Решение № 220 от 20.12.2024 г. на ВКС по т.д. № 20248002901294/2024 г.

Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по искове от И. З. А., чрез адв.Г.Б. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД за прогласяване нищожността на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на арбитражно решение №1880/10.09.2009г. по арб.дело №1880/2009г. на арбитър Бисерка Газдова. Ищецът твърди, че арбитражното решение, с което е осъден да плати на „Профи Кредит България“ ЕООД описаните суми, е нищожно, тъй като спорът е потребителски и е неарбитрируем. Поддържа, че не е бил уведомен за арбитражното дело, не му е било връчено арбитражното решение и е узнал на 28.05.2024г. при справка по гр.д. №1267/2012г. по описа на СГС, че е осъден да плати на ответното дружество сумата 5 276.58 лева, ведно със законната лихва от 10.09.2009г. до окончателното плащане и 100 лева разноски. Претендира разноски. Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД излага доводи, че производството е недопустимо поради предявяване на иска след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Поддържа и тезата, че постановеното през 2009г. арбитражно решение е валидно, тъй като промените в ГПК, ЗМТА и ЗЗП, с които се забранява уговарянето на арбитражно споразумение с потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП са обнародвани на 24.01.2017г. и са неприложими. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният иск за прогласяване нищожност на арбитражното решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Неоснователно е възражението на ответното дружество, че арбитражното решение е връчено редовно на ищеца, поради което искът е недопустим, като предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Не се установява надлежно връчване на арбитражно решение №1880/10.09.2009г. по арб.дело №1880/2009г. на арбитър Бисерка Газдова на И. А. /ответник в арбитражното производство/. Видно от приложеното копие от арбитражното дело по образуваното по искане на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на изпълнителен лист гр.д. №1267/2012г. по описа на СГС, включително известие-обратна разписка, с което решението е изпратено на И. З. А., същото не е връчено лично на адресата или на друго лице на адреса. Липсва и надлежно удостоверяване, че адресатът отсъства от адреса на посочените дати, тъй като делото е унищожено, включително оригинала на известието, като е представено единствено копие от електронна система, което не съдържа подпис на връчител. Неоснователно е и възражението на ответника, че ищецът е узнал за постановеното арбитражно решение преди посочената в исковата молба дата 28.05.2024г., предвид образуваното изпълнително дело №682/2012г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова и връчената му покана за доброволно изпълнение на 09.05.2012г.; наложени запори на трудово възнаграждение и банкови сметки. Видно от доказателствата по изпълнителното дело, в единственото съобщение, изпратено от ЧСИ Биляна Богданова и получено на 09.05.2012г. от работодателя „Макском“ ЕООД със задължение за връчване на покана за доброволно изпълнение на И. А., грешно е посочено арбитражното дело- арб.дело №1880/2009г. на Арбитражния съд към БТПП, вместо по арб.дело №1880/2009г. на арбитър Бисерка Газдова. Не е удостоверено връчване на изпълнителния лист, който не е сред описаните в съпроводителното писмо и обратната разписка документи. Предвид изложеното и при липса на доказателства за направени удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника, както и за узнаване от негова страна за наложени запори на трудовото му възнаграждение и на банковите му сметки, както и при съобразяване, че нито едно от другите съобщения не е връчено на адресата, а запорните съобщения са изпратени до трети лица, съдът не приема, че има доказателства за узнаване на арбитражното решение, постановено по арб.дело №1880/2009г. на арбитър Бисерка Газдова от И. З. А. преди 28.05.2024г. Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е узнал за постановеното арбитражно решение най-късно на 02.02.2024г., когато е получил покана за доброволно изпълнение по преобразуваното по искане на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД изп.дело №1532/2023г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, с район на действие ОС-Пловдив. Установява се от приложените документи от изпълнителното дело, че на 02.02.2024г. е връчено чрез работодател „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Пловдив събщение-призовка до длъжника И. З. А., но в него не е посочено на какво основание е образувано изпълнителното дело, не е посочено арбитражното дело и не е индивидуализирано по никакъв начин арбитражното решение. Предвид изложеното не може да се приеме, че с това съобщение длъжникът е уведомен за постановеното по арб.дело №1880/2009г. на арбитър Бисерка Газдова решение. По същество на иска за прогласяване нищожност на атакуваното арбитражно решение. Производствата по спорове, по които една от страните е потребител по смисъла на §13, ал.1 от ДР на Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ не подлежат на разглеждане от арбитраж /чл.19, ал.1 ГПК/, а съгласно разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Неоснователно е възражението на ответника, че измененията на ГПК и ЗМТА са неприложими в настоящия случай. Защитата в арбитражното производство се реализира в два стадия- пред арбитражния съд и пред ВКС по реда на чл.47 ЗМТА, като вторият стадий е факултативен /в този смисъл решение №9/24.10.2022г. по к.д. №15/2002г. на КС на РБ/. Съгласно §6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК започналите до влизане в сила на този закон арбитражни производства по спорове, които са неарбитрируеми, се прекратяват. С оглед изложеното и предвид тълкуването по к.д. №15/2002г. на КС на РБ, трайната и непротиворечива практика на ВКС приема, че ако към момента на влизане в сила на ЗИД на ГПК /ДВ, бр.8/2017г./ защитата в арбитражното производство не е изчерпана, е налице неприключило производство по смисъла на §6, ал.2 и поради това валидността на решението следва да се преценява съобразно действащите разпоредби на чл.47, ал.2 ЗМТА, вр. чл.19 ал.1 ГПК. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че описаните законодателни промени, касаещи защитата на потребителите, са приложими в производствата по чл.47 и сл. ЗМТА, заведени в преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, независимо че атакуваното арбитражно решение е постановено преди тях. В настоящия случай ищецът е потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като е физическо лице - страна по договор за потребителски кредит /договор за револвиращ заем №1003792507 от 14.11.2008г./, респ. спорът за реално изпълнение на задълженията по този договор, с който е бил сезиран арбитражният съд, е потребителски. Като постановено по неарбитрируем спор атакуваното арбитражно решение е нищожно съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА. С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 2 715.04 лева /държавна такса и адвокатско възнаграждение/. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение