Решение № 2266 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5786/2017 г.
ВАСVIII отделение20.02.2018 г.докладчик т Емилия Миткова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 504/21.03.2017 г., постановено по адм. д. № 2384/16 г. по описа на Административен съд, гр. Б. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2266 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5786/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Къмпинг градина" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "К. А. Б." №..., чрез пълномощника си адв. К. Желев, против Решение № 504/21.03.2017 г., постановено по адм. д. № 2384/16 г. по описа на Административен съд, гр. Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 2229/29.08.2016 г., издадена от Заместник - директора на ТД на НАП Б., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от ЗДДС му е наложена ПАМ "Запечатване на обект" - къмпинг "Г.", находящ се в местност "Аклади", община С., като на основание чл. 187 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 15 дни. В жалбата се поддържат доводи за липса на мотиви в обжалваната пред АС заповед за налагане на ПАМ, за наличие на маловажен случай, тъй като сумата за която не е издаден касов бон е в размер на 8 лева. Поддържа нарушение на процесуалните правила, поради липса на изложени обстоятелства при които е установено нарушението, респективно оспорва реалното извършване на услугата, като предпоставка за издаване на касова бележка от ФУ. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество постановено ново, с което се отмени наложената ПАМ. Претендира разноски по представен списък. Ответната страна - Зам. директор на ТД на НАП Б., не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 2229/29.08.2016 г., издадена от Заместник - директора на ТД на НАП гр. Б., с която на на "Къмпинг градина" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 187 от ЗДДС във връзка с чл. 188 от ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на обект - къмпинг "Г.", находящ се в местност "Аклади", община С., стопанисван от дружеството за срок от 15 дни и е наложена забрана за достъп до обекта - къмпинг "Г.", находящ се в местност "Аклади", община С., стопанисван от дружеството за срок от 15 дни. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено, че при извършена проверка на 14.08.2016 г., в 13,30 часа, в обект къмпинг "Г.", находящ се в местност "Аклади", община С. е установено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да издаде фискален бон за извършена продажба на паркинг услуга. На 07.08.2016 г. е събрана такса за паркинг услуга в размер на 8,00 (осем) лева на клиент и не е издаден фискален бон, като видно от контролната лента на електронен носител за 07.08.2016 г. на клиента е издаден служебен бон № 007238/07.08.2016 г. Съдът е обсъдил приетите по делото Протокол за извършена проверка, от който се установява, че на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е съставил АУАН № F232656/15.08.2016 г. и е издадено Наказателно постановление № 2229/29.08.2016 г. При тези факти съдът е обсъдил приложимите разпоредби на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и е приел, че дружеството е нарушило изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата) (издадена от министъра на финансите) относно регистрирането на продажба на услуга чрез фискален бон. Приел е, че административният орган при условията на оперативна самостоятелност е преценил, че запечатването на обекта за срок от 15 дни е достатъчно за да се реализира предвидената цел на наложената ПАМ, като се има предвид, че срокът, определен в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда възможност запечатването да продължи до 30 дни. Решението е правилно. С. Н. независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Административният орган при условията на оперативна самостоятелност е преценил и изложил мотиви досежно срока на запечатването на обекта. Приел е, че за срок от 15 дни е достатъчно за да се реализира предвидената цел на наложената ПАМ, въпреки определения в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС срок на запечатването до 30 дни, поради което е неоснователен довода на касатора в тази насока. Довода за липса на мотиви в обжалваната ПАМ е подробно обсъден от първоинстанционния съд и изводите му се споделят от настоящия състав. Неоснователно е и твърдението, че сумата от 8,00 лева е незначителна по своя размер, като в тази насока също са изложени доводи от съда. Правилно е прието, че липсва възможност за приемане на маловажност на случая, като закона и наредбата не въвеждат минимален размер на суми, над които следва да се издава фискална касова бележка. Неоснователен е и довода за наличие на съществено процесуално нарушение допуснато при издаване на ПАМ, поради липса на посочване при какви обстоятелства е установено нарушението, както и че не е установено извършване на услуга от жалбоподателя. Както е приел АС жалбоподателят не е представил фискален бон относно представената услуга на 07.08.2016 г., а е приет по делото само служебен бон, който безспорно удостоверява извършването на нарушението. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,