Решение № 12893 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2164/2009 г.

Решение № 12893 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2164/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Щерю Щерев, в качеството му на пълномощник на Кирил Милков Бисеров от гр. Свиленград, срещу решение № 227 от 28.11.2008 г., постановено по адм. дело № 198/2008 г. от Административен съд Хасково. В жалбата се обосновават отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът - Заместник началникът на ГПУ - Свиленград не взема становище. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Кирил Милков Бисеров срещу заповед рег. № 373 от 01.07.2008 г. на зам. началника на ГПУ-Свиленград. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентния орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на материалния и процесуалния закон. Решението е правилно. Неоснователни са възраженията на касатора за необоснованост на съдебния акт и за нарушение на материалния закон. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на правния спор доказателства и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. В мотивите си съдът подробно е изследвал събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства и ги е обсъдил във връзка с възраженията на жалбоподателя. Неоснователно е възражението, че по случая не е била извършена проверка, каквато се изисква от нормата на чл. 237 от ППЗМВР. Съгласно чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР дисциплинарно-наказващият орган може да разпореди извършването на проверка, т. е. това е негово правомощие и разпореждането зависи от преценката му дали се налага такава проверка. При положение, че държавния служител на МВР не е опровергал констатациите на гл. инспектор в писменото си обяснение, а напротив - признал е, че е извършил нарушението на служебната дисциплина проверка не е и била наложителна. Не е било необходимо и събирането на други доказателства, както правилно е преценил и наказващият орган. В чл. 3, ал. 2 на Инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, утвърдена със заповед № Iз-1015 от 4.07.2006 г. същата е дефинирано понятието "нарушение на служебната дисциплина" - противоправното деяние, което е извършено умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от ЗМВР, ППЗМВР или КТ. Правилно административният орган и съдът са приели, че отклонението от разпоредената му служебна територия, непосредствено след изпращане на наряда, е неизпълнение на служебни задължения и на заповед (в случая на прекия ръководител), което ЗМВР санкционира. Не е необходимо тази заповед да е писмена, достатъчно е и устното разпореждане - принципът на централизма в системата на МВР се реализира чрез вземане на еднолично решение, обявяването му, носенето на отговорност за него и осъществяването на контрол от съответния началник за точното му изпълнение. В случая началникът на 04 група "Охрана на държавната граница" е докладвал на началника на ГПУ-Свиленград резултатите от проверката, относно това как се носи службата от гранично-полицейските наряди, която е извършил лично и за която е съставил съответния документ - докладна записка (л. 9). Констатираните от гл. инспектор нарушения не са отречени от касатора видно от саморъчно написаните му обяснения (л. 4). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,