Решение № 3802 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10826/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Иванов с [ЕГН], чрез адвокат Х. Костадинов от САК, срещу Решение 228/09.10.2023 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по административно дело 175/2023 г. по описа на съда, с която е отхвърлена предявената от Иванов жалба срещу Ревизионен акт (РА) Р-04000421002713-091-001 от 03.11.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение 4 от 24.01.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") - Велико Търново при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). В касационната жалба се поддържа становище за постановяване на съдебното решение в обжалваната част при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения, че не са налице предпоставките по чл.122, ал.1 от ДОПК за провеждане на ревизионното производство по особения ред предвиден в закона. Твърди се, че събраните в хода както на ревизията, така и по делото писмени и гласни доказателства, не само че не подкрепят, но и пряко противоречат на приетото от съда. По тези и други подробно изложени в жалбата съображения се моли за отмяната на решението и отмяна на РА. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. С писмена молба, депозирана преди заседанието, чрез упълномощен адвокат, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Представя списък на разноските. Ответникът - директорът на Д "ОДОП" - Велико Търново, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представя списък на разноските. В съдебно заседание пред настоящия съд не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Делото е във фазата на втора касация. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е констатирал, че валидността на РА не е компрометирана, а възражението за нищожност е неоснователно, както и че ревизионният акт е издържан в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 2 от ДОПК, респективно може да се приеме като формално законосъобразен. Прието е, че от събраните по делото доказателства не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство и същото правилно е проведено по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Посочено е, че самостоятелно и достатъчно основание да се направи този извод е констатацията, че в рамките на две години И. Иванов е извършил близо 700 доказани регистрации в КАТ от името на трети лица, като през малка част от този период /пет месеца/ е бил безработен, а в останалата - е работил като застраховател на два часа дневно и няма други доказани доходи. След подробен анализ на установените по делото факти административният съд е стигнал до извода, че Иванов като физическо лице, което не е регистрирано по Търговския закон, е осъществявал стопанска дейност. Изложени са мотиви, че при непредставяне на изисканата информация за цената на извършените многобройни услуги, правилно ревизията е преминала към тяхното остойностяване в условията на облагане по аналог, като са събрани обективни данни от трети независими лица, предлагащи аналогични услуги на същата територия. . По тези, и други подробни мотиви, първоинстанционния съд е обосновал своя извод, че размерът на установените задължения с РА в процесната му част не е опроверган по смисъла на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, доколкото жалбоподателят не е ангажирал доказателства в този смисъл, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно. Изпълнени са указанията на ВАС, дадени в отменителното решение, като съдът е назначил и изслушал съдебно - техническа експертиза. Основателно първоинстанционният съд е приел, че електронните подписи, с които са подписани документите, са квалифицирани електронни подписи и авторите на подписите са лицата, които са посочени като такива. Обжалваното решение е постановено при спазване както на материалния, така и на процесуалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че не са налице предпоставките за приложението на особения ред на чл.122 ал.1 от ДОПК. В ревизионното и съдебно производство са установени неотчетени приходи на РЛ, които правилно са приети за облагаем доход - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Големият брой изпълнени услуги - близо 700 доказани регистрации в КАТ от името на трети лица, както и системното им извършване при липса на друг доказан източник на доходи, както и легализирането на дейността чрез регистриране през 2020 г. на търговско дружество с предмет на дейност именно извършването на услуги от въпросния вид, правилно са приети от съда като показател за наличието на данни за укриване на доходи в рамките на ревизирания период. Обосновано не са приети твърденията на жалбоподателя и на част от лицата, на които са извършени насрещни проверки при ревизията, че за извършените услуги не са заплащани никакви суми на ревизираното лице, тъй като няма как ревизираното лице да е извършило 659 броя приятелски услуги, каквато е тезата на защитата. Настоящата инстанция счита за неоснователни оплакванията в касационната жалба, че ревизиращите не могат да определят сами по реда на определяне чрез аналог стойността на процесните услуги. В хода на производството са събрани достатъчно данни за подобно определяне по аналог, а и при първото разглеждане на делото, жалбоподателят е имал възможност да изисква проверка на определените стойности чрез изслушването на съдебно-счетоводна експертиза. Настоящият съдебен състав подкрепя изводите на решаващия съд, че данъчната основа е правилно изчислена, съответно и определения размер на дължимия данък, като на основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК ревизията е преминала към остойностяване на извършените многобройни услуги в условията на облагане по аналог. По отношение на останалите възражения в касационната жалба настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съгласно изрично предвидена възможност, визирана в разпоредбата на чл. 221, ал. 2 АПК. Предвид изложеното по-горе касационната жалба на И. Иванов е неоснователна, а решението е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 616,40 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение