Решение № 1391 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6862/2017 г.

Решение № 1391 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6862/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Й. Христова от гр. [населено място], чрез пълномощника й адв. П. Христов срещу решение № 36 от 04 май 2017 г., постановено по адм. дело № 104/2017 г., по описа на Административен съд – Ш., с което е отхвърлено оспорването й против заповед за задържане на лице № УРИ 1729 з 100 от 19 март 2017 г., издадена от полицейски орган – старши полицай в група "Охрана на обществения ред" в сектор "Охранителна полиция" към РУ – гр. Ш. при ОДМВР – гр. Ш. и е осъдена да заплати на ОДМВР – гр. Ш. сумата от 100, 00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяна на атакуваното решение и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – полицейски орган – старши полицай в Група "Охрана на обществения ред" в сектор "ОП" към РУ – Ш. при ОДМВР – Ш., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, в размер с оглед нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното, пред настоящата съдебна инстанция, решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против индивидуален административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от него. С решението, предмет на настоящото касационно оспорване е отхвърлено оспорването на Й. Христова срещу заповед за задържане на лице № УРИ 1729 з 100 от 19 март 2017 г., за срок от 24 часа, издадена от И. Иванов – старши полицай в ГООР при РУ – гр. Ш.. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Решението е правилно. Административен съд – Ш., въз основа на приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото, е извел правилни и обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Законосъобразно е прието в оспореното решение, че заповедта е постановена, след като при отправено предупреждение от полицейския орган, Христова не е преустановила агресивното си вербално и физическо поведение, насочено към осуетяване на предприетите спрямо нея действия по служба – съставяне на предупредителен протокол и акт за установяване на административно нарушение по ЗБЛД, поради което се е наложило служителят Иванов да използва помощни средства – белезници и да бъде отведена в РУ – гр. Ш. Настоящият тричленен съдебен състав намира, че правилно решаващият съд е приел, че са спазени всички изисквания, въведени от законодателя в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. С оглед цитираната норма полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В разглеждания случай, обоснован е изводът на съда, че в оспорената заповед е посочено правното основание за издаването й - чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 264, ал, 2 от същия закон и е посочено изрично, че лицето пречи на полицейски органи да изпълни задълженията си по служба и нарушава физическата му неприкосновеност. Следва да се отбележи, че лицето е било предупреждавано многократно да спре да обижда словесно лицето по служба, но е продължило съзнателно да пречи на органа да изпълни служебните си задължения по съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След използвани груби словесни изрази, агресивното му поведение преминало във физическо нападение като Христова е ударила старши полицая в областта на дясната ръка и крака му. Изложеното е от правно значение по отношение на разглежданото производство по оспорване на заповедта за задържане за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. С оглед цитираната разпоредба полицейски органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Първоинстанционният съд е провел подробно и задълбочено обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства, в това число и показанията на полицейския служител Д. Димитров – пряк очевидец на поведението на касатора, както и на свидетелите А. Атанасов и Ю. Хаджиева, като фактическите и правните изводи, до които е достигнал са в съответствие с материалния закон. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че ответникът е действал в рамките на правомощията му предоставени от закона, поради което наведените касационни оплаквания за нарушение на принципите за съразмерност и справедливост, установени в чл. 6 от АПК, са неоснователни. С оглед изложеното, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че атакуваното решение не страда от наведените касационни основания, водещи до отмяна на съдебния акт, поради което същото следва да се остави в сила като правилно и обосновано. Предвид изхода на спора съдът счита, че претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, следва да бъде определена в размер на 100, 00 (сто) лева, с оглед нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закон за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането правната помощ, в размер на 100, 00 (сто) лева като сумата следва да се възложи в тежест на Й. Христова. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36 от 04 май 2017 г., постановено по адм. дело № 104/2017 г., по описа на Административен съд – Ш.. ОСЪЖДА Й. Христова от гр. [населено място] да заплати на ОДМВР – гр. Ш. разноски в размер на 100, 00 (сто) лева за настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.