Решение № 6268 от 13.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Георгиева от гр. Дупница, подадена чрез адв. Е. Пальов, против решение 38 от 23.02.2023 г. по адм. дело 273/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлено оспорването й против решение за налагане на финансова корекция 01-6500/8434 от 25.05.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . Със същото решение В. Георгиева е осъдена да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 430 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на съдебния акт като постановен при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението, като в зависимост от основанията за това се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се обяви нищожност на решението за налагане на финансова корекция, в частта, в която като адресат се определя В. Георгиева или да се отмени решението за налагане на финансова корекция в същата част. Претендират се разноски за две съдебни инстанции по приложен списък. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрисконсулт Панчева, твърди, че касационната жалба е недоказана, а решението на Административен съд Кюстендил е правилно. Претендират се разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, като предлага решението да бъде оставено е сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че между ДФЗ и ЕТ В. Георгиева Ю. е сключен договор 10/312/02644 от 06.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013, в размер на 391 160 лв. за Изграждане на малкоетажна къща за настаняване на туристи в гр. Сапарева баня . При извършване на проверка след плащане е изготвен доклад за нередност 10/312/02644/3/01/17/01 от 05.11.2020 г., като е установено неспазване на разпоредбите на т. 4.12 и т. 4.18 от договора и чл. 16, ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007 - 2013 г. (Наредба 29/11.08.2008 г.; Наредбата). Констатирано е, че за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., ползвателят е реализирал средно аритметично приходи в размер на 10.20% от заложените в одобрения бизнес план такива, както и е изпълнил задължението за устойчива заетост средноаритметично за трите години в размер на 90.28%. Издаден е Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 10/312/02644/3/01/04/02, с който е определено подлежащо за възстановяване публично държавно вземане в размер на 387 352.60 лв. за ВГ - Ю. ЕООД (правоприемник на ЕТ В. Георгиева Ю. , съгласно договор за прехвърляне на предприятие). Същият е оспорен по съдебен ред. С решение на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 5632/2021 г. е обезсилено решение на Административен съд - Кюстендил по адм. дело 550/2020 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на В. Георгиева и производството е прекратено в тази му част (лицето не е било адресат на акта, поради което за същото е липсвал личен и пряк правен интерес от обжалването му) и е отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството и вместо него е постановен нов съдебен акт, с който е отменен АУПДВ. Изложени са мотиви в аспекта, че с изменението на ЗПЗП - чл.27, ал.6 и 7, обн. в ДВ бр.51/2019 г. са приложими правилата на ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ ново заглавие), доколкото заложените в бизнес плана финансови показатели представляват индикатори за изпълнение на одобрения проект и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. С писмо изх.01-6500/8434 от 21.03.2022 г. административният орган е уведомил В. Георгиева, развивала дейност като ЕТ В. Георгиева Ю. и ВГ - Ю. ЕООД, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и решение 839/01.02.2022 г., постановено по адм. дело 5632/2021 г. на Върховния административен съд открива производство по налагане на финансова корекция, като възражение не е депозирано. Решението за налагане на финансова корекция е издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във връзка с чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, както и в изпълнение на влязло в законна сила решение 839 от 01.02.2022 г., постановено по адм. дело 5632/2021 г. по описа на Върховен административен съд и на В. Георгиева, развивала дейност като ЕТ В. Георгиева Ю. и на ВГ - Ю. ЕООД правоприемник на ЕТ, е определена финансова корекция в размер на 387 352.60 лв. По делото е изготвено и прието заключение на вещо лице, в което се правят изводите: Реализираните приходи от субсидираната дейност за 2016г. са в размер на 4 761.48 лв. или 4.52% при заложени 105 248 лв., за 2017г. 14 463.27 лв. или 13.59% при заложени 106 396.40лв.; за 2018г. 13 320.84 лв. или 12.39% при заложени 107 536лв. Процентът на изпълнение на заложеното задължение за осигуряване на устойчива заетост е: за 2016г. 1.5 бр. или 75%; за 2017г. 1.5 бр. или 95.83%; за 2018г. 1.5 бр. или 100%. при заложена заетост от 2 бр. за всяка от годините. От приложеното адм. дело 550/2020 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, в частност договор за прехвърляне на предприятие акт 16, т.І, д. 339/20.02.2020 г., съдът е установил, че В. Георгиева в качеството й на ЕТ В. Георгиева Ю. е прехвърлила безвъзмездно на ВГ - Ю. ЕООД собствеността и е предала владението на предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. От справка в Търговския регистър е видно, че ЕТ е заличен. За да отхвърли жалбата на В. Георгиева съдът приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите законови реквизити, включително фактически и правни основания. Решението е издадено при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и след решение 839/01.02.2022 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 5632/2021 г. Съдът се е мотивирал, че анализът на доказателствата на основата на приложимата правна уредба обуславя извод за постановяване на акта при правилно приложение на материалния закон. Посочил е, че видно от съдържанието на оспорения акт фактическото основание за издаването му е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план приходи и задължения за разкриване на работни места за 2016 г., 2017г. и 2018 г., т.е. за неизпълнение на одобрени индикатори. Тези фактически констатации са потвърдени и от заключението на вещото лице, следователно в случая нарушението не доказано. Съобразявайки времетраенето на нарушението три пълни финансови години и размерът на изплатената финансова помощ по договора, съдът е приел, че правилно административният орган е приложил т. 18 (за устойчивата заетост) и т. 30 (за реализираните приходи) от Приложение към раздел І Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. и е определил финансовата корекция на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата в размер на 387 352.60 лв., представляваща 100% от предоставената финансова помощ по договора. Административен съд Кюстендил е мотивирал извод, че адресатите на акта са правилно определени, като е приел за неоснователни възраженията за нищожност на оспорения административен акт, касателно В. Георгиева. Приел е и, че не е допуснато нарушение при издаване на акта, касаещо правосубектността на адресатите, позовавайки се на чл. 15, ал. 3 от Търговския закон. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Изложени са подробни обстоятелствени, свързани със спорния въпрос мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Административното производство за налагане на финансова корекция е открито в изпълнение на влязлото в сила решение 839 от 01.02.2022 г., постановено по адм. дело 5632/2021 г. по описа на Върховен административен съд. Не следва да се сподели изложеното в касационната жалба, че производството по издаване на процесния административен акт е започнало на 21.03.2022 г., което се явява две години и половина след изтичане на мониторинговия период, което е основание и издаденото решение за налагане на финансова корекция да е незаконосъобразно. Неоснователно е твърдението отнасящо се до прилагане на процедура за мониторинг. В настоящия случай не е налице тази забрана, тъй като се касае за нарушение на договора, установено в рамките на мониторинговия период - посредством извършена проверка на място през 2019 г. Договорът е сключен на 06.10.2014 г., а проверката на място е в периода 20.06.2019 г. 24.06.2019 г., тоест тя е в рамките на петгодишния мониторингов период. Датата на образуването на административното производство не касае мониторинговите проверки. Тя може да има отношение към давността на налагане на финансова корекция, която в случая не е изтекла, тъй като е налице нейното прекъсване с предходното административно производство. Основното оплакване в касационната жалба, а именно, че с обжалваното решение е пренебрегнато произнасянето на Върховния административен съд по оспорване на АУПДВ, издаден за същите нарушение, се преценят за неоснователни. Съдът се е съобразил с постановеното от Върховния административен съд и е направил верни изводи, обосновавайки, че в него са изложени мотиви в аспекта, че с изменението на ЗПЗП - чл.27, ал.6 и 7, обн. в ДВ бр.51/2019г. са приложими правилата на ЗУСЕСИФ /ЗУСЕФСУ ново заглавие/, доколкото заложените в бизнес плана финансови показатели представляват индикатори за изпълнение на одобрения проект и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ в хипотезата на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ. Изложеното от касатора, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, според която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, не се приема за основателно. Издаденият преди това АУПДВ, макар и за същата сума и макар по отношение ВГ - Ю. ЕООД правоприемник на ЕТ В. Георгиева Ю. , не определя финансова корекция по смисъла на ЗУСЕФСУ, а освен това е бил отменен по съдебен ред. Правилно съдът е приел, че в настоящото производство по издаване на решението за финансова корекция В. Георгиева е страна, доколкото й е изпратено уведомление за открито производство по налагане на финансова корекция, наред с юридическото лице, правоприемник на ЕТ В. Георгиева Ю. . Фактите по делото са установени правилно от съда и не е необходимо да се преповтарят. В случая с оглед доказателствата по делото са установени фактите на неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от извършваната дейност за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и неизпълнение на заложените в него показатели за заетост чрез разкриване на две работни места. Средно аритметично за трите финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., изпълнението на бизнес плана по отношение на приходите е: 2016 г. 4,52 %; 2017 г. 13,59 %; 2018 г. 12,39 %, като средно аритметично за трите финансови години е 10,20 %. Не е осигурена и заетост в предвидените в бизнес плана разкриване на две работни места. Процентът на изпълнение на заложеното задължение за осигуряване на устойчива заетост е за 2016 г. 1.5 бр. или 75%; за 2017 г. 1.5 бр. или 95.83%; за 2018 г. 1.5 бр. или 100%. при заложена заетост от 2 бр. за всяка от годините. Именно с оглед тази установеност настоящият състав намира, че е налице неизпълнение на договорните задължения, както правилно е приел и първоинстанционният съд. От анализа на договора, бизнес плана и от доказателствата по делото, включително приетата експертиза, се установява по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на бенефициера. Налице е неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Оттук следва и извода, че след като не са постигнати предвидените от бенефициера финансови показатели нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не работи в посока развитие на туризма в селските райони и насърчаване на заетостта, както и заложените цели по мярка 312, а именно: насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятието, което води до непостигане на целите на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В случая административният орган е приложил коректно процентния показател за нарушението, като е отчетен вида на нарушението, тежестта и степента на същото, като е приложена т. 30 от приложението към Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. - тъй като е установено неизпълнение от 10,20 %, то и размера на корекцията е 100% от предоставената финансова помощ за неизпълнение за две години. Възражението на касатора в обратен смисъл е неоснователно. Правилни са изводите на Административен съд - Кюстендил, че не е допуснато нарушение при издаване на акта, касаещо правосубектността на адресатите. Мотивите на съда, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Търговския закон, която гласи, че при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено прехвърляне на предприятието на ЕТ В. Георгиева Ю. - ползвател по договор 10/312/02644 от 06.10.2014 г., на ВГ - Ю. ЕООД. Установено е и заличаване на ЕТ В. Георгиева Ю. , но това не изключва възможността физическото лице да носи отговорност за задълженията, тъй като за задълженията, възникнали от дейността на физическите лица, действали като еднолични търговци, отговорността се носи от съответното физическо лице. По изложените съображения решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Предвид претендирането на разноски в полза на ответника, такива следва да се присъдят за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер, определен съобразно чл. 37 от ЗПП - 100 лева, платими от касатора. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение