Решение № 8077 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 800/2014 г.

Решение № 8077 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 800/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Стефан Таков Димитров, чрез адв. Вулджев срещу съдебно решение № 6947 от 12.11.2013 г. постановено по адм. дело № 2851 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че съдът е извършил неправилна преценка на събраните доказателства. В резултат на това е достигнал до незаконосъобразен извод, че при издаване на атакуваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) не са допуснати нарушения на процесуалните правила и, че заповедта е в съответствие с целта на закона. Нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е тълкувана превратно, като същата е коментирана в решението само в първата й част. Димитров по обективни причини е отказал да бъде проверен с техническо средство, а е пожелал да даде кръв за химическо изследване. Отишъл е да даде кръв, но му е било категорично отказано, тъй като в дадения му талон за медицинско изследване са изписани лични данни - име и ЕГН, които драстично се разминават с действителните такива. Допуснати са редица нарушения и в акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Посочените доводи не са обсъдени и анализирани в обжалваното решение. Не са обсъдени и кредитирани свидетелските показания. По изложените съображение се прави искане към съда решението да бъде отменено, като бъде постановено решение по съществото на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед, алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - заместник-началникът на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Стефан Таков Димитров срещу заповед № АС 106 от 25.01.2013 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП издадена от заместник-началник на отдел "Пътна полиция" (ОПП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта, предмет на обжалване в производството, е издадена въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков номер 816515 от 24.01.2013 г., издаден от младши автоконтрольор при 01-ва група ОПП - СДВР. В него е посочено, че Стефан Таков Димитров, на същата дата, около 00,05 часа в гр. София на ул. "Западна" в посока към бул. "Александър Стамболийски", е управлявал лек автомобил "Опел Астра" с ДК № 5743, собственост на Ели Благовестова Димитрова и срещу бл. 108 отказва да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7410 + № 0296". Издаден му е талон за медицинско изследване № 0317169 за Първа МБАЛ. АУАН и талонът за медицинско изследване са връчени на Стефан Димитров лично. По негови твърдения не му е направено медицинско изследване, тъй като в представения талон за изследване е записано друго име и ЕГН, поради което изследване му е отказано от съответните медицински лица. Ответникът е издал обжалваната заповед за прилагане на ПАМ на 25.01.2013 г., като е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, поради което е заповядал временно да се отнеме свидетелството за управление на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, като се зачита времето на фактическото отнемане считано от 24.01.2013 г. По искане на жалбоподателя е допусната и разпитана в качеството на свидетел неговата съпруга. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма и съдържание, посочени в чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразно спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по реда и на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Приел е, че доводите, изложени от Димитров, относно неправилното изписване на името му и ЕГН в талона за медицинско изследване, биха били основателни в случай, че такова изследване е било извършено, но не в настоящия случай. Същият е наказан за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство - дрегер, което обстоятелство не се отрича от него и е предвидено в чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Приел е, че събирането на доказателства във връзка явяването на жалбоподателя в медицинското заведение е ирелевантно за спора. Изложил е, че наложената ПАМ е с временен характер - до издаването на НП, с което се определя съответния размер на наложеното наказание и времето, през което нарушителят е бил с отнето свидетелство се инкорпорира в окончателния размер на наложеното наказание лишаване от правоуправление. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП са прилагане на оспорената принудителна административна мярка по отношение на жалбоподателя. Нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на Димитров, административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП хипотези, а именно - отказа на Димитров да му бъде извършена проверка с техническо средство "Алкотест Дрегер 7410 + № 0296". Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява правопроизводящият юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Наличието на описаното в заповедта фактическо основание за прилагането на ПАМ в случая се установява от АУАН с бланков номер 816515 от 24.01.2013 г., чиито фактически констатации са приети от административния орган приложил мярката. С позоваването на АУАН в заповедта за прилагане на ПАМ, той се приобщава към административната преписка, а изложените в него мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на неговата истинност, която не е опровергана. Напротив - фактът, че Димитров е отказал да бъде проверен с техническо средство, не е оспорен от него, както в първоинстанционното, така и в касационното производство. При установено управление на моторно превозно средство и отказ на Димитров да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство, са възникнали материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Наличието на всяка една от хипотезите, посочени в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП представлява самостоятелно основание за прилагане на принудителната административна мярка. Фактическите обстоятелства в оспорения акт очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност. Предвид изложеното причините, поради които Димитров не е изпълнил предписаното му медицинско изследване, са ирелевантни за законосъобразността на оспорената заповед. Този юридически факт (отказ на Димитров да даде кръв за медицинско изследване) не е визиран от органа като фактическо основание за издаване на заповедта, поради което установяването и цененето му е извън предмета на делото. Доводът в касационната жалба, че право на водача е да предпочете дали да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, е неоснователен и представлява погрешно тълкуване на материалния закон. Всеки от двата законово установени способа има отделно практическо приложение и правно значение. Както начините за извършване на пробата, така и отказът на водача да бъде проверен по който и да било от тях, дават възможност за прилагане на ПАМ. Поради това необсъждането от страна на първоинстанционния съд на свидетелските показания не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Дадените от свидетеля показания не са свързани с фактическото основание за прилагане на ПАМ. Те касаят последващите действия на жалбоподателя и установяват причините, поради които Димитров не е дал кръв за медицинско изследване. Поради това са ирелевантни за законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ. Предвид изложеното, не са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение. Като е отхвърлил жалбата на Стефан Таков Димитров срещу заповед № АС 106 от 25.01.2013 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП издадена от заместник-началник на отдел ОПП при СДВР, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,