Решение № 5959 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1839/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1629 от 14.11.2025г., постановено по адм. дело № 345/2025г., Административен съд Шумен, втори състав, е отхвърлил оспорването по жалба на Г. К. Т., депозирана чрез адв.А. Дочев от ШАК, със съдебен адрес гр.Шумен, ул.Бачо Киро№5, ет.2, офис№8, против Решение №2153-27-128 от 17.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Шумен, с което е отхвърлена жалба №1029-27-104/13.01.2025 г. на Г. Т., в частта ѝ, касаеща възраженията за нищожност на Разпореждане № 2112 27-523#9 от 20.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Шумен. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. К. Т., [ЕГН], със съдебен адрес гр.Шумен, ул.Бачо Киро №5, ет.2, офис № 8, чрез пълномощника му адв.А. Дочев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Шумен е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Шумен и вместо него да постанови друго такова, с което да прогласи нищожността на Разпореждане № 2112 27-523#9 от 20.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Шумен. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на ТП на НОИ – Шумен чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Л. Илиева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Шумен е отхвърлил оспорването по жалба на Г. К. Т., депозирана чрез адв.А. Дочев от ШАК, със съдебен адрес гр.Шумен, ул.Бачо Киро№5, ет.2, офис№8, против Решение №2153-27-128 от 17.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Шумен, с което е отхвърлена жалба №1029-27-104/13.01.2025 г. на Г. Т., в частта ѝ, касаеща възраженията за нищожност на Разпореждане № 2112 27-523#9 от 20.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Шумен. Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка, свързана с издаване на Разпореждане № 2112 27-523#9 от 20.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Шумен, както и обжалваното Решение №2153-27-128 от 17.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен. Посочено е, че в мотивите на последното решаващият орган е посочил, че при издаването на обжалвания индивидуален административен акт - Разпореждане № 2112 27-523#9 от 20.02.2023 г. не е констатирано наличието на тежък съществен порок, обуславящ нищожността му, същото е издадено от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на законоустановената форма и наличие на мотиви, обуславящи волята на органа, вкл. и посредством посочване на фактическите и правни основания за издаването му, при липса на радикално материалноправно нарушение, обуславящо неговата нищожност. В решението /л.138 гръб, същото няма собствена номерация, към която да бъде правено препращане/ са изложени мотиви относно това, в кои случаи е налице нищожност на административен акт, като е обобщено общоприетото в правната наука и в съдебната практика. Първоинстанционният съд е приел, че споделя приетото от органа, постановил обжалваното решение, че в процесния случай не се констатира наличие на нито един тежък порок, обуславящ неговата нищожност. Изложени са мотиви, че Разпореждане № 2112 27-523#9 от 20.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Шумен е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл.98 ал.1 от КСО административен орган - ръководител по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Шумен, в съответствие предоставените му по закон и съобразно длъжностната характеристика правомощия, в предвидената в закона писмена форма-разпореждане, обективиращо отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Прието е още, че при постановяване на разпореждането не са били допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи волята на органа до степен на нищожност, като актът е издаден на предвиденото в приложимия материален закон основание и при липса на непреодолимо противоречие с правната норма, същият не е адресиран до несъществуващ адресат и няма невъзможен предмет. Прието е, че решението на ръководителя на ТП на НОИ- Шумен, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия в частта й касателно възраженията за нищожност на Разпореждане № 2112 27-523#9 от 20.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Шумен е постановено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона, с оглед на което предявеното оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Решението на Административен съд – Шумен е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Г. К. Т. се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи, че при издаване на Разпореждане № 2112 27-523#9 от 20.02.2023 г. административният орган се е позовал на Експертно решение № 2642 от 07.11.2022г., издадено от II МБАЛ – София ЕАД, което експертно решение не касае Г. К. Т., а друго лице, като жалбоподателят има друго експертно решение на същото II МБАЛ – София ЕАД под № ЕР 1291 от 10.05.2022г. Обосновава се извод, че позовавайки се на документ, който не касае молителя в административното производство, органът е допуснал особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, имащо за последица издаването на нищожен индивидуален административен акт. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти. Спорът между страните е правен и се свежда до това дали разпореждане № 2112 27-523#9 от 20.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Шумен, с което е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по заявление № 211 – 27 – 523 от 05.05.2021г. на Г. К. Т. е нищожно. По изложението по горе мотиви първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на спорния въпрос. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод, като го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В АПК не съществуват конкретно определени основания за нищожност на административните актове. В практиката е възприет критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност изброени в чл. 146 от АПК, но само тогава когато нарушенията са съществени - т. е. порока трябва да е толкова тежък порок, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Нищожността е форма на незаконосъобразност. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила както се твърди в конкретния случай биха били основания за нищожност, само тогава когато нарушението е довело до липса на волеизявление. Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато - ако не беше допуснато - би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. (виж- Административно право изд. 2009 г. проф. К. Лазаров). В допълнителната молба от 05.02.2026г., № Д – 091 – 396 по описа на Административен съд – Шумен,л. 22 от настоящето дело, в която се излагат касационни оплаквания, се посочва, че при издаване на Разпореждане № 2112 27-523#9 от 20.02.2023 г. административният орган се е позовал на Експертно решение № 2642 от 07.11.2022г., издадено от II МБАЛ – София ЕАД, което експертно решение не касае Г. К. Т., а друго лице, на практика се е стигнало до издаване на нищожен административен акт. Направеното оплакване е неоснователно. Въпросното Експертно решение № 2642 от 07.11.2022г. е приложено на л.49 от първоинстанционното дело, и от него е видно, че то е издадено на Г. К. Т. с определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ и дата на инвалидизирането 21.12.2020г. На второ място, отказът за отпускане на лична пенсия за инваледност поради общо заболяване, не е поради отсъствие на такова заболяване, а поради липса на изискуем стаж до дата на инвалидизиране, обстоятелство, което не е свързано по никакъв начин с твърдяното експертно решение. След като е стигнал до краен извод за липса на нищожност на оспорения административен акт, съответно правилност на оспореното решение на горестоящия административен орган, Административен съд – Шумен е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на НОИ – София, в качеството му на юридическо лице, в състава на което влиза ТП на НОИ – Шумен, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 50евро, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,