Решение № 12023 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15064/2013 г.

Решение № 12023 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15064/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Дани Ойл" ЕООД срещу Решение № 5428 от 08.08.2013 г. по адм. дело № 3001/2013 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 10 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 011204733 от 27.07.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2673 от 13.11.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" / сега "ОДОП"/ - гр. София при ЦУ на НАП, както и дружеството е осъдено да заплати в полза на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1372,74 лева.

В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първостепенният съд не е обсъдил събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Поддържа се, че е доказано надлежното осчетоводяване на процесните доставки на гориво от страна на ревизираното лице, извършено е плащане по процесните фактури и доставеното от доставчиците на "Дани Ойл" ЕООД гориво е предмет на последващи доставки. Касаторът счита, че съдът е формирал неправилен извод за материална законосъобразност на РА. Иска се отмяната на обжалваното решение със законните последици.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, представлявана от юрк. Тодорова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд София град е Ревизионен акт /РА / № 011204733 от 27.07.2012 г., издаден от Георги Александров Проданов на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр. София, с който за "Дани Ойл" ЕООД са установени задължения за довнасяне по ЗДДС в общ размер на 36 391,25 лева и са начислени лихви за забава в размер на 9 745,79 лева за данъчни периоди м. 08.2009 г., м. 10.2009 г., м. 11.2009 г., м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 16 от 20.08.2009 г., № 19 от 29.10.2009 г., № 21 от 15.11.2009 г., № 23 от 30.11.2009 г., № 28 от 15.12.2009 г., № 35 от 23.12.2009 г., № 42 от 31.12.2009 г., № 55 от 15.01.2010 г., издадени от ЕТ "Мариан Йорданов - Бристол - Велизар Велинов" с предмет - дизелово гориво.

Съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в законоустановената писмена форма, при наличието на мотиви, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение АССГ е достигнал до извода, че доказателства за реалното извършване на процесните доставки на гориво не се ангажирани от дружеството - касатор нито в рамките на ревизионното, нито по време на съдебното производство.

Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната инстанция намира, че твърдяните в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост не са налице.

1. При постановяване на обжалвания съдебен акт първостепенният съд е анализирал всички събрани в хода на ревизията и на съдебното производство писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е установил правилно фактическата обстановка. Недоказано е твърдението на касатора, че в решението липсва обсъждане на доказателствата по делото и тяхната взаимовръзка.

1. Изводът на АССГ за материална законосъобразност на процесния РА е формиран при правилно прилагане на материалния закон съобразно приетите по делото доказателства.

Реалността на доставката на стоки и/ или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки.

Съгласно националния данъчен закон и константната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. При доставките на услуги, данъчното събитие съгласно чл. 12 от ППЗДДС настъпва към момента на извършването им.

В процесния случай предмет на фактурите, издадени от ЕТ "Мариан Йорданов - Бристол - Велизар Велинов", по които ревизираното лице претендира приспадане на данъчен кредит, са с предмет - дизелово гориво. Правилно е прието от първостепенния съд, че в рамките на ревизията и на съдебното производство не се ангажирани доказателства за наличието на облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, като условие за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. Според чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

От страна на ревизираното лице, респ. и от неговия пряк доставчик не са ангажирани доказателства за наличието на определени договорни взаимоотношения, както и относно предаването на съответното количество стоки /дизелово гориво/. Във връзка с представените от ревизираното лице товарителници се установява, че в тях като превозвач е вписан ЕТ "Мариан Йорданов - Бристол - Велизар Велинов", който се явява доставчик на стоките. Върху товарителниците е поставен печат на търговеца, извършващ превоза, но към тях липсват други индивидуализиращи транспортното средство за превоз на стоката / няма приложени пътни листа, няма посочен маршрут, не е посочен водач на транспортното средство/. Други писмени доказателства не са представени от ревизираното лице, поради което правилно и обосновано АССГ е достигнал до извода за недоказване на основната, водеща предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит - наличието на реално осъществена доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

Във връзка с изложените пространни доводи в касационната жалба за осчетоводяването на фактурите от ревизирания субект касационната инстанция намира, че осчетоводяването на фактурите и документираните с тях доставки не е доказателство за реалното им осъществяване и то не служи като доказателство за прехвърляне и придобиване на собствеността върху процесните стоки. Следва да са събрани и други доказателства, които обсъдени в тяхната съвкупност, могат да обосноват извод за извършването на съответната доставка. Този извод следва и от практиката на Съда на ЕС. В т. 37 от мотивите на Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 Съдът на ЕС е препратил към предходни свои решения и е подчертал, че предвиденото в членове 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, поради което е тълкувал правото на ЕС в смисъл, че "Член 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. " /т. 2 от диспозитива на решението/. Т. е. необходимо е да бъде установено извършването на съответната доставка на стока, респ. на услуга. В процесния случай не е доказано извършването на процесните доставки на стоки, който извод на АССГ се възприема като правилен от настоящата касационна инстанция.

Гореизложеното обуславя извода за неоснователност на касационната жалба и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

Във връзка с искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, същото се явява неоснователно, тъй като с обжалваното решение на дирекция "ОДОП" - гр. София е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК за цялото съдебно производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение