Решение № 13156 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9696/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Хасково против решение 6838 от 04.08.2025 г. по адм. дело 526/2025 г. на Административен съд Хасково. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, а по същество излага съображения за неправилност на същото поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението да бъде обезсилено и производството по делото прекратено или евентуално - решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Термо хоум сървиз ЕООД против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът Термо хоум сървиз ЕООД, гр. Хасково, чрез адв. Лазов, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за недопустимост и евентуално за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена против подлежащ на оспорване съдебен акт, който не попада сред изключенията по чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ, за които касационен контрол е изключен, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Хасково е допустимо. Съставът на административния съд правилно приема, че оспореното писмо с рег. индекс 53Т-871 1#1 от 24.02.2025г., с което кметът на община Хасково информира заявителя Термо хоум сървиз, ЕООД, че разрешение за поставяне на преместваем обект вендинг автомат за топли напитки, не може да бъде издадено, няма уведомителен характер, а изразява отрицателното становище на компетентния орган по подаденото по реда на чл. 56 ЗУТ искане. С това волеизявление органът поставя край на образуваната по заявлението на дружеството административна процедура и мотивира причините, поради които искането не може да бъде удовлетворено, поради което правилно е прието, че писмото следва да се квалифицира като отказ на органа да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект. Този отказ е индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че делото пред административния съд е образувано по жалба против подлежащ на оспорване административен акт, постановеното в това производство съдебно решение е допустимо и не подлежи на обезсилване, а доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Решението на Административен съд Хасково, с което е отменен отказ на кмета на община Хасково, обективиран в писмо рег. индекс 53Т- 871-1# 1/24.02.2025 г., да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект вендинг автомат за топли напитки, в имот ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Хасково, частна собственост, по заявление на Термо хоум сървиз ЕООД и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. По делото е установено, че на 18.12.2024г. Термо хоум сървиз ЕООД подава заявление за издаване на разрешение за поставяне на основание чл. 56, ал. 2 ЗУТ на вендинг автомат за топли напитки в ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Хасково, с адрес гр. Хасково, [улица], собственост на Д. Д. В.. На същия адрес е и седалището на дружество- заявител. След отрицателно становище на ОЕСУТ по заявлението, с писмото, предмет на оспорване, кметът на община Хасково отказва да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект по съображения, че местоположение на автомата е на две тесни и натоварени улици и може да доведе до възникване на пътно- транспортни произшествия. Посочено е, че това е в нарушение чл. 2, ал. 4 и чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Хасково, които не допускат поставянето на преместваем обект, когато това може да наруши формирането на благоприятна жизнена среда и да създаде предпоставка за възникване на пътно- транспортни произшествия. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза се установява, че преместваемият обект е изцяло в границите на имот частна собственост, не нарушава преминаването на пешеходци по тротоара и не затруднява движението на автомобили по уличното платно. При тези факти изводът на административния съд за отмяна на отказа да се издаде разрешение за поставяне на преместваем обект вендинг автомат за топли напитки, е направен в съответствие с материалния закон и се обоснова от събраните доказателства. Правилно е прието, че оспореният отказ е незаконосъобразен, тъй като не са налице основания за негово издаване по смисъла чл. 2, ал. 4 и чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Хасково, приложима с оглед препращането по чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Според чл. 2, ал. 4, пр. последно от наредбата преместваемите обекти се поставят с разрешение на кмета или на упълномощено от него длъжностно лице при спазване на изискванията за формиране на благоприятна жизнена среда. В случая условията на цитирания текст не са нарушени- преместваемият обект е от категорията на описаните в чл. 4, ал. 3, т. 1.6 от наредбата, разполага се в частен имот, за което одобрена от главния архитект на общината схема не се изисква (чл. 23 и сл. то наредбата) и с оглед местоположението си не затруднява движението на пешеходци и автомобили. Поставянето на преместваемия обект не е в противоречие и с чл. 15, ал. 1, т. 1 от наредбата, който забранява разполагането на мобилни и обслужващи преместваеми обекти по пешеходни алеи, пешеходни улици и тротоари, без доказана възможност за преминаване както на пешеходци, така и на транспортни средства със специално предназначение. Както вече се посочи, автоматът за топли напитки е изцяло в границите на частен имот, не е разположен върху тротоар и не създава ограничения за пешеходното и автомобилно движение. Доводите на касатора, че поставянето на преместваемия обект ще предизвика шум, конфликти и опасност от рискови и нерегламентирани спирания на моторни превозни средства, с което нарушава благоприятната жизнена среда, са неоснователни, тъй като не следват от характера и вида на преместваемия обект и от неговото местоположение, а от нарушаването на правилата за движение. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и на релевантните за спора факти и обстоятелства, като съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът извършва преценка за законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Такава преценка съдът е длъжен да направи и по отношение на актовете, които се издават в условията на оперативна самостоятелност (чл. 169 АПК), а доводът на касатора, че разрешението за поставяне на преместваем обект се издава по целесъобразност и намесата на съда е недопустима, е неоснователен. Представеното по делото заключение на вещото лице по допусната съдебно техническа експертиза е обсъдено съвкупно с всички събрани доказателства и правилно е кредитирано от съдебния състав относно местоположението и разположението на преместваемия обект, тъй като не е оспорено от страните. Съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК и съдържа мотиви, обосноваващи направените от съда изводи по тълкуването и прилагането на закона. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция община Хасково, юридическото лице, в чиято структура е органът, издал административния акт, следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 1000.00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,