Решение № 465 от 31.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2182/2011 г.

Решение № 465 от 31.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2182/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 423 НПК. С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 02.12.08 г. от РС-Търговище по Н. Ч. Д. 832/08 г., по предложение на прокурор от РП-Търговище, е допусната кумулация на наказания по няколко присъди и определения на съдилища, постановени спрямо осъдения С. Р. М., като е определено най-тежкото наказание, а именно-една година лишаване от свобода. На основания чл. 24 НК то е увеличено с шест месеца, като е постановен първоначален общ режим на изтърпяване. Към лишаването от свобода е присъединено и наказание "обществено порицание" и са приспаднати изтърпените части от първото наказание. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказание от шест месеца лишаване от свобода, наложено с определение от 27.04.01 г. по Н. О. Х. Д. № 4/01 г. по описа на РС-Търговище, с определен общ режим на първоначално изтърпяване. Определението е влязло в сила след изтичане на посочения петнадесетдневен срок за протестиране и обжалване, поради неговото неатакуване. В изпълнение на европейска заповед за арест от 30.11.10 г., изготвена от РП-Търговище, за изтърпяване на наказание, Федерална Република Германия е екстрадирала М., като той е приет в Република България на 08.06.11 г. На 12.07.11 г. е постъпило искане за възобновяване на производството по групиране на наказанията, като се настоява за липса на адекватна защита при провеждане на задочното производство поради неатакуване на определението на РС-Търговище пред въззивна инстанция и незачитане на някаква част от изтърпяно наказание и задържания. Моли се делото да бъде възобновено, актът на РС да бъде отменен и делото-да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник поддържат искането с отразените в него основания. Представителят на ВКП намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по настоящата процедура, намира за установено следното: Предвид образуване на производството в процедура по чл. 423 НПК, искането е постъпило в законовия срок, считан от узнаване за влизане в сила на съдебния акт на РС-Търговище, като най-благоприятен за осъдения вариант се приема датата на предаването му на българските власти. В този смисъл искането е допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. Видно от европейската заповед за арест, РБ не е поемала гаранция за обезателно възобновяване на наказателното производство при съответно искане от страна на лицето, за да следва директно да бъде приложена разпоредбата на чл. 423, ал. 5 НПК. Казаното е така, тъй като всички наказателни производства, водени срещу молителя, наказанията по актовете по които са групирани, са протекли в присъствие на М.. Следователно при разглеждане на делата по същество той се е ползвал от правото си да участва лично в процеса и да се защитава по избран от него начин. Преценката за задочно осъждане в производства по същината на престъпната дейност не е същата, съпоставена с процедура по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Разбира се, и във втория случай трябва да се изследва дали съдът е положил усилия за издирване на лицето, за да може то да упражни правото си на лично участие и защита, при налично предложение за кумулация за него. В конкретния случай е точно така. На л. 33 от първостепенното съдебно производство е приложена докладна записка от МП-ГД "ОХРАНА", областно звено "Охрана"- Търговище, с изх. № 947/01.12.08 г., от която е видно, че има данни осъденият да е напуснал пределите на страната и няма данни за завръщането му. Липсват каквито и да са доказателства какъв е неговият адрес зад граница. Ето защо съдебният състав е обгрижил правото на защита, като е назначил служебен защитник за М.. Същият е охранявал интересите му в открито съдебно заседание, в което е постановено и процесното определение. Дали той би следвало да атакува постановения съдебен акт при задочно производство, е въпрос на волята на защитника, дори и да е служебен такъв. Това не е негово задължение при преценка за вярно приложение на материалния и процесуалния закон от страна на съда. В процесния казус обстоятелството, че не е осъществено такова действие и делото не е разгледано от въззивен съд, не е накърнило правата на осъденото лице, доколкото определената за него кумулация и следващи произнасяния, са в рамките на разпоредбите на материалния закон. По-нататък, основно оплакване в искането за възобновяване е свързано с неприспадане от страна на РС-Търговище, на търпяно наказание от М. в размер на 4 месеца, както и на негови задържания. След като това не е сторено със съответния акт на съда, няма пречка да бъде приканен прокурорът, отговарящ за изтърпяване на наказанието, към произнасяне във връзка с чл. 417 НПК. Финално, тъй като не иде реч за същинско наказателно производство с разглеждане на престъпна деятелност по същество, закрилата по отношение на задочното разглеждане трябва да бъде осмисляна в такъв порядък, а не чрез буквално прилагане на изискванията, заложени в чл. 423 НПК. Съдът в [населено място] е изпълнил всички свои задължения по издирване на лицето за осъществяване на процедура по чл. 306, ал. 1 НПК и след като не го е установил в границите на РБ, чрез максимално охраняване на правото му на защита е решил частното дело за кумулация, актът по който няма пороци. На основание този акт е постановена и екстрадицията на М., която, както вече бе казано, касае изтърпяване на общо наказание и допълнително такова по производства, по съществото на които той е участвал. В този смисъл искането за възобновяване на производството следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение