Решение № 161 от 11.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 2157/2014 г.

Решение № 161 от 11.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 2157/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 20 от 18.01.2013 г. по т. д. № 302/2012 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 168 от 04.10.2012 г. по т. д. № 104/2012 г. на Плевенски окръжен съд, с което е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на [фирма] /в несъстоятелност/ - [населено място], сключеният на 26.02.2010 г. договор между [фирма] и [община], отразен в нот. акт № 174, том I, рег. № 1227, дело № 94 от 2010 г. на нотариус С. Иванова, с който се учредява в полза на [община] вещно право на ползване върху * ид. част от следния недвижим имот с административен адрес в [населено място], пл. "И. Миндиликов" № 7 за срок от 20 години, а именно: * ид. част от поземлен имот с идентификатор 56722,653,2, заедно с * ид. част от следните самостоятелни обекти, намиращи се в построената в имота сграда с идентификатор 56722.653.2.1., които обекти са самостоятелен обект с идентификатор 56722.653.2.1.1, находящ се на първи етаж, самостоятелен обект с идентификатор 65722.653.2.1.3, находящ се на втори етаж на сградата, заедно с * ид. част от принадлежащите на самостоятелните обекти сутерен на сградата, включващ складове, сервизни помещения и абонатно помещение, както и припадащите се на самостоятелните обекти идеални части от общите части и от правото на строеж на сградата и сграда с идентификатор 56722.653.2.2 със застроена площ от 12 кв. м. с предназначение сграда на транспорта. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен и необоснован извода на въззивния съд, че въпреки своя възмезден характер сделката уврежда кредиторите, тъй като е лишила длъжника от възможността да увеличи имуществото си чрез ползване на собствения си имот и е довела до възникване за него на задължения в значителни размери. Поддържа, че събраните доказателства обосновават извод, че със сключената сделка не са увредени интересите на кредиторите на дружеството и не е налице неблагоприятно изменение на масата на несъстоятелността. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Ответникът по касационната жалба Адвокатско дружество "М." представя писмен отговор по чл. 287 ГПК, с който оспорва жалбата по подробно изложени съображения. С определение № 411 от 25.06.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка относно евентуалната недопустимост на исковете, предявени от кредитора Адвокатско дружество "М.". Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 293, ал. 4 ГПК, приема следното: Предмет на предявения от Адвокатско дружество "М." иск е сделка, сключена на 26.02.2010 г., с която [фирма] (н) е учредило в полза на [община] вещно право на ползване върху собствения си недвижим имот - * идеална част от поземлен имот, находящ се в [населено място], с административен адрес площад "И. Миндиликов" № 7, заедно с * идеална част от описаните самостоятелни обекти, находящи се в построената в имота сграда с идентификатор 56722.653.2.1. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 56722.653.2.1.3., както и върху сграда с идентификатор 56772.653.2.2, за срок от 20 години. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сделката, предмет на предявения иск по чл. 647, т. 7 /нова т. 6/ ТЗ, е извършена в срока по посочената разпоредба, между свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ, както и че въпреки своя възмезден характер, вместо да доведе до увеличаване на имуществото на дружеството в несъстоятелност, разпореждането с вещното право на ползване върху имота е довело до възникване на нови негови задължения в значителни размери. В рамките на правомощията си за служебна преценка на допустимостта на атакуваното решение, съобразно закона и т. 10 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС /запазило значението си и при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г./ и съобразявайки настъпилите в хода на процеса факти, настоящият състав намира, че въззивното решение е недопустимо. След образуване на касационното производство, с § 9 на ЗИДТЗ /ДВ бр. 20/2013 г./, чл. 647 и чл. 649 ТЗ са изменени, като с § 14, ал. 1 ПЗР на ЗИДТЗ е предвидено, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящото производство. С решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 г. К. съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на § 14, ал. 1 и ал. 2 и § 15 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр. 20/2013 г./, поради което обратното действие на закона следва да бъде съобразено в настоящото производство. С изменението на разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ, прието със Закона за изменение и допълнение на Търговския закон - обн., ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г., законодателят е въвел императивно изискване за служебно конституиране на синдика като съищец при предявени от кредитор искове по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ. Тази процесуална разпоредба е влязла в сила по време на висящността пред касационната инстанция на настоящото исково производство за попълване на масата на несъстоятелността, образувано по искова молба на Адвокатско дружество "М." в качеството му на кредитор с прието вземане. След като делото е образувано по иск на кредитор и съобразявайки предвидената в чл. 649, ал. 3, изр. 1 ТЗ съвместна процесуална легитимация със синдика, въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение, постановени по предявения от кредитор иск, без участието на синдика в качеството му на съищец, се явяват недопустими. Общото предявяване на иска от другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, водеща до порок на съдебния акт, който не може да се санира чрез конституирането на неучастващия другар във въззивното, респ. в касационното производство /т. 6 от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК въззивното, както и първоинстанционното решение, следва да се обезсилят, а делото да се върне на Окръжен съд - Плевен за конституиране на синдика на [фирма] (н) като съищец и ново разглеждане на делото от друг състав на същия съд. При повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС /в това число и държавна такса за настоящото касационно производство/, съгласно изискването на чл. 294, ал. 2 ГПК. Поради недопустимостта на въззивното решение изложените в касационната жалба оплаквания за неговата неправилност не следва да бъдат обсъждани. Така мотивиран и на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,