Решение № 6724 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3033/2009 г.

Решение № 6724 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3033/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подаденото от Феодора Динкова Иванова искане за отмяна на Решение № 403 от 10.01.2009 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 8274/2008 г., с което е оставено в сила Решение № 469 от 23.05.2008 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 1663/2007 година. В искането за отмяна се сочат основанията по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. По подробно развити съображения, молителката счита, че е налице новонастъпило обстоятелство - изменение на акт на държавен орган, послужил като основание за издаване на решението, чиято отмяна се иска и което е от съществено значение за спора. Поради това иска да се отмени решението на касационната инстанция и се върне делото за ново разглеждане. Ответникът по искането за отмяна - директорът на РУСО гр. Бургас, чрез процесуалния си представител изразява становище, че искането е неоснователно и следва да се отхвърли. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че искането е процесуално допустимо като подадено в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото му, прие следното: С решение № 469 от 23.05.2008 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 1663/2007 г. е отхвърлена жалбата на Феодора Динкова Иванова от гр. Бургас против Решение № 78/05.12.2007 г. на директора на РУСО - гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 1296/30.10.2007 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО гр. Бургас, в частта, с която е постановено събиране на сумите по ревизионен акт за начет с вх. № 1/11.10.2007 г. в размер на 6456,40 лв., от които главница 5984,80 лв. и лихва 471,60 лв. С Решение № 403 от 10.01.2009 г. на тричленен състав на шесто отделение при ВАС по адм. дело № 8274/2008 г. е оставено в сила Решение № 469/23.05.2008 г. по адм. дело № 1663/2007 г. на АС - Бургас. В мотивите на решението съдът е посочил, че касационната жалбоподателка попада в хипотезата на § 22е от ПЗР на КСО, според който майките, за които срокът на обезщетение по чл. 50 от КСО не е изтекъл до 01.01.2007 г., но от започването му не са изтекли 315 календарни дни имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка от този период. При извършена проверка от РУСО - гр. Бургас, Иванова е представила декларация, че за времето от 05.02.2007 г. до края на срока от 315 календарни дни по чл. 50 от КСО - 31.07.2007 г. е упражнявала дейност като нотариус. Съдът е приел за неоснователни доводите на касаторката за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 40, ал. 5 и чл. 41, ал. 5 от КСО във връзка с § 4 от ПЗР на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване от първоинстанционния съд. Приел е също, че декларирането на условието, че по време на получаване на обезщетението по чл. 50, ал. 1 от КСО лицето няма да упражнява трудова дейност, не е ново изискване, извън поставените от закона, а е извлечено от разпоредбите на чл. 48 и чл. 50, ал. 1 от КСО. В искането за отмяна се поддържа, че при решаване на спора относно правомерността на изплатеното обезщетение за бременност и раждане съдът е приложил правило за поведение, което не е съществувало към момента на преценка дали е осъществен фактическият състав на чл. 48а във вр. с чл. 50, ал. 1 от КСО. Твърди също, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО и излага доводи, че визираните в текста условия са неприложими към обсъждания казус. Искането за отмяна е основано главно на изменението на разпоредбата на чл. 48а от КСО, който в действащата си редакция гласи, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Молителката твърди, че едва с изменението на текста на чл. 48а от КСО законодателят е постановил като условие за получаване на обезщетение за бременност и раждане лицето да не осъществява трудова дейност, т. е. при действието на предходната редакция незаконосъобразно е прието, че няма право да упражнява дейност по времето, в което получава обезщетение за бременност и раждане. По тези, подробно развити в искането за отмяна доводи иска отмяна на решението на тричленния състав на ВАС. Предвид изложените обстоятелства, искането за отмяна на решението на тричленния състав на ВАС е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това че не са били известни на страната. Под нови обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. Настоящият случай не попада в тази хипотеза. Молителката основава искането си на настъпилата законодателна промяна след приключване на правния спор, с който са били сезирани административните съдилища. Изменението на цитираните в искането за отмяна разпоредби на нормативния акт не съставлява ново обстоятелство по см. на чл. 239, т. 1 от АПК. Изложените доводи във връзка с промяната на текстове на КСО, направеното сравнение на различните редакции на закона и възраженията за неправилното им тълкуване и прилагане от съда при решаване на спора за законосъобразност на административния акт, предмет на съдебните решения, са такива по съществото на спора и не подлежат на обсъждане в извънинстанционното производство по чл. 237 и сл. от АПК. Не е налице и второто основание по чл. 239, т. 3 от АПК, сочено в искането за отмяна на решението на тричленния състав на ВАС. Разпоредбата предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния процесуален ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В искането за отмяна не се навеждат фактически обстоятелства, които да сочат на наличието на някоя от визираните в текста хипотези, както и към същото не са представени доказателства, от които да се направи извод за постановяване на обсъжданото решение въз основа на документ, признат за подправен по предвидения в закона ред, респективно да е основано на отменен акт на съд или друг държавен орган. Предвид изложеното, искането на Феодора Динкова Иванова за отмяна на Решение № 403 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. дело № 8274/2008 г. е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,