че въпросните части от имота са свободни от застрояване. Направеният извод е обоснован, поради което и доводите на касатора не могат да бъдат възприети поради несъответствието им с приложимата правна норма. Обжалваното решение е законосъобразно, при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Не се установявават твърдяните касационно отменителни основания, поради което следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение