Решение № 7181 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8327/2014 г.

Решение № 7181 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8327/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Хепитранс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез пълномощника му адв. Проданова срещу решение N 1149 от 30.04.2014 г., постановено по адм. дело N 775/2013 г. на Административен съд Пловдив. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По-конкретно твърди, че съдът, противно на събраните по делото доказателства, е приел, че трите услуги реално са били предоставени по отношение на дружеството, поради което отказът за прихващане/възстановяване на платените за 2010 г. и 2011 г. задължения за ТБО е незаконосъобразен. Иска се отмяна на решението с пререшаване на спора по същество, като се осъди община Родопи да заплати на "Хепитранс" ЕООД сумите, съобразно представените квитанции. Претендират се и разноски за двете инстанции. Ответникът - кметът на община Родопи, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Топов в представен по делото отговор по касационната жалба и лично в съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна и иска оставяне в сила като правилно на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение - правилно. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "Хепитранс" ЕООД срещу отказ, обективиран в писмо с изх. N 53-198 от 16.11.2012 г. на главен инспектор при отдел "Финанси", звено "МДТ" при община Родопи, потвърден в хипотезата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от кмета на община Родопи. С процесното писмо е постановен изричен отказ за прихващане или възстановяване на заявени с искане от 07.11.2012 г. суми в общ размер на 1331.94 лв., ведно със законната лихва, представляващи недължимо платени от дружеството суми за ТБО и лихви към тях съответно за 2010 г. - 684.28 лв. и за 2011 г. - 647.66 лв. За да откаже исканото прихващане или възстановяване, административният орган е посочил, че процесните суми не могат да се разглеждат като недължимо платени, по съображения, че процесният недвижим имот се намира на територия, където целогодишно се извършват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, с честота веднъж седмично. Посочено е, че тъй като дружеството няма подадени декларации за процесните години за определяне размера на ТБО според количеството, същият е определен на база отчетната стойност на имота. Предвид изложеното, органът по приходите е направил извод, че заплатените от дружеството суми са насочени към погасяване на правомерно установени общински задължения за ТБО, а тъй като по партидата на същото няма надвнесени или недължимо платени суми, то е неоснователно искането за прихващане или възстановяване. За да приеме отказа на административния орган за законосъобразен, Административен съд Пловдив е приел, че по делото са ангажирани доказателства за реалност на предоставените услуги за ТБО по отношение на имота на дружеството за 2010 и 2011 г., вкл. и се е позовал на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, както и че конкретният размер на задълженията е правилно определен на база отчетната стойност на имота. Решението е правилно като краен резултат. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е отказ за прихващане или възстановяване на орган по приходите на суми, представляващи, според искането на дружеството, недължимо платени суми за ТБО за 2010 и 2011 г. заедно с лихвите към тях, а не издаден акт за установяване на публично общинско вземане за ТБО (АУПОВТБО) или ревизионен акт (РА), при преценката законосъобразността на който решаващият състав изследва въпроса дали процесните услуги са били реално предоставени, както и дали конкретният размер е бил правилно определен. В случая, по делото няма данни, а и не се твърди от някоя от страните, че АУПОВТБО или РА за установяване на процесните задължения е издаден. Производството пред административния орган е по реда на чл. 129 от ДОПК по подадено от дружеството-касационен жалбоподател заявление за възстановяване на недължимо платени суми за ТБО на основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Според чл. 129, ал. 4 от ДОПК, остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова сметка. Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК обуславя прихващането от наличието на осъществено реално, но недължимо плащане, а в случая правилно органът по приходите е приел, че липсват надвнесени или недължимо платени суми от дружеството по партидата на същото. "Хепитранс" ЕООД е собственик на недвижим имот, и като такъв е задължено лице за ДНИ (чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ), както и за ТБО съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, поради което внесените от него суми, предмет на претенцията му за прихващане/възстановяване, са погасили изискуеми публични задължения на същото. Предвид изложеното по-горе, не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК да се извърши прихващане, поради което постановеният отказ в този смисъл е законосъобразен, а жалбата срещу него правилно е приета за неоснователна от първостепенния съд. Оспореното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, "Хепитранс" ЕООД следва да се осъди да заплати такова в размер на 300 лв. в полза на юридическото лице, в чиято структура е органът, издал административният акт, а именно община Родопи. Като се има предвид изложеното по-горе и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,