Решение № 735 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13511/2013 г.

Решение № 735 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13511/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 4461 от 4.07.2013 г. по административно дело № 10134/2012 г., Административен съд - София-град (АССГ) е: 1) отменил по жалба на "ЕИС" ЕООД гр. Перник като незаконосъобразно Предписание № 1 по протокол № 0923/24.08.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област, с което е разпоредено жалбоподателят в качеството му на работодател да подаде уведомление по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) за сключен трудов договор № 04/4.11.2008 г. с Иван Борисов Стаменов, което предписание е потвърдено с писмо № 0104-20510/24.09.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"; 2) осъдил ответника да заплати на жалбоподателя 600 лв. разноски по делото. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област, действаща чрез пълномощника юрисконсулт Методиева. Касаторът твърди, че решението е недопустимо и моли то да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на АССГ с цел назначаване на нова експертиза, установяваща автора на подписите, положени за работодател в трудовия договор. В проведеното по настоящото дело съдебно заседание процесуалният представител на дирекцията поддържа касационната жалба, а при условията на алтернативност моли делото да се реши по същество, като се потвърди процесния индивидуален административен акт. Ответникът по касация - "ЕИС" ЕООД гр. Перник, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника адвокат Шишкова оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на АССГ да се потвърди като правилно. Претендира и присъждане на разноските, направени пред настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното пред първоинстанционния съд предписание е издадено в резултат на извършена през периода 1.08.2012 г. - 21.08.2012 г. от главни инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област проверка по спазване на трудовото законодателство в "ЕИС" ЕООД гр. Перник. В протокол № 0923/24.08.2012 г., обективирал констатациите на проверяващите, е отразено, че на 4.11.2008 г. е сключен трудов договор № 04/4.11.2008 г. между "ЕИС" ООД и Иван Борисов Стаменов, като последният е нает от дружеството да изпълнява длъжността "шофьор на товарен автомобил". За да уважи жалбата срещу процесното предписание, с която е бил сезиран, Софийският градски административен съд е приел за установено, че "ЕИС" ООД гр. Перник не е сключвало с Иван Борисов Стаменов цитираният в предписанието трудов договор от 2008 г., защото подписът за работодател в същия не е положен от единствения управител на дружеството Емил Иванов Стоименов, освен това Стаменов не е работил като шофьор в дружеството през същата година, във връзка с което административният орган не е имал основание да предписва на дружеството да регистрира този трудов договор. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - то е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК. В хода на производството пред Административен съд - София-град (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените пред нея принудителни административни мерки) са опровергани констатациите на административния орган, обусловили издаването на предписанието. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства и е назначил необходимата за изясняване на възникналия по делото съществен за изхода му въпрос (чл. 195, ал. 1 от ГПК) съдебно-графологична експертиза, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесното предписание. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, изключващи правото на инспекцията по труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, да даде задължителни предписания за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. От събраните доказателства по делото не се установява хипотезата на цитираната норма. Фактическите констатации на инспекторите от Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област в протокола, обективирал резултатите от извършената проверка, са неверни и непълни, което е довело и до незаконосъобразност на издаденото въз основа на тях предписание. Като правилно е прието в мотивите на проверявания съдебен акт въз основа на компетентно изготвеното експертно заключение от вещото лице-графолог (което с основание е кредитирано от съда), единственият управител на дружеството не е подписвал номерираният като лист 67 от папката на първоинстанционното дело трудов договор от 2008 г. за работодател. Няма и обективни данни това да е сторил негов пълномощник, нито пък такъв да е Светлин Емилов Иванов, за който за първи път в касационната жалба се твърди, че е подписал договора като представляващ търговеца (подобна констатация не е правена и изследване на фактите и обстоятелствата в тази насока в хода на административното производство не е извършвано, което най-малко сочи на нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК от административния орган). Неподписването от работодателя на процесния договор означава липса на волеизявление за сключването му, а неупражняването на трудовата функция като шофьор на товарен автомобил от Стаменов (установено безспорно от събраните гласни доказателства) изключва и наличието на трудово правоотношение между "ЕИС" ЕООД и Иван Стаменов през 2008 г. В този смисъл не са доказани констатациите на органа, че на 4.11.2008 г. е сключен трудов договор между дружеството и Стаменов, и че последният е започнал да изпълнява длъжността "шофьор на товарен автомобил" на същата дата. Изложеното обуславя извода, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. Въпреки позитивния за ответника по касация изход на спора няма основание да му присъдени деловодни разноски за касационното производство. В номерираният като лист 15 от настоящото дело договор за правна защита и съдействие, сключен между "ЕИС" ЕООД гр. Перник и упълномощения да представлява дружеството пред ВАС адвокат е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., за което е отразено, че платено, но не е посочено дали плащането е извършено в брой или по сметка, като по делото не е представен и платежен документ. В точка 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора задължително следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Т. е. в договора за правна помощ трябва задължително да е указан вида на плащане, и когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, което в случая не е сторено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,