Решение № 13346 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2554/2012 г.

Решение № 13346 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2554/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Рефорс" - ЕООД гр. Сандански, подадена чрез управителя на търговското дружество - Георги Андонов, срещу Решение № 1683 от 07.11.2011 г., постановено по адм. дело № 248/2011 г. от Административен съд Благоевград. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на решението като необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Главна инспекция по труда, чрез пълномощника си юрк. Стоянов, дава становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Заплащането на разноски за адвокатски хонорар по делата, по които се оспорва законосъобразността на наказателните постановления, не са пряка и непосредствена последица от увреждането в резултат на отменен административен акт по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, тъй като законодателят не е предвидел задължителен характер на защитата в административно-наказателния процес. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователни, исковете на "Рефорс" - ЕООД гр. Сандански срещу Инспекцията по труда с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, с които се претендира осъждане на ответника за понесени имуществени вреди в размер на 75 000 лева, представляващи пропуснати ползи по прекратен договор с "Вили Текстил" ЕООД гр. Сандански за период от пет години, считано от 15.10.2009 г. и 90 000 лева по прекратен договор с "Грийн Енерджи Инвест" ЕООД гр. Сандански за период от пет години, считано от 01.04.2010 г. и претърпени загуби, изразяващи се в разходи за лечение в общи размер от 2 160 лева за период от три години, считано от м. ноември 2009 г., всичките настъпили в следствие отменено наказателно постановление № 20-2000483 от 15.01.2010 г. на Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" гр. София. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 20-2000483 от 15.01.2010 г. на Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" гр. София на търговското дружество "Рефорс" - ЕООД гр. Сандански е било наложено административно наказание, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, което е било отменено с Решение № 354 от 01.12.2010 г., постановено по НАХД № 353/2010 г. от АС Благоевград. Приел е още, че действително ищецът е имал сключени договори за охрана на обекти, считано от 15.10.2009 г. с "Вили Текстил" ЕООД и считано от 01.03.2010 г. с "Грийн Енерджи Инвест" ЕООД, които са били прекратени. При тази фактическа установеност съдът е приел, че са налице фактическите и правни основания за реализиране отговорността на Държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Приел е още, че тъй като наказателните постановления се обжалват по реда на ЗАНН пред районните съдилища, а нормата на ЗОДОВ изисква административния акт да е бил отменен по "съответния", т. е. по реда на АПК, то в случая Държавата не следва да носи отговорност за вреди, настъпили за ищеца в следствие отменено наказателно постановление, което от друга страна по своята правна природа представлява "държавновластнически правораздавателен акт, който се издава в състезателно производство... ". Решението е правилно и ще следва да бъде оставено в сила при следните съображения: Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, но въз основа на фактите е дал правилно тълкуване на материалния закон. В конкретния случай исковата молба е била депозирана първоначално в РС Сандански, където е образувано гр. дело № 362/2011 г. С определение № 720 от 16.03.2011 г. съдът е прекратил производството, като е приел, че претендираните от ищеца вреди са в следствие административна дейност на държавен орган и компетентен да се произнесе е АС Благоевград. Посоченият административен съд е приел делото за разглеждане без да повдигне препирня за подсъдност; провел е две съдебни заседания; събирал е доказателства; изслушал е становищата на страните по съществото на правния спор и е постановил съдебен акт, в мотивите на който е приел, че отговорността на Държавата не може да бъде ангажирана по реда на специалния ЗОДОВ, тъй като наказателното постановление, от което ищецът твърди да е увреден, не е административен акт, издаден от административен орган в това му качество, поради което е отхвърлил иска - извод, който съдът е следвало да направи при получаване на делото, за да повдигне препирня за подсъдността на спора пред смесен състав на ВКС и ВАС и т. н. Налагането на административно наказание по реда на ЗАНН протича в две фази: В първата фаза се установява административното нарушение чрез съставянето на административен акт и въз основа на него се образува административно-наказателното производство. Спецификата на административните нарушения като вид правонарушения се състои в това, че те засягат реда на функционирането на държавното управление. Това предопределя и характера на правните субекти, имащи право на "реакция" на "преследването" им - това е държавната администрация като цяло. Образуването на административно-наказателните производства се поверява на компетентни длъжностни лица, т. е. на длъжностни лица от системата на централните и териториалните органи на държавно управление, съответно контролиращи спазването на различните административно-правни режими. Съставеният акт за установяване на административно нарушение е акт с констативно значение - той служи като предпоставка за издаването на друг акт - наказателно постановление. Този акт разкрива сложно функционално съдържание: от една страна наказателното постановление установява официално факта на извършеното административно нарушение; от друга - чрез него, по официален ред, се отправя обвинение към конкретно лице, че е извършило правонарушение от категорията на административните нарушения и от трета - чрез него определен административно-наказващ орган се ангажира да се произнесе по обвинението като упражни своите административно-наказателни правомощия. С други думи, образуването на административно-наказателно производство има за своя главна и непосредствена цел реализирането на административно-наказателната отговорност на дееца. Втората фаза на производството е свързана с налагането на административното наказание и започва от момента, в който наказващият орган е получил административно-наказателната преписка, изпратена от актосъставителя, и приключва с произнасянето на наказващия орган (който може да наложи наказание, да не наложи такова или да прекрати производството). В административно-наказателния процес понятието "наказващ орган" се свързва с правомощието на определена администрация, дадено й от закона, да осъществява държавната наказателна репресия спрямо извършителите на административни нарушения. Спецификата на тези неправомерни деяния налага бърза реакция срещу тях, която не може да се обезпечи от системата на съдебния апарат и неговата сложна и дълга процедура за налагане на наказания. Това е така, тъй като характерът на тези деяния, в сравнение с престъпленията, разкрива значително по-малка степен на обществена опасност и от друга страна - те са вредни за нормалното и редовно функциониране на различни административни служби, предназначени да задоволяват определен държавен и обществен интерес. Налагането на административно наказание посредством издаването на наказателно постановление не е типична административна дейност: Административно-наказващият орган не може да се сезира сам - той трябва да бъде сезиран от актосъставителя. Следователно той действа на принципа на съдебните органи - само чрез сезиране. Решението, което взема също не е израз на типична административна дейност - води се "спорно" производство (събират се доказателства), а произнасянето по такова спорно производство също наподобява дейността на съда. С произнасянето наказващият орган решава "правен спор", в случая административно-наказателно-правен (има ли извършено нарушение, кой го е извършил, за вината и т. н.). Ето защо, доктрината приема, че наказателното постановление по съществото си е израз на правораздавателна дейност, а не на типично административна. Чрез наложеното административно наказание наказващият орган реализира държавната наказателна репресия - едно лице бива признато за виновно в извършването на правонарушение, в случая административно нарушение. Правораздавателният или юрисдикционен характер на извършената дейност окачествява органа, който я осъществява - административно-наказващия орган, като особена административно-наказателна юрисдикция. Такъв характер (юрисдикционен) има и самото наказателно постановление. Оттук произтича и смесеният характер на оспорването на наказателните постановления: 1. Първоинстанционното производство по обжалване на наказателни постановления се развива по реда на ЗАНН и пред общите съдилища (чл. 59 - чл. 63); 2. Решението на районния съд, с което се потвърждава, изменя или отменя наказателно постановление, подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, но по реда на глава дванадесета от АПК (чл. 63 от ЗАНН). Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като основателността на иска предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя и кумулативно налични предпоставки, а именно: незаконосъобразен административен акт; незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; да е/са отменен/и по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общината по посочения ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Като се има пред вид казаното по-горе за правната природа на наказателното постановление се налага извод, че отговорността за вредите, произтичащи от такъв род актове следва да се реализира по общия исков ред. Настоящият състав на съда изхожда от общия принцип, че всички разходи или вреди, които страната неоснователно и по вина на административно-наказващия орган е направила, респ. претърпяла във връзка с процес по оспорване законосъобразността на издадено от него наказателно постановление, следва да й бъдат възстановени. За да се отговори на въпроса "по какъв ред" да стане това следва внимателно да се изследва въпроса какъв е вида на акта, обявен за незаконосъобразен и в какво си качество е действал органа, който го е издал. В законодателната уредба е налице празнота. Следователно, съдът следва да допълни законовата празнота с тълкуване. В конкретния случай се претендират вреди за търговското дружество, настъпили в следствие незаконосъобразен акт, издаден от длъжностно лице от Главна инспекция по труда. Тъй като в конкретния случай административно-наказващият орган действа като особена административно-наказателна юрисдикция претърпените вреди - както имуществени, така и неимуществени - нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Случаят не попада и в хипотезата на чл. 2 на същия закон - ЗОДОВ, тъй като той предвижда отговорност за Държавата за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда, но не и на административно-наказващите органи, от незаконно... налагане на административно наказание, когато... административното наказание (бъде) отменено". Следователно, за страната остава единственият възможен изход и той е да търси репариране на понесените вреди по общия ред на ЗЗД, като вреди произтичащи от "непозволено увреждане" - т. е. на онзи правен институт, който урежда последиците от увреждане на лични или материални блага при нарушение на общата забрана на закона да не се вреди другиму. В тези случаи деликвентът дължи обезщетение за причинените морални и материални вреди, лихви и т. н. Предвид развитите по-горе съображения искът на касатора правилно е бил отхвърлен, тъй като нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не намира приложение. По изложените съображения съдебното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,