Решение № 78 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5920/2007 г.

Решение № 78 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5920/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. Д.в. бр.59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура - София против решение № 133/23.07.2007 го. по гр.д. № 1999/2006 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на П. А. В., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.10.2003 г., претърпени в резултат на незаконно обвинение за извършено престъпление, на осн. чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за справедливост при възмездяване на претърпените от ищеца вреди. Моли обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част и делото да бъде решено по същество, като се намали размера на присъденото обезщетение, така че да съответства на заложения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Ответникът по жалбата П. А. В. от гр. С., оспорва същата. Моли решението в обжалваната част, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 5.07.2006 г., постановено по гр.д. № 75/2005 г. на СГС, I ГО-12 състав, в частта в която предявеният от П. А. В. против П. на РБ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата 7 000 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати държавна такса над 920 лв. и вместо него е постановено ново решение, с което П. на РБ на осн. чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, е осъдена да заплати на П. А. В. от гр. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.10.2003 г. до окончателното й изплащане. За да постанови това решение въззивният съд е приел за установено по делото, че срещу ищеца - ответник по касация, е било образувано наказателно производство и същият е бил привлечен като обвиняем за това, че за периода от 29.11.1996 г. до 30.11.1996 г. в гр. С. пред кафене "М" на бул. "П" с цел да набави за себе си имотна облага е принудил С. А. И. чрез заплашване, да претърпи нещо противно на волята му и с това му е причинил имотна вреда в размер на 7000 марки - престъпление по чл. 214, ал. 1, т. 5 НК. В последствие обвинението е преквалифицирано по чл. 214, ал. 2, т. 5 във вр. ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 НК. С постановление от 17.10.2003 г. наказателното производство срещу него е било прекратено и спряно срещу неизвестен извършител, доколкото от проведените процесуално- следствени действия и оперативно издирвателни мероприятия, извършителя на деянието не е разкрит. С оглед на тези данни, въззивният съд е приел, че предявеният иск за неимуществени вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 2, предл.2-ро ЗОДВПГ - претендират се неимуществени вреди, причинени от правозащитните органи и конкретно от П. на РБ като такъв орган, настъпили в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, като образуваното наказателно производство е прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето срещу което обвинението е било насочено. Въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел - брат на ответника по касация, въззивният съд е приел, че в резултат на незаконното му обвинение в извършване на престъпление, последният е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на душевното му спокойствие, чувство за лична чест и достойнство, уронване на авторитета му в обществото и пред колегите. С оглед на това, съдът е приел, че искът по чл. 2, т. 2, предл.2-ро ЗОДВПГ е доказан по своето основание и обезщетение се дължи. При определяне размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е отчел и обстоятелството, че предварителното разследване е продължило около 7 години. С оглед принципа за справедливо обезщетяване на претърпените вреди залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е присъдил обезщетение в размер на 7000 лв. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение споделя изводите на въззивният съд относно наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на П. на РБ за претърпените неимуществени вреди при условията на чл. 2, т. 2, предл.2-ро ЗОДВПГ. При определяне размера на дължимото обезщетение обаче, решението е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно разп. на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като следва да е налице съответствие между претърпените от лицето неимуществени вреди и размера на присъденото обезщетение, като неимуществените вреди следва да бъдат доказани. В конкретния случай, поделото е безспорно установено, че наказателното преследване е продължило приблизително седем години, като лицето е било предварително задържано за 24 часа. Лицето е било привлечено като обвиняем за извършване на тежко престъпление, за което се предвижда наказание "лишаване от свобода". Тези обстоятелства несъмнено са се отразили на душевното състояние на ищеца. Конкретни данни за претърпените от него душевни болки и страдания обаче се съдържат единствено в показанията на св. Ц, който е брат на ищеца - ответник по касация и с оглед на това следва да се преценяват при усл. на чл. 136 ГПК като се отчита възможна заинтересованост на свидетеля. С оглед на това, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение счита, че справедливия размер на обезщетението, съизмерим с претърпените от ищеца неимуществени вреди, установени по делото, възлиза на сумата от 2000 лв. До този размер решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. За разликата до пълния присъден размер от 7000 лв., решението следва да се отмени и вместо него, да се постанови ново, с което за този размер, предявеният иск бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 10, ал. 2 ЗОДВПГ, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на още 200 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, 3-то гражданско отделение