Решение № 11717 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3985/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община район Слатина, чрез процесуалния си представител, срещу решение 4469/05.07.2023 г. по адм. дело 7454/2022 г. на Административен съд София-град в частта, с която по жалба на М. Х. Ш. е отменена виза за проектиране от 13.05.2022 г. към вх. РСЛ21-ГР94-4288-/5/18.04.2022 г. на главния архитект на Столична община район Слатина. Счита решението в обжалваната му част за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му в тази част и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на Шуков срещу издадения административен акт. Иска присъждане на разноски за двете инстанции. Ответниците Д. Л. и Т. К. Я. чрез техния пълномощник в писмено становище намират касационната жалба за основателна. Ответникът М. Х. Ш. чрез своя процесуален представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за касационното производство. Останалите ответници - Е. Г. К., Е. Л. Н., В. Л. М., М. Б. К. и Б. Г. К. не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените касационни основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от Тайм 2004 ЕООД, Н. В. П. (със законен наследник В. Г. Д.) и М. Х. Ш. срещу виза за проектиране от 13.05.2022 г. към вх. РСЛ21-ГР94-4288-/5/18.04.2022 г. на главния архитект на Столична община район Слатина, с която на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 140, ал. 7 ЗУТ, чл. 22 ЗУТ и § 2, ал. 1 и ал. 6 ПЗР на ЗУЗСО, т. 1, колона 6 и т. 2 от устройствената категория урбанизирани територии от Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, за проучване и проектиране на строеж: Четириетажна сграда със смесено предназначение адм. и жил., h = 15 м и подземен гараж в поземлен имот с идентификатор 68134.704.441, урегулиран поземлен имот VI-441, кв. 142, м. Гео Милев, Столична община. С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане жалбите на Тайм 2004 ЕООД и В. Г. Д. като недопустими и е отменил визата по оспорването на М. Х. Ш.. За да постанови този резултат по отменителната част на решението, първоинстанционният съд е развил следните доводи: Допустима е жалбата на М. Х. Ш. като собственик на обект в сграда с идентификатор 68134.704.446.1 и вещно право на строеж в УПИ VII-446, кв. 142, м. Гео Милев, който има качеството на заинтересовано лице като собственик на съседен имот спрямо процесния, предмет на визата, спрямо който с нея са допуснати намалени разстояния. Оспорената виза съдържа съществен порок на формата липса на фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не става ясно в коя от хипотезите на чл. 140, ал. 3 ЗУТ попада инвестиционното намерение, тъй като визата не съдържа никакви мотиви в тази насока. Според чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ разстоянието до страничната граница на урегулирания имот следва да е 1/3 от височината на сградата. При това минимално необходимото разстояние от застрояването в УПИ VI-441 до страничната регулационна граница с УПИ VII-446 следва да е 5 м- 1/3 от 15 м-височината на сградата, предвидена с оспорената виза, а вслуачя е 3 м., а според заключението на вещото лице измереното графично разстояние е 4 м. Неизяснено остава и коя от разпоредбите на бланкетно посочения чл. 22 ЗУТ е приложима за случая. Графично измереното разстояние от определените с визата задължителни линии на застрояване до съществуващия в УПИ VII строеж от 6 м. е с 4 м. по-малко от нормативно установеното с чл. 81 от Наредба 7/2003 г., съгласно схематично положение 1 в Приложение 2, определящо разстояние от 10 м за сграда с височина до 15 м. Предвид изложеното е налице и несъответствие между текстовата и графичната част на оспорената виза, доколкото органът не е предвидил намалени разстояния до регулационната граница на имота и между сградите словесно, но такива са налице в графичната част на визата. Изложеното обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Така постановеното решение е обосновано. В тази аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Направените фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е по делото, включително и от изготвената съдебно-техническа експертиза, че действащ за кв. 142, м. Гео Милев, Столична община, е одобрен със заповед РД-50-09-118/11.04.1990 г. на главния архитект на София ПУП-ПРЗ с последно изменение със заповед РД-50-403/07.08.2003 г. на главния архитект на София. С него УПИ VI-441 е проектиран по границите на поземлен имот с идентификатор 68134.704.441 без неуредени сметки по регулация. Имотът е предвиден за административна сграда на четири етажа, свободно разположена. По общия устройствен план на гр. София, процесният имот попада в Жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване (Жк) с параметри: плътност 40%, Кинт 3, минимална озеленена площ 40%, максимална кота корниз 26 за жил. сгради и 32 за общ. сгради. Според заключението на вещото лице отреждането на УПИ VI-441-за адм. и жил., h = 15 м и подземен гараж съответства на предвижданията на ОУП. Според експерта графично измерените разстояния от предвиденото с оспорената виза застрояване в УПИ VI-441 до регулационните граници на имота е както следа: до регулационната граница с УПИ VII-446 4 м; до регулационната граница с УПИ II (към дъното на УПИ) 6 м; до регулационната граница с УПИ I-П.О. 5 м; разположено е на уличната регулационна линия. Графично измереното разстояние от предвиденото с оспорваната виза застрояване в УПИ VI-441 до съществуващите/предвидените в съседните имоти сгради е както следва: до съществуващата сграда в УПИ VII-446 6 м; до съществуващата сграда в УПИ II (през дъното на УПИ) 18,50 м; до предвидената сграда в УПИ I-П.О. 8 м; през улицата няма съществуваща/предвидена сграда. Настоящият състав споделя изводите на решаващия съд за липса на фактически и правни основания в обжалваната виза. В нея като правно основание са записани само чл. 140, ал. 3, чл. 140, ал. 7 и чл. 22 ЗУТ. Нормата на чл. 140, ал. 7 ЗУТ определя единствено компетентния орган да издаде виза за проектиране, както и едномесечен срок за нейното издаване, считано от постъпване на заявлението. Няма посочени обстоятелства за хипотезата на чл. 140, ал. 3 ЗУТ, която е относима към множество различни строежи по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, 7 и 8, както и за обекти - недвижими културни ценности. Сходен пропуск е допуснат и при общото изписване на нормата на чл. 22 ЗУТ в акта, която съдържа осем алинеи, касаещи различни правила за поземлени имоти с комплексно застрояване. Както е обосновал и първоинстанционният съд, липсата на фактически и правни основания за издаването на акта е самостоятелно основание за неговата отмяната като процесуално незаконосъобразен. Правилно съдът е отменил визата и като издадена в несъответствие с материалния закон. Съгласно чл. 81 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в имоти в територии за комплексно застрояване в жилищни и курортни комплекси разстоянията между сградите на основното застрояване се определят съгласно схематичните положения в Приложение 2. Съответно схематично положение 1 на Приложение 2 от наредбата определя L = 10 м - при сгради с височина до 15 м, каквато е предвидената в процесния имот. Следователно, нормативно определеното отстояние от 10 метра до съществуващата в имота на оспорващия сграда не е спазено при определено с визата такова от 6 м. Това несъответствие правилно е отчетено от съда и като противоречие между текстовата част на визата, с която не се допускат намалени разстояние, и нейната графична част, която видимо определя такива спрямо регулационната граница и до сградата в съседния имот. Изложеното отново сочи на нарушение на формата на издадения административен акт. Що се касае до твърдението в касационната жалба, че сградата в УПИ VII-446 е административна, то видно от нотариален акт 10 по нот. дело 359/2019 г. имотът, собственост на Шуков е апартамент, образуван в следствие преустройството и смяна на предназначението на офис 6 в апартамент 6. Това сочи, че построената в УПИ VII-446 сграда не е изцяло административна, за да се приложи разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗУТ. Но дори и двете сгради в двата съседни имота да са административни, то останалите изтъкнати пороци на издадената виза са достатъчни за нейната унищожаемост. Неоснователно е възражението на касатора, че линиите за застрояване по визата следва да се считат за ограничителни, а не за задължителни. Застрояването в урегулирани поземлени имоти съгласно чл. 25 ЗУТ се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво. Съгласно чл. 75 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, застрояването в урегулираните имоти се извършва съобразно линиите на застрояване, определени с подробния устройствен план, които линии могат да бъдат: 1. задължителни линии, до които е задължително да се разположи застрояването или 2. ограничителни линии, до които застрояването може да се разположи (или може да отстъпи навътре от тях). Според изложеното, с действащия ПУП - ПЗ могат да се предвидят ограничителни или задължителни линиите на застрояване за имотите. Визата за проектиране обаче предполага конкретизация в разположението на сградите в имота и съответно очертава задължителна линия за застрояване. Като такава е нанесена в графичната част на заповедта с непрекъсната червена удебелена линия. Така отразеното застроително петно в УПИ VI-441 безспорно определя задължителни линии на застрояване, поради което застрояването не може да отстъпи навътре от ограничителните линии, така че да бъдат спазени нормативните изисквания по чл. 31-35 ЗУТ. Поради това, като е приел оспорената виза за незаконосъобразен административен акт и я отменил, съдът е постановил акт в съответствие с приложимия материален закон и без да е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението в отменителната му част по жалбата на М. Х. Ш. е материално и процесуално законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на М. Х. Ш. следва да бъдат присъдени разноски, каквито Столична община дължи в размер от 300 лева представляващи възнаграждение за един адвокат по реда на чл. 143, ал. 3 АПК. Направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираните разноски е бланкетно и неоснователно, тъй като техния размер отговаря на фактическата и правна дейност на делото и пълномощникът на ответната страна е осъществил активно процесуално представителство чрез изготвяне на писмен отговор на касационната жалба. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,