Решение № 1154 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6560/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Община Разлог, представлявана от кмета, чрез процесуален представител, адвокат М. Кожарев против Решение 1407 от 02.05.2024г. на Административен съд - Благоевград по адм. дело 335/2024г. С него се отхвърля жалба на Община Разлог срещу Решение БЛ-82-РС от 20.02.2024г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Благоевград. С последното се отказва предоставяне на сума в размер на 85176 лева, представляващи събрани средства от отчисленията на община Разлог по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ в банковата сметка за чужди средства на РИОСВ- Благоевград по чл. 4, ал. 1 от Наредба 7 от 19.12. 2013г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци/Наредбата/. Поддържат се доводи в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на РИОСВ- Благоевград чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Община Разлог срещу цитираното решение на Директора на РИСВ- Благоевград. Същото е издадено на основание чл. 25 от Наредбата по повод заявление на общината за предоставяне на натрупаните средства от отчисленията по чл. 64 от ЗУО. Заявлението е за сума от 85176 лева за закупуване на нов двигател за компактор- машина, използвана при третиране на отпадъците. Мотивите на отказа са, че искането не попада в хипотезите на чл. 24 от Наредбата, тъй като не може да бъде квалифицирано като дейност по управление на отпадъците, не е транспортно средство или транспортно подемна техника, с която да се обезпечи функционирането на общинската система за управление на отпадъците. Решението е обжалвано пред административния съд с възражения за незаконосъобразност и искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Приел за безспорно, че компакторът е част от оборудването на депото за наземно депониране на отпадъци- транспортно средство за обезпечаване функциониране ва депото. Частите му обаче не са транспортно средство и заявлението не попада в хипотезите на чл. 24 от Наредбата. При противоречие с целта по чл. 64 от ЗУО заявлението е неоснователно, а жалбата неоснователна и като такава е отхвърлена. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 64 ал. 1 от ЗУО предвижда, че да обезвреждане на отпадъците на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и ред, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗУО натрупаните средства се разходват за дейности по изграждане на нови съоръжения за третиране на битови и строителни отпадъци, осигуряващи изпълнение от общините на изискванията на закона и подзаконовите актове по прилагането му. Средствата могат да бъдат разходвани за извършването на последващи разходи, свързани с изградените съоръжения и инсталации за оползотворяване на битовите отпадъци. Така цитирана разпоредбата на закона позволява разходване на натрупаните средства и за последващи разходи, свързани с изградените съоръжения без да ги изброява изчерпателно по вид, което е направено в Наредбата в чл. 24 без да има овластяване от ЗУО за изброяване. Наред с това в Наредбата в чл. 24, ал. 1, т. 3 предвижда, че натрупаните средства могат да се оползотворят за последващи разходи, свързани с изградените съоръжения и инсталации за оползотворяване, в т. ч. рециклиране на битовите отпадъци. Или, се цитира разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗУО. Наред с това в чл. 24, ал. 1 т. 6 от Наредбата се посочва и цел за предварително третиране и оползотворяване на битови отпадъци, в т. ч. рециклиране. Никъде в ЗУО и Наредбата не се посочва за какви части от машини и съоръжения е допустимо оползотворяване на натрупаните средства. Съдът е приел, че заявената сума не попада в нито една от хипотезите на чл. 24 от Наредбата както е приел и административния орган, като е доразвил мотивите му в решението си, което е недопустимо от една страна, а от друга при липса на мотиви в обжалваното решение е налице нарушение на съдопроизводствените правила като основание за отмяната му като незаконосъобразно. Налице е липса на мотиви в обжалваното решение на директора на РИОСВ, тъй като не удовлетворява изискването на чл. 59 АПК за мотиви. В заявлението се поддържат доводи, обосноваващи, че разходите за нова машина са десет пъти повече, че машината е част от необходимата обработка на отпадъците, с което се увеличава ефективността и капацитета на депото по които доводи няма никакви съображения от административния орган. Наред с това в заявлението се прави техническа обосновка на заявената сума, което е налагало извършване на преценка на различните технически и финансови варианти с оглед принципа по чл. 6 АПК за съразмерност. При констатираните нарушения при постановяване на решението на съда същото като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което се отмени обжалваното решение на директора на РИОСВ и делото му се върне като преписка за ново произнасяне по направеното заявление. При този изход на делото касационния жалбоподател се дължат разноски за двете инстанции. Разноските пред първата инстанция са в размер на 3000 лева, по които е направено възражение за прекомерност от процесуалния представител на административния орган, разноските пред касационната инстанция са в размер на 4000 лева, като е направено възражение за прекомерност и за определяне към минимума. Възраженията за прекомерност са формални, не са обосновани със съображения, поради което не следва да се уважават. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд шесто отделение