Решение № 364 от 1.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 297/2009 г.
ВКСI наказателно отделение01.10.2009 г.докладчик т Пламен Томов
Диспозитив
Отменя по реда на възобновяването на наказателните дела определението на Шуменския районен съд от 26 март 2009 г., отразено в протокола на съдебното заседание по н.о.х.д. № 366/2009 г. за прекратяване на делото със споразумение за неговото решаване, в частта му относно приложението на чл. 23-25 НК. Връща делото за ново разглеждане в Шуменския районен съд.
Мотиви
Решение № 364 от 1.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 297/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Главният прокурор е отправил на 7 май 2009 г. искане до ВКС по реда на глава ХХХIII от НПК за възобновяване на н.о.х.д. № 366/2009 г. на Шуменския районен съд относно прилагането на правилата за съвкупностите от престъпления спрямо осъдения Р. М. Д. по две отделни наказателни дела - посоченото и н.о.х.д. № 46/2009 г. на същия съд. И двете дела на ШРС са завършили със споразумение между прокурора и подсъдимия, съответно на 19 януари и 26 март 2009 г.; споразумението и по двете е за наказанието пробация, но общото наказание е това от по-късната дата, като по-тежко - 7 месеца, включващо двете задължителни за налагане във всички случаи пробационни мерки (чл. 42а, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 1 и 2 НК). В искането на главния прокурор се твърди, че престъпленията, предмет на две дела, не са в съвкупност, защото престъплението по н.о.х.д. 366 е извършено на 25 януари 2009 г., няколко дни след постигане на споразумението по н.о.х.д. 46; смята, че наказанията пробация по двете дела трябва да се търпят отделно, защото отношението между престъпленията е рецидив, а не съвкупност. Прокурорът в тази инстанция поддържа искането за възобновяване на делото, а защитникът на осъдения - че трябва да бъде отчетено изтърпяването на пробацията по н.о.х.д. № 46/2009 г. Върховният касационен съд намери искането на главния прокурор за основателно. Липсата на съвкупност от престъпления по двете дела на осъдения е очевидна - по-късно извършеното не предхожда, а следва влизането в сила на присъдата за извършеното по-рано. Общото наказание в такива случаи е изключено и защото наказанието, наложено за първото от престъпленията, не е лишаване от свобода (арг. от чл. 27, ал. 1 НК) - и двете наложени наказания са пробация. Отделно наложените наказания подлежат и на отделно изтърпяване, което не означава, разбира се, че ако след предстоящото постановяване на такова изтърпяване от районния съд, едното от тях се окаже изтърпяно, то трябва да бъде отново изтърпяно - опасенията в такъв смисъл от защитника на осъдения не намират опора в закона дори второто престъпление да е извършено след изтърпяване на наказанието за първото (арг. от чл. 27, ал. 3 НК). Ръководен от изложеното и съобразно приложимите разпоредби от глава ХХХIII от НПК, ВКС - I наказателно отделение