Решение № 9416 от 12.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6548/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Л. К., чрез пълномощник адв. А. Д., против решение 648 от 14.05.2024 г., постановено по адм. дело 103/2024 г. по описа на Административен съд Ямбол. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, като съдът е допуснал очевидна фактическа грешка при разглеждане на събраните доказателства и тяхното анализиране относно оспорения акт и компетентността на административния орган. Според жалбоподателя допуснатата от първостепенния съд грешка е по отношение на действителното място на паркиране, което се твърди, че е в участъка между ул. Шандор Петьофи и бул. Скобелев, където не е предвидено нито едно паркомясто за хора с увреждания. Поддържа се, че съдът не е обърнал внимание на направените възражения относно непълното представяне на схемата на паркинга около Националния дворец на културата (НДК), за който касаторът счита, че следва да се прилагат правилата на чл. 22, ал. 1, т. 5 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията (Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г.). Жалбоподателят излага доводи и за това, че първостепенният съд е пропуснал да се произнесе по въпроса за компетентността на О. Савов - контрольор Автомобилен транспорт в Център за градска мобилност ЕАД предвид грешно определеното място на прилагане на процесната ПАМ. Акцентира на обстоятелството, че представените по делото Допълнително споразумение и Инструкция за работа разкриват противоречие с правилата на АПК и създават условия за превратно упражняване на власт. На последно място касационният жалбоподател оспорва размера на присъдените от съда разноски в негова тежест, като счита, че не е било взето предвид направеното възражение за прекомерност, влязлото в сила Решение на втори състав на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 от 25 януари 2024 година, неявяването на страната и осъществяването на процесуално представителство от трети лица, вместо от представител на юридическото лице. Формулирано е искане за отмяна на решението на Административен съд Ямбол, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът О. Савов - контрольор "Автомобилен транспорт" в "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. София, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание чрез упълномощения адв. М. Григорова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага подробни съображения за правилността на първоинстанционното решение, което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Ямбол е образувано по жалба, подадена от К. Л. К. от гр. Ямбол, против принудителна административна мярка (ПАМ) - принудително задържане на МПС с техническо средство (скоба) от 21.02.2024 г., приложена от О. Савов - контрольор Автомобилен транспорт в Център за градска мобилност ЕАД София по отношение на управлявания от жалбоподателя автомобил Фиат" с peг. [рег. номер]. От фактическа страна съдът е установил, че на 21.02.2024 г., около 11,05 часа К. К., който е лице с увреждания, и притежава карта за паркиране на хора с увреждания, издадена от община Ямбол, паркирал процесния автомобил на паркинга на бул. Витоша, между бул. Патриарх Евтимий и бул. Скобелев. Поради липса на свободни места, предназначени за хора с увреждания, жалбоподателят паркирал на място, което не е отредено за това, поставил картата си на видно място - на предното арматурно табло на автомобила и не заплатил дължимата такса за платено паркиране. На същата дата, служители на Център за градска мобилност ЕАД, гр. София извършили неколкократни справки за посоченото МПС (съответно в 11,41 часа, в 11,43 часа и в 12,08 часа) и след като установили, че за него не е заплатена такса за паркиране, нито в Синя зона, нито в Зелена зона, в 12,08 часа била поставена скоба и били направени и 6 броя снимки на автомобила. С постановено на предното стъкло на автомобила съобщение В 2199462, жалбоподателят бил уведомен, че му е наложена мярка за принудително задържане (скоба) поради липсата на заплащане, както и че скобата се сваля само от оторизираните лица, след заплащане на дължимата такса за паркиране и 30 лева. Скобата била премахната в 12,08 часа, след заплащане на дължимите суми. За безспорното установяване на фактите по делото, съдът е обсъдил приложената по делото схема за организация на движение и паркиране в процесния участък, според която паркоместата са 73 броя, като за хора с увреждания са обособени 3 броя. В качеството на свидетел е разпитан Г. Г. - съпруг на дъщерята на жалбоподателя, от показанията на който е видно, че на 21.02.2024 г. имал среща с жалбоподателя и съпругата му до НДК, но местата, предвидени за инвалиди, били заети и затова процесното МПС било паркирано възможно най-близко до инвалидното. Към преписката е приложена Карта за паркиране на хора с трайни увреждания със сериен 5658, валидна до 01.05.2024 г., която, според приложения снимков материал, е била поставена от вътрешната страна на предното стъкло на превозното средство. Представени са и справки за проверка на МПС с peг. [рег. номер], от които е видно, че за него не е заплатена, както такса за паркиране в Синя зона, така и такса за паркиране в Зелена зона за посочения часови диапазон. При тези фактически установявания, с обжалваното решение съставът на Административен съд Ямбол е отхвърлил жалбата на К. Л. К. против принудителна административна мярка - принудително задържане на МПС чрез поставяне на техническо средство тип скоба, наложена от О. Савов - контрольор Автомобилен транспорт в Център за градска мобилност ЕАД, гр. София на 21.02.2024 г., по отношение на лек автомобил Фиат с peг. [рег. номер] и е осъдил К. Л. К. да заплати на Център за градска мобилност ЕАД сумата от 1000 (хиляда) лева за направените по делото разноски. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че принудителната административна мярка е приложена от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Компетентността на административния орган е преценена съобразно чл. 124 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), заповед СО А18-РД95-454 от 03.08.2018 г., издадена от кмета на Столична община, с която са одобрени реда и условията за принудително задържане чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС в зоните за почасово платено паркиране чрез използване на техническо средство тип скоба; възложено е оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип скоба, събирането на дължимите суми от собствениците или упълномощени от тях водачи за освобождаване на принудително задържаните чрез техническо средство тип скоба ППС на територията на Столична община в зоните за почасово платено паркиране Синя зона и Зелена зона, както и за престой в зоните за почасово платено паркиране, да се организира и осъществява от общинското дружество Център за градска мобилност ЕАД (ЦГМ). Материалната компетентност на служителя, приложил ПАМ, е установено включително с представените заповед РД-09-23/17.01.2018 г., издадена от изпълнителния директор на ЦГМ, и допълнително споразумение РД-12-2П-50-65/28.04.2023 г. Според съда, безспорно автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран в Синя зона на бул. Витоша, между бул. Патриарх Евтимий и бул. Скобелев, който паркинг, видно от представената схема за организация на движение и паркиране - Режим на почасово платено паркиране, е със 73 броя паркоместа, т.е. за него е изпълнено изискването на чл. 22, ал. 1, т. 4 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г., тъй като предвиденият минимален брой места за паркиране на автомобила на хора с увреждания е 3. Поради това, първостепенният съд е счел, че не е налице нарушение на разпоредбите, уреждащи минималния брой паркоместа за паркиране на хора с увреждания. Решаващият съд е акцентирал на обстоятелството, че възможността за безплатно паркиране на автомобили на хора с увреждания е предвидена само в случаите, в които паркирането се извършва на определените за хора с увреждания места, а притежаването на карта за паркиране на местата, определени за превозни средства, обслужващи хора с увреждания и използване на улеснения при паркиране не освобождава водача от заплащане на такса в зона за платено паркиране, ако същият не е спрял на съответното конкретно обособено място. Съдът е приел, че след като жалбоподателят е паркирал на място, което не е предназначено за хора с увреждания, и не е заплатил дължимата такса, с налагане на ПАМ - задържане на ППС чрез използване на техническо средство тип скоба, административният орган е действал напълно законосъобразно. Така постановеното съдебно решение е правилно. По делото е установено, че описаният по-горе лек автомобил е бил паркиран на 21.02.2024 г., около 11,05 часа в гр. София, на паркинга на бул. Витоша, между бул. Патриарх Евтимий и бул. Скобелев, в участък, който попада в "Синя зона" на гр. София. Установено е още, че на предното му стъкло е била поставена карта по образец, че автомобилът обслужва лице с увреждания, както и че посоченият автомобил е бил паркиран на място, което не е обозначено със знак Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания", поради което блокиращият екип е приложил ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - принудително задържане на пътното превозно средство, като му е поставил техническо средство "скоба". За приложената ПАМ жалбоподателят е уведомен чрез поставяне на съобщение В 2199462. Противно на възраженията в касационната жалба, мястото на паркиране на лекия автомобил е безспорно установено чрез представените от ответника пет броя снимки, част от административната преписка. На една от снимките (л. 67) се вижда, че лекият автомобил е паркиран на бул. Витоша, а на няколко паркоместа зад него се намира кръстовището на бул. Витоша и бул. Скобелев. Съответно от снимката, находяща се на л. 72 от първоинстанционното дело, е видно, че автомобилът е паркиран преди кръстовището на бул. Витоша с бул. Патриарх Евтимий, от лявата страна на НДК. Представени са и 2 бр. снимки на знаковото стопанство на входовете на зоната (л. 91-92), от които е видно, че автомобилът е установен на бул. Витоша, в участъка между бул. Патриарх Евтимий и бул. Генерал М.Д. Скобелев. Снимковият материал представлява веществено доказателство, събрано в хода на административното производство по прилагането на ПАМ, поради което е годно доказателствено средство по смисъла на чл. 39 АПК и има сила и пред съда, съгласно чл. 171, ал. 1 АПК. В производството пред първата инстанция не са релевирани оплаквания за липса на безспорна установеност досежно мястото на паркиране на автомобила, нито са оспорени представените от ответника в тази връзка доказателствени материали. Едва с касационната жалба за първи път се твърди, че мястото на паркиране не е установеното по делото, а друго - на бул. Витоша, в участъка между ул. Шандор Петьофи и бул. Скобелев, като това твърдение е направено с цел да се аргументира допуснато нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 4 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. и липса на компетентност на органа, наложил ПАМ. Тези нови твърдения не следва да се разглеждат, с оглед въведената с чл. 220 АПК изрична забрана за нови фактически установявания в касационното производство. Във връзка с възраженията относно компетентността на административния орган следва да се посочи, че според приложените заповед РД-09-23/17.01.2018 г. на изпълнителния директор на ЦГМ и допълнително споразумение РД-12-2П-50-65/28.04.2023 г. на служителя, назначен на длъжност контрольор "Автомобилен транспорт" в ЦГМ, компетентността за прилагане на ПАМ не е обвързана с конкретния работен участък за деня (съответния паркинг). Законосъобразността на приложената ПАМ правилно е преценена от първостепенния съд, включително с оглед установеното изпълнение на нормативите за достъпни места за паркиране на автомобили на хора с увреждания, които са регламентирани в чл. 22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В посочената разпоредба, в зависимост от предназначението на сградите и капацитета на паркинга, са предвидени минимален брой места за паркиране на автомобили на хора с увреждания. От приложената по делото Схема за организация на движение и паркиране (л. 94) съдът безспорно е установил, че за процесния участък - подобект бул. Витоша между бул. Патриарх Евтимий и бул. Скобелев, броят паркоместа за платено паркиране е 73, а за хора с увреждания са обособени 3 броя, с което са изпълнени изискванията на чл. 22, ал. 1, т. 4 от наредбата, според която броят на достъпните места за паркиране на автомобили на хора с увреждания на паркингите към сгради/самостоятелни обекти за обществено обслужване и към нови многофамилни жилищни сгради или сгради със смесено предназначение се определя допълнително към капацитета на паркинга, както следва: най-малко 4 на сто от общия брой на местата за паркиране се предвиждат в паркингите с повече от 50 места. Обосновано съдът е приел, че макар касационният жалбоподател да притежава Карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, това обстоятелство не освобождава водача от заплащане на такса в зона за платено паркиране, ако същият не е спрял на съответното конкретно обособено място. Принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП се прилага, когато не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. В разглеждания случай фактическата предпоставка за прилагане на предвидената мярка е налице, доколкото е доказано паркиране в определена за платено паркиране зона и във време, за което е дължимо заплащане, както и че това плащане не е извършено към установения за валидността му момент. Ирелевантно за настоящото производство е обстоятелството, че лицата, оправомощени да налагат ПАМ от вида на процесната, получават допълнително месечно възнаграждение над основното трудово възнаграждение, при блокиране на ППС със скоба, доколкото законосъобразността на тези мерки се преценява по предвидения за това ред и за всеки конкретен случай. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател относно размера на присъдените в полза на ЦГМ разноски за производството пред първата инстанция, основано на тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22. За да постанови решението си в частта за разноските, съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, включително досежно направеното от жалбоподателя възражение за тяхната прекомерност, и е изразил волята си в диспозитива на съдебния акт. Според настоящата касационна инстанция адвокатското възнаграждение, присъдено в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, напълно съответства на обема на осъществената правна защита и съдействие в производството пред Административен съд Ямбол. Без правно значение е виждането на касатора, че лицата, изпълняващи обществени функции, не следва да прибягват до услугите на трети лица (в случая адвокат), за да се представляват пред съда. Това виждане не е годно да обоснове присъждането на разноски в полза на ЦГМ в размер на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на изложеното обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, които са доказани по основание и размер съгласно представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие. Възнаграждението е съобразено с фактическата и правна сложност на спора, както и обема на осъщественото процесуално представителство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,