Решение № 5345 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2828/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Кредирект“ ЕООД с ЕИК 207024290, срещу Решение № 280 от 05.01.2026 г. на Административен съд – София - град по административно дело № 1140/2025 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на „Кредирект“ ЕООД срещу Заповед № 6279/11.12.2024 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е забранено на „Кредирект“ ЕООД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), а именно дружеството-кредитор да предоставя чрез Стандартния европейски формуляр (СЕФ) невярна преддоговорна информация на потребителя за размера на годишния процент на разходите (ГПР) и общите разходи по кредита. Касаторът счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е изложил мотиви, които да подкрепят изводите му относно обосноваността на заповедта на КЗП. Намира, че в случая административният орган не е доказал осъществяване на нелоялна търговска практика, изразяваща се в предоставяне на невярна преддоговорна информация. Според касатора от представената административна практика не се установяват пълно и всестранно относимите факти. Счита, че органът се е позовал на недоказани фактически твърдения, които не могат да послужат като годно основание за формиране на законосъобразни правни изводи. На следващо място, излага подробни съображения, че доколкото неустойката е уговорена като последица от неизпълнение на задължението на потребителя, то същата не подлежи на включване при изчисляване на ГПР. В тази връзка, сочи още, че неустойката не е дължима към момента на сключване на договора, а възникването й е обусловено от бъдещо и несигурно събитие, зависещо от поведението на потребителя. Анализира всички елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика, за забраната на която е приложена процесната принудителна административна мярка и заключава, че в конкретния случай фактическият състав не е изпълнен и няма основание за прилагане на мярката. Допълнително сочи, че съдът не е съобразил правната природа и целта на принудителната административна мярка, както и принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Обосновава извод, че липсата на установена нелоялна търговска практика, както и несъобразяването на характера и целта на принудителната административна мярка, обуславят извод, че наложената ПАМ е непропорционална и незаконосъобразна. На следващо място, излага и съображения, в насока че административният орган не е осигурил на жалбоподателя възможност за участие в производството и за упражняване на правото му на защита, като не е изложил ясно фактически и правни основания на твърдяното нарушение и не е обсъдил направените възражения. Иска от съда да отмени съдебното решение и да постанови ново, с което да се отмени обжалваната заповед, претендира и присъждане на разноски по делото. Представлява се от адв. Н. Седефов от Адвокатска колегия – София. Ответникът – Председателят на Комисията за защита на потребителите, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема от фактическа и правна страна, че: Във връзка с искане на директора на РД КЗП от „Кредирект“ ЕООД за проверка е поискан един брой договор за потребителски кредит. Дружеството със становище вх. № Ц-03-10200/29.10.2024 г. предоставя договор за потребителски кредит № 1066545 от 02.05.2024 г, включващо: искане за сключване на договор за кредит от 01.05.2024 г; стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация за потребителските кредити; лог файл по договор за паричен заем № 1066545, извлечение за извършените и предстоящи плащания към дата 28.10.2024г. Констатациите във връзка с извършения анализ на представените документи са обективирани в докладна записка с изх. № Ц-03-10200/07.12.2024 г. от главен директор на ГД " Контрол на пазара" при КЗП. При извършения анализ е установено, че на 02.05.2024 г. в гр. София кредиторът „Кредирект“ ЕООД е предоставил на потребителя по договор № 1066545/02.05.2024 г. кредит в размер на 1500 лв. срещу следните условия: да го върне в срок от 12 месеца на погасителни вноски, както следва: 3 вноски по 62,50 лв. и 9 вноски по 203,27 лв., с обща сума за плащане 2016,93 лв. при обезпечение на кредита, или 12 погасителни вноски, от които една от 324,30 лв. и 11 вноски по 326 лв., с обща сума за връщане от 3910,30 лв. - при необезпечен кредит. Самият кредит е отпуснат като необезпечен (в момента на отпускането на кредита същият е без предоставено обезпечение), но с изискване за обезпечение при условия, които ако не се изпълнят, се начислява неустойка в размер на 1893,37 лв. За така отпуснатия кредит в СЕФ и в договора за кредит е посочен ГПР в размер на 62,68 %, който включва само договорената лихва, без разходите за неустойка при непредоставено обезпечение, тоест посоченият ГПР се отнася за кредит с предоставено съгласно изискванията на кредитора обезпечение - евентуален кредитен продукт. Посочено е в докладната записка, че в чл. 6 от договора е уредено изискващото се обезпечение, а съгласно чл. 18 от договора със сключването му кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в двудневен срок от сключването или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1 893,37 лева. Изложени са констатации, че съобразно погасителния план към договор № 1066545 в погасителната вноска е включена и вноската за неустойка при необезпечен кредит, т.е., тази вноска е прибавена към възнаградителната лихва и е задължителен разход за потребителя, който не предостави обезпечение. Изведен е извод, че практическият резултат от уговорената неустойка при необезпечен кредит е оскъпяване на кредита, т.е, отпускане на кредит с по-висок ГПР, а не с посочения такъв в договора. На 10.12.2024 г. е проведено заседание на КЗП, като с решение по протокол № 44 Комисията приема единодушно, че с поведението си „Кредирект“ ЕООД уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП (търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща /в случая стойността на ГПР по кредита е невярна, по-ниска от действителната и не е вярно, че изчислението на посочения от кредитора ГПР е съобразен с изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика) във връзка с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП. На 11.12.2024 г. е издадена, на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, обжалваната в настоящото производство Заповед № 6279/11.12.2024 г. на председателя на КЗП, с която на „Кредирект“ ЕООД е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), а именно дружеството-кредитор да предоставя чрез СЕФ невярна преддоговорна информация на потребителя за размера на ГПР и общите разходи по кредита. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът приема съгласно легалните дефиниции по в § 13, т. 2 и 23 ДР ЗЗП, че несъмнено „Кредирект“ ЕООД е търговец, който извършва търговска дейност, изразяваща се в предоставяне на небанкови финансови услуги и ключовият спорен въпрос е дали предоставя точна, ясна, пълна и своевременна информация на потребителите за общите разходи по кредита. За да отговори на този въпрос, съдът прави анализ както на приложимите разпоредби на закона, така и на относимите разпоредби от договора за потребителски кредит и стига до извод, че оспорената пред него заповед е постановена при правилно прилагане на материалния закон и съобразяване на неговата цел. Установява, че съгласно условията на договора, за получателя на кредита възниква задължение за представяне на неустойка ако отпуснатия кредит не е обезпечен. Посоченият от кредитора ГПР в размер на 62,62 % е невярна информация, тъй като се отнася за обезпечен кредит с обща сума за плащане от 2016,93 лв., а не за реално отпуснатия необезпечен кредит с обща сума за плащане от 3910,30 лв., без посочване на разходите за неустойка за непредоставяне на обезпечение, които ще понесе потребителят. Същата несъмнено следва да бъде включена в общите разходи по кредита и в стойността на ГПР. Съдът приема, че така предоставената преддоговорна информация, като изрично се изтъква по-нисък процент на ГПР, относим към обезпечен кредит, а не към реално отпуснатия необезпечен кредит, е от естество да мотивира средния потребител да вземе търговско решение, с оглед именно предлаганите от кредитора условия. Обосновава извод, че потребителите имат възможност да изберат този пред други кредитори именно поради обявеното преимущество, свързано с възможността за отпускане на кредита без представяне на обезпечение към момента на сключване на договора, но с изискване на обезпечение при определени условия. Въз основа на изложените мотиви, съдът приема, че търговецът практикува заблуждаваща нелоялна търговска практика, непредоставяйки в СЕФ своевременно съществена за избора на потребителя преддоговорна информация за дължимата неустойка при предоставяне на потребителски кредит, който не е обезпечен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. „Търговска практика“, съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Нелоялните търговски практики са забранени от чл. 68в ЗЗП, като целта е защита на потребителите от самите практики и техните вредни последици. Разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП определя за нелоялни и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното ѝ представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В конкретната хипотеза деянието на търговеца се изразява, в това че не предоставя своевременно в СЕФ съществена за избора на потребителя преддоговорна информация за дължимата неустойка при предоставянето на потребителски кредит, който не е обезпечен. Фактическият състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал.1, пред. първо ЗЗП, включва кумулативното наличие на 1) търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП; 2) съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща; 3) има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. Безспорно по делото е, че предоставянето на небанкови финансови услуги (отпускането на кредит) е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП, тъй като представлява предоставяне на услуга срещу заплащане. Спорът по делото е досежно другите два елемента на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика. Специалните разпоредби на ЗЗП вменяват на търговеца задължение да предостави на потребителя, преди придобиването на стоката или ползването на услугата, подходяща информация, която да му позволи да направи своя избор (арг. чл. 4 ЗЗП). Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според ал. 2 на същата разпоредба, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула, съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Съгласно чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Транспонирането на посочената норма от Директива 2008/48/ЕО намерило точно отражение в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 ЗПК, според който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Следва да се посочи, че дължимите такси и лихва за забава при неточно изпълнение на договора за кредит, са негови съществени елементи, които имат значение за вземането на търговско решение. Правилен в тази връзка е изводът на първоинстанционния съд, при предоставянето на преддоговорна информация на потребителя за размера на ГПР следва да бъдат описани всички общи разходи, които трябва да заплати последният, произтичащи пряко от получаването на кредита, като бъде запознат с крайния размер на задължението, което поема, за да може да прецени дали същото е изгодно за него и съответно дали отговаря на личните му финансови възможности. Неправилен е изводът му, че в тези разходи следва да се включат и сумата, която се определя като неустойка при липса на обезпечение. ГПР се изчислява по законоустановена формула, а в чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено минимално задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, включително общия размер на кредита и условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая, за да отговаря на минималното съдържание по закон предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е достатъчно ГПР да бъде посочен с цифри в договора за кредит, така както е сторено в чл. 3, ал. 4 от договора, съгласно който ГПР е в размер на 62.68%. Този размер на ГПК отговаря на разходите пряко свързани с кредита, които са известни на кредитора към момента на подписване на договора. Административният орган обоснована от фактическа страна извода за неправилно посочен ГПР в СЕФ с това, че в него не е включен разхода за неустойка, който възниква на основание чл. 18, ал.1 от договора за кредит и е пряко свързан с неизпълнение на задължение от стана на кредитополучателя. В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с едно от предвидените по-долу обезпечения: т.1 безусловна банкова гаранция или т.2 поръчителство, за което са поставени множество условия. В чл. 6, ал. 2 от договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят предоставя обезпечението в срок от 2 дни от сключване на договора. В чл. 18 от договора е предвидено, че кредитополучателят дължи неустойка при неизпълнение на задължението си по чл. 6, т.е. за предоставяне на обезпечение, в размер от 1893,37 лв., която служи за обезщетяване на причинените на кредитора вреди. В чл. 18, ал.3 от договора е изрично посочено, че тази неустойка се дължи отделно от главницата и лихвата на по предоставения кредит и на основание чл. 19, ал.3,т.1 ЗПК не се включва при изчисляването на ГПР. Както бе посочено по-горе чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, гласи, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. След съпоставка на предвиденото в чл. 18, ал. 1 и 3 от договора и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се установява, че в ГПР се включват дължими разходи по кредита изчислени към момента на сключване на същия. Неустойката предвидена в чл. 18, ал. 1 от договора е поставена под условие, че ще бъде дължима единствено, ако в двудневен срок от сключването му, кредитополучателя не осигури обезпечение в една от предвидените по договора форми. След като неустойката не е дължима към момента на сключване на договора, а възникването й зависи от едно несигурно бъдещо събитие, то правилно същата не е включена в размера на ГПР. В чл. 19, ал. 3 ЗПК изрично е предвидено, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Предвид правния характер на неустойката, същата се явява дължима едва при неизпълнение на задължение по договора. Такъв разход е и неустойката, предвидена в чл. 18, ал. 1 от договора, предвид което същата правилно не е била включена при определяне размера на ГПР. Последният включва всички общите разходи по кредита за потребителя, а неустойката е разход, който не е задължително да възникне и зависи от поведението на кредитополучателя, предвид, което няма как да бъде предвидено, за да се включи при изчисляване на ГПР към момента на сключване на договора. По изложените съображения, неправилен е изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на Заповед № 6279 от 11.12.2024 г. на председателя на КЗП, с която на „Кредирект“ ЕООД е забранено да използва нелоялна търговска практика. Следователно налице сочените от касатора отменителни основания, с оглед на което обжалваното първоинстанционно решение като неправилно следва да бъде отменено, а по съществото и оспорената заповед на председателя на КЗП също следва да бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора, своевременно направеното от касатора искане, за присъждане на разноски в негова полза за две инстанции, включително адвокатско възнаграждение, е основателно. Доказани са разноски за държавна такса пред ВАС – 189,18 евро; държавна такса пред първа инстанция - 25,56 евро и депозит за вещо лице -204, 52 евро. Касаторът е бил представляван от адвокат и пред двете инстанции, но претендира разноски за възнаграждение за адвокат само пред касационната инстанция в размер от 12 271,01 евро. Ответникът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат като несъответно на фактическата и правна сложност на делото. Възражението е основателно. В случая платеното възнаграждение на упълномощения адвокат несъответства на фактическата и правна сложност на делото, и на обема извършена адвокатска работа пред касационната инстанция, поради което следва да бъде намалено. Спорът по делото няма материален интерес – забранява се нелоялна търговска практика, обемът на извършената от адвоката работа се изразява в написване и приподписване на касационна жалба и осъществяване на процесуално представителство – участие в едно съдебно заседание и представяне на писмени бележки, по приложението на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП има създадена обилна съдебна практика, която е улеснила подготовката на защитата. С оглед изложеното, съдът определя, че възнаграждението за адвокат следва да бъде намалено до 2000 евро с включен данък добавена стойност, който размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. С оглед горното, КЗП – юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган, издател на оспорения акт, следва да бъде осъдено на основание чл. 143, ал. 1 АПК да плати на Кредирект“ ЕООД с ЕИК 207024290, разноски по делото в размер на 2419,26 евро/1236,95 лева, общо за двете инстанции. Водим от изложеното и на основание чл. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение