Решение № 1451 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10012/2012 г.

Решение № 1451 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10012/2012 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Мария Иванова Манолова, Стефан Борисов Манолов и Мануела Борисова Манолова-Атанасова, подадена чрез упълномощен адв. Захариева, против решение № 2992 от 4.06.2012 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 36 състав, по адм. д. № 9062/2010 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според касационните жалбоподатели Ефория за подпомагане на Българския манастир "Св. Георги Зограф" е подала недопустима жалба, защото не се е легитимирала като собственик на процесния имот. Касаторите излагат подробни съображения за неправилност на решението на първоинстанционния съд, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят Върховния административния съд да отмени обжалваното решение и да потвърди оспорената заповед на кмета на СО - район "Панчарево", като претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Ефория за подпомагане на Българския манастир "Св. Георги Зограф" на Света Гора, Атон, гр. София, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Костадинова, която с писмено възражение и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила на съдебното решение като валидно, правилно, постановено при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон и претендира направените разноски за тази инстанция. Ответникът - кметът на Столична община, район "Панчарево" с писмено становище заявява, че се присъединява към доводите на касационните жалбоподатели и ги счита за основателни и правно обосновани. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото решението е обосновано от доказателствата по делото и е постановено при спазване на материалния и процесуален закон. Съдът е установил, че в процесния имот няма сграда, а съществуват само ивични фундаменти и при произнасянето си административният орган е приложил погрешна процедура, тъй като е започнал производство по издаване на заповед в хипотезата на § 62 от ПЗР на ПМС № 465/97 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ, а не по реда на § 5 ПЗРЗСПЗЗ в редакцията от ДВ, бр. 34/92 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2992 от 4.06.2012 г. е отменена заповед № РД-46-51/23.07.2010 г. на кмета на район "Панчарево" - Столична община, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ е признато правото на Борис Георгиев Манолов - ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобие собственост при изпълнение на условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600 кв. м от имот пл. № 1453, кад. район № 6111, м. "Терасите", землище на с. Герман, район "Панчарево" - СО и е възложено извършването на оценка на имота в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ и прогресивно нарастваща такса, съгласно § 4а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За да отмени горепосочената заповед Административният съд - Благоевград е приел, че жалбоподателят е подал допустима жалба и има правен интерес от оспорване на процесния административен акт, тъй като е вписан като собственик в регистъра на собствениците към влезлия в сила през 2005 г. план на новообразуваните имоти, както и на основание на решение № 3362 от 30.06.1996 г. на ПК - с. Лозен, с което е възстановено право на собственост на Манастир "Свети Иван Рилски", с. Герман. Първоинстанционният съд се е позовал на приета съдебно-техническа експертиза, според която процесният имот попада частично върху възстановения имот на Манастир "Свети Иван Рилски" и на представени пълномощни за упълномощаване на председателя на Ефория за подпомагане на Българския манастир "Св. Георги Зограф" - Атон да представлява Манастира "Свети Иван Рилски". Разглеждайки жалбата по същество първоинстанционният съд е преценил, че оспорената заповед следва да се отмени на две самостоятелни основания: 1.) приложена е погрешна процедура, тъй като е проведено производство по издаване на заповед по реда на § 62 от ПЗР на ПМС № 465/97 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, а не по реда на § 5 ПЗРЗСПЗЗ в редакцията от ДВ, бр. 34/92 г., когато е подадено заявлението за ползвателя; 2.) представеното от ползвателя Разрешително № Б-86 от 22.10.1967 г. е издадено от директора на Районна дирекция по горите - София, а не от Окръжно управление на горите, както изисква ПМС № 21/31.01.1963 г. Оттук е изведено заключение за незаконосъобразност на процесната заповед. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че първоинстанционният съд не е установил процесуалната легитимация на жалбоподателя и неправилно е конституирал страните по делото. Това е така, защото жалбата, по която е образувано адм. д. № 9062/2010 г. е подадена от Ефория за подпомагане на Българския манастир "Св. Георги Зограф" на Света Гора, Атон с председател на управителния съвет Иван Желев Димитров, а от текста й е видно, че собствеността върху спорния имот е възстановена в полза на Манастира "Свети Иван Рилски" с. Герман. Следователно носителят на материалното право е горепосоченият манастир и той е активно легитимиран да подаде жалба в защита на засегнати права и интереси. В конкретния случай обаче жалбата е подадена от представител по пълномощие - Ефория за подпомагане на Българския манастир Св. Георги Зограф" на Света Гора, Атон и за доказване на отношенията по упълномощаването са представени два броя пълномощни /на стр. 12 - 15 от адм. д. № 9062 от 2010 г./, от които се установява, че Максим, Митрополит Софийски и Патриарх Български е упълномощил Архимандрит Амвросий, игумен на Българския Манастир "Св. Георги Зограф" на Света Гора, Атон да представлява манастира "Св. Иван Рилски", с. Герман, както и, че Архимандрит Амвросий е преупълномощил Иван Желев Димитров, назначен за председател на Управителния съвет на Ефория за подпомагане на Българския манастир "Св. Георги Зограф" и скита "Достойно ест" в Света гора, Атон, да представлява Манастира "Св. Иван Рилски", с. Герман. В процесната заповед е вписан като адресат Манастирът "Св. Иван Рилски", поради което последният има личен, пряк и непосредствен правен интерес да оспори по съдебен ред визираната заповед. Жалбата е подадена от пълномощник на Манастира "Св. Иван Рилски", поради което първоинстанционния съд е следвало да я остави без движение и да укаже на жалбоподателя да уточни, че жалбоподател е не Ефория за подпомагане на Българския манастир Св. Георги Зограф", а манастирът, в чиято полза е възстановена собствеността върху спорната земеделска земя, а именно - Манастирът "Св. Иван Рилски". Горепосоченото нарушение се е отразило на неустановяването на правния интерес на жалбоподателя и на невъзможността да се прецени допустимостта на подадената от Ефория за подпомагане на Българския манастир "Св. Георги Зограф" жалба. Ако първоинстанционният съд не изясни този въпрос ще се стигне до постановяване на решение, което би имало сила на присъдено нещо спрямо досега конституирания жалбоподател, а не по отношение на титуляра на правото на собственост - Манастирът "Св. Иван Рилски", което обстоятелство би съставлявало основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 245 и сл. от АПК. Гореописаното нарушение на съдопроизводствените правила е съществено и съставлява достатъчно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не споделя становището на Административен съд София - град относно констатираното в мотивите на оспореното решение, че административният орган се е произнесъл на неприложимо правно основание. Тезата на първоинстанционния съд е, че погрешно е проведено производство по издаване на заповед по § 62 от ПЗР на ПМС № 465/97 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, а не по реда на § 5 ПЗРЗСПЗЗ в редакцията от ДВ, бр. 34/92 г., когато е подадено заявлението за ползвателя. Това не е така, защото в посоченото ПМС № 465 от 97 г. не се съдържа нормативен текст, който да регламентира, че за образуваните, но неприключили административни производства се прилага досегашния ред. В случая липсва изрично препращане към стария ред за преобразуване на правото на ползване в право на собственост чрез издаване на оценителни протоколи. С оглед на това следва да се приеме по отношение на заявленията, които са подадени през 1992 г., но по тях няма произнасяне, че спрямо тях е приложима новата процедура, уредена в § 61 и сл. от ПЗР на ПМС № 465/97 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Относно установеното от първоинстанционния съд несъответствие на издаденото в полза на ползвателя Разрешително № Б-86 от 22.10.1967 г. с изискванията на ПМС № 21/31.01.1963 г., настоящият съдебен състав констатира, че в хода на касационното производство са представени писмени доказателства, според които с Разпореждане на МС № 11/21.01.1967 г. и приложената към него Справка 23 - 25 Окръжните управления на горите стават клонове на обединението - ДСО "Горско стопанство и дърводобив" и се преименуват в районни дирекции по горите. Тези обстоятелства следва да се обсъдят при новото първоинстанционно разглеждане на делото, поради забраната за нови фактически установявания в касационния процес, предвидена в императивната норма на чл. 220 от АПК. Освен това настоящият съдебен състав констатира, че при описание на фактическата обстановка по спора Административният съд София - град е отразил заключенията по приетите съдебно-технически експертизи и писмените доказателства във връзка с установяване статута изградената от ползвателя сграда и сегашното й техническо състояние, но в правните изводи на съда няма изложени съображения в този смисъл и отмяната на атакуваната заповед не е аргументирана от съда с произнасяне по този правнорелевантен въпрос. Това налага при новото разглеждане на делото съдът ясно и недвусмислено да изложи правни изводи по отношение на наличието или липсата на сграда, съобразно изискванията на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение страда от съществени нарушения в прилагането на съдопроизводствените правила и на материалния закон, които налагат отмяна на съдебното решение и връщането на делото за ново произнасяне от друг съдебен състав на Административен съд София - град. На основание на горното и на чл. 220, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,