Решение № 12731 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12557/2012 г.

Решение № 12731 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12557/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Емил Асенов Брайков и Асен Запрянов Димитров против решение № 339 от 04.07.2012 г. по адм. д. № 405/2012 г. на Административен съд Пазарджик с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова това следва да бъде отменено. Ответникът Областна дирекция на МВР - Пазарджик, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Стоян Стоянов, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не се налице отменителни основания по чл. 209 от АПК и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, исковете на Емил Асенов Брайков и Асен Запрянов Димитров против ОДМВР гр. Пазарджик, с която първият ищец Емил Брайков претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 201 648,54 лева, от които 191 648,54 лева имуществени вреди и 10 000 лева неимуществени вреди, причинени от административен акт - Заповед № 37/10.03.2005 г. за прилагане на ПАМ, издадена от началника на Сектор "Пътна полиция" - КАТ" при РДВР гр. Пазарджик за периода от 13.03.2007 г. до постановяване на решение по делото, а вторият ищец Асен Димитров претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 15 000 лева за причинени неимуществени вреди от същата заповед за периода от 10.03.2005 г. до постановяване на решение по делото. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила, подробен анализ на събраните доказателства и изяснена фактическа обстановка. Правните изводи са обосновани и законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. Както административният съд правилно е посочил, действително заповед № 37/10.03.2005 г. на началник Сектор към "ПП-КАТ" при РДВР гр. Пазарджик, с която на Асен Димитров е отнето свидетелство за управление на МПС е била обявена за нищожна от съда със Решение № 395/18.10.2010 г., постановено по адм. дело № 365/2010 г. по описа на Административен съд Пазарджик, което решение е влязло в законна сила на 03.11.2010 г., но не са били представени документи, доказващи действително извършени от жалбоподателя Брайков плащания по договора за финансов лизинг, сумата заплатена в изпълнение решението на Арбитражния съд и сумата по застрахователната полица, за които се твърди че представляват претърпените от него имуществени вреди. Поради това, че на обезщетение по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, както и от установени незаконосъобразни действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, а в конкретния случай е бил установен само отменен административен акт (в случая обявен за нищожен), от който се претендира, че са настъпили вреди, но не са установени останалите две предпоставки за реализиране на отговорност по ЗОДОВ, правилно е заключението на АС Пазарджик, че предявените искове се явяват неоснователни, поради което ги е отхвърлил. Както правилно е посочено в обжалваното решение, Емил Асенов Брайков не е успял да ангажира каквито и да било писмени доказателства за реално извършени плащания относно твърдените от него нанесени имуществени вреди в общ размер на 191 648,54 лева, от които 72 553,76 лева внесени и редовно платени суми по договор за лизинга на автомобила, 80 041,80 лева за които е бил осъден от Арбитражния съд да заплати на лизингодателя "Интерлийз Ауто" ЕАД и сума в размер на 8 250 лева, платена по застрахователна полица. Съответно той не е успял да докаже настъпил реално вредоносен резултат, а също така, както и административният съд правилно е посочил, Емил Брайков, като страна по договор за финансов лизинг на автомобила, погинал при ПТП с участник Асен Димитров, разполага с възможност по общия исков ред да уреди възникналите спорни отношения както с лизингодателя, така и с застрахователното дружество. Настоящата инстанция също така споделя и изводите на съда относно претендираните от касационния жалбоподател Брайков неимуществени вреди в резултат на обявения за нищожен административен акт, именно поради факта, че и в този случай липсва причинна връзка между акта и твърдените от жалбоподателя неимуществени вреди. Относно вторият касационен жалбоподател Асен Запрянов Димитров настоящата инстанция също подкрепя изводите на съда, че и неговата претенция за неимуществени вреди на стойност 15 000 лева в резултат на неправомерно наложената му принудителна административна мярка е недоказана поради факта, че и в този случай липсват безспорни доказателства за реално причинени душевни болки и страдания, понесени точно от този административен акт. Въз основа на свидетелските показания съдът е направил обоснован извод, че не се доказват по безспорен начин неимуществените вреди за ищеца, които да се настъпили в резултат на обявената за нищожна заповед. От показанията на свидетелите е установено, че ищеца Димитров е претърпял тежки травми следствие на ПТП, наложило се и оперативно лечение, което се отразило на бизнеса му, но както правилно е посочено в обжалваното решение това по-скоро са негативни последици от претърпяната от Асен Димитров катастрофа, отколкото неимуществени вреди, настъпили във връзка с обявената за нищожна заповед на началника на Сектор "Пътна полиция" - КАТ" при РДВР гр. Пазарджик. Настоящата инстанция не счита за основателно твърдението на касационните жалбоподатели, че в обжалваното решение има липса на мотиви, поради което не се налага мнението, че решението страда от процесуално нарушение. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на сумата 150 лева. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение