Решение № 13509 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4293/2010 г.

Решение № 13509 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4293/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Иван Иванов Димитров срещу решение № 16 от 19.02.2010 г. по адм. д. № 372/2009 г. на Административен съд гр. Видин с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени процесната заповед и му се присъдят направените разноски по делото. Ответникът Директорът на ОД на МВР гр. Видин не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че са налице посочените в жалбата касационни основания и затова същата следва да бъде уважена със законните последици. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 233 от ЗМВР, е отхвърлена жалбата на Иван Иванов Димитров срещу заповед № А3 - 3619/11.07.2008 г. на Директора на Национална служба "Полиция" на МВР, с която на основание чл. 228, т. 2, чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, за деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" в качеството му на държавен служител, категория "Д", главен полицай - младши разузнавач в ПУ "Нов път" при РПУ Видин от ОДП - Видин към Националната служба "Полиция" - МВР, и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. При разглеждането и решаването на спора не са изпълнени указанията по тълкуването и прилагането на закона в отменителното решение № 15478 от 16.12.2009 г. по адм. д. № 6856/2009 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, които съгласно чл. 224 от АПК са задължителни при по - нататъшното разглеждане на делото. При изяснена фактическа обстановка е извършено превратно тълкуване на доказателствата по делото и са направени необосновани и незаконосъобразни изводи. При наличие на тъждество между изпълнителното деяние, описано във влязлата в сила оправдателна присъда по НОХД № 1374/2008 г. на Видинския районен съд и деянието, съставляващо основание за дисциплинарна отговорност, по отношение на фактическата обстановка съдът неправилно е игнорирал данните по приложеното като доказателство наказателно дело. В административното и съдебно - административното производство, изводът, че жалбоподателят Иван Иванов Димитров е извършил деянието, за което му е наложено най - тежкото дисциплинарно наказание, е изграден единствено върху твърденията на лицата Цветан Василев и неговата съпруга Фика Перова, дадени във формата на обяснения. От последните е видно, че те са непоследователни и противоречиви и сочат на тенденциозно отношение към наказания служител. В оправдателната присъда по наказателното дело са изложени съображения във връзка с показанията на тези свидетели, които следва да бъдат споделени. Данните за личността на св. Цветан Василев и за честите му посещения в РПУ, за действията и контактите на дисциплинарно - наказания служител, извършени във връзка с поисканото снемане от общодържавно издирване, начина, по който посоченото лице е оставило парите, липсата на следи от химикалите, с които парите са били белязани по ръцете и дрехите на жалбоподателя и пр., сочат по недвусмислен начин, че той не е извършил процесното деяние. В съдебно - административното производство не са събрани доказателства, които да установяват обратното, поради което необосновано и в нарушение на материалния закон с постановеното съдебно решение е прието, че оспорената заповед е издадена при наличие на посоченото в нея фактическо и правно основание. Наред с това, при постановяване на процесното решение не е съобразено и ТП № 3 от 7.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ОС на съдиите при Върховния административен съд /обн. ДВ бр. 48/2007 г./. Когато деянието представлява нарушение на ЗМВР, на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на преките ръководители, представлява неизпълнение на служебни задължения, очертани с нормативни актове или в длъжностната характеристика или представлява неспазване на предоставени служебни правомощия, наказващият орган не може да подменя правното основание за уволнение като подвежда тези нарушения под разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като деяния, несъвместими с етичните правила за поведение уронващи престижа на службата. Нарушението на морални норми за поведение, посочени в Етичния кодекс, е самостоятелно основание за дисциплинарно наказание, и то не "поглъща" всички останали дисциплинарни нарушения по чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. Ако беше така, законодателят нямаше да го изведе отделно в т. 4 от чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. При упражняване на правомощията си в дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани по описания начин. В нарушение на процесуалните правила, съдът е въвел нови фактически и правни основания за издаване на заповедта. Наред с това, необосновано и незаконосъобразно е приел, че са налице нерегламентирани контакти и неизпълнение на т. 34 от Етичния кодекс задължаваща полицейският служител да се противопоставя и да информира своите началници или съответните органи за всеки акт на корупция, достигнала до неговото знание. При тези данни и при положение, че по отношение на жалбоподателя не е установено да е извършил визираните в заповедта нарушения на т. 7, т. 8, т. 12 и т. 92 от Етичния кодекс, оспорването е основателно и следва да бъде уважено. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени обжалвания административен акт и се присъдят направените разноски по делото в размер на сумата 500.00 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ и чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение