Решение № 1757 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7448/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Кметът на община Разград, чрез юрк. С. Вуцов обжалва решение 361/02.05.2024 г. на Административен съд - Разград, постановено по адм. дело 44/2024 г., с което е отменена негова заповед 1594/14.12.2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че нарушенията на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал.1 и чл. 35, ал.1 от АПК са съществени и обосновават незаконосъобразност на оспорената заповед. Излага подробни съображения, че имотът е индивидуализиран в достатъчна степен, както и че не са изпълнени предпоставките по чл. 71, т.1 ЗМДТ (в приложимата редакция от 01.01.2014 г.), при които не се дължи такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът П. Д. Р. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд Разград е била заповед 1594/14.12.2023 г. на кмета на община Разград, потвърдена с решение АК-03-3/05.02.2024 г. на областния управител на област Разград. С тази заповед е отменена заповед 20/10.01.2023 г. на кмета на община Разград в частта относно недвижим имот с партиден 6705Н41620, находящ се в [населено място], обл. Разградска, [улица], представляващ земя и сграда, собственост на М. Н. М. и П. Д. Р., за който данъчно задължените лица са подали декларация по реда на чл.18а, ал.1 от Наредба 14 на Общински съвет Разград за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Разград с вх. 1800000877/12.12.2022 г. и който имот е включен под 704 в Приложение 1 на посочената заповед на освободените от заплащане на такса за услугата събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за 2023 година жилищни имоти на физически лица (т.1) и съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба 14 на Общински съвет Разград за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Разград е определено, че М. Н. М. и П. Д. Р., в качеството си на съсобственици и данъчно задължени лица за имот с партиден 6705Н41620, находящ се в [населено място], обл. Разградска, [улица], представляващ земя и сграда, дължат в пълен размер за същия имот такса за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за 2023 година, със съответните лихви и без право на предвидената в чл. 17, ал. 2 от Наредба 14 на Общински съвет Разград 5 % отстъпка (т.2). С обжалваното съдебно решение административният съд е отменил заповедта изцяло, като е приел, че е издадена от компетентен орган кмета на община Разград съгласно чл.18б, ал.2 от Наредба 14 на Общински съвет Разград, в установената от закона форма и изисквания за съдържание, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване правата на жалбоподателката и до неизясняване на относими факти и обстоятелства. От фактическа страна съдът е установил следното: П. Д. Р. и съпругът й М. Н. М. са собственици на недвижим имот УПИ 286 в кв. 34 по плана на [населено място], находящ се в [населено място], обл. Разградска, [улица], партиден 6705Н41620, представляващ земя с площ 913 кв. м. и две сгради с обща застроена площ от 103,4 кв. м. От собствениците е подадена декларация вх. 1800000877 от 12.12.2022 г. на основание чл. 18а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 14 на Общински съвет Разград, с която е декларирано, че няма да ползват имота през цялата 2023 г. Със заповед 20/10.01.2023 г. на кмета на Община Разград, приложение 1,номер 704, имот партиден 6705Н41620 е освободен от събиране на такса за услугата събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за цялата 2023 година. С констативен протокол 33 от 27.10.2023 г. съставен от служители в кметството на [населено място], община Разград е документирана извършена на 27.10.2023 г. проверка в имота, при която е установено, че земята се обработва. При тези констатации и на основание чл. 18б, ал. 2 от Наредба 14 на Общински съвет Разград е издадена оспорената заповед от кмета на община Разград. Заповедта е обжалвана по административен ред пред областния управител на област Разград от П. Р. и М. М. с възражение, подадено на 24.01.2024 г. и след извършване на повторна проверка на място в имота, е потвърдена с решение АК-03-3/05.02.2024 г. на областния управител на Област Разград. При така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, издаден по инициатива на административния орган в нарушение на изискването по чл. 26, ал.1 АПК за уведомяване на заинтересованите граждани за започване на административното производство и осигуряване на възможност да участват в производството. В случая жалбоподателката не е уведомена за извършената проверка. Не й е предоставена възможност да изрази становище по констатациите и да представи доказателства в административното производство. Според съда административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35, ал.1 АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. В тази връзка съдът е посочил, че П. Р. е собственик на два съседни имота в [населено място], община Разград, находящи се на един и същи административен адрес, които не са отделени с ограда, както и че двата имота са освободени от събиране на таксата по чл. 62, т.1 ЗМДТ. В съставения констативен протокол и в оспорената заповед не е конкретизирано кой от двата имота се работи и в границите на кой имот е изградена оранжерията, респ. дали тази оранжерия се намира и в двата имота. Допуснатите нарушения в административното производство съдът е определил като съществени, тъй като са довели до нарушение на принципа за истинност и на изискването по чл. 36 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата за издаване на акта и е постановил отмяна на оспорената заповед. Решението е валидно и допустимо. При извършената проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав намира за правилна преценката на съда за допустимост на оспорването като направено от лице с правен интерес, в предвидения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Не се споделя становището в решение 11804/04.11.2024 г. на Върховния административен съд по адм. дело 6227/2024 г., постановено между същите страни, според което заповедта на кмета на община Разград издадена на основание чл.18б, ал. 2 от Наредба 14 на Общински съвет Разград не подлежи на съдебен контрол. Според настоящия касационен състав оспорената заповед обективира властническо волеизявление на административен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК във връзка със чл.104 АПК и чл. 18б, ал. 2 от Наредба 14 на Общински съвет Разград, тъй като не само отменя влязъл в сила административен акт, който не е обжалван по съдебен ред заповед 20/10.01.2023 г. на кмета на община Разград, в частта й за освобождаване от заплащане на такса за услугата събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за 2023 година за имот партиден 6705Н41620, находящ се в [населено място], обл. Разградска, [улица], представляващ земя и сграда, собственост на М. Н. М. и П. Д. Р., но съдържа и волеизявление на кмета на общината на основание чл. 18б, ал. 2 от наредбата за дължимост на таксата в пълен размер, със съответните лихви, което представлява отказ от освобождаване от заплащане на таксата за услугата събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за 2023 година за имота по подадената от собствениците декларация вх. 1800000877 от 12.12.2022 г. по чл.18а, ал.1 от Наредба 14 за същия имот и разпореждане, че лицата губят правото на отстъпка от 5 %. Това волеизявление има пряк правопогасяващ характер по отношение на освобождаването от събиране на такса за посочената услуга за 2023 година и на нормативно установената отстъпка от таксата в размер на 5 %, поради което и на основание чл. 120, ал. 2 КРБ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Следва да се допълни, че в разглеждания случай редът за упражняване на правото по чл. 71, т. 1 ЗМДТ, установен в Наредба 14 на Общински съвет Разград предвижда издаване на административен акт от кмета на общината по чл. 18а и чл.18б от Наредбата, за разлика от случаите, в които наредбата по чл. 9 от ЗМДТ не въвежда изисквания за издаване на административен акт, с който задълженото лице, подало декларация да бъде освободено от заплащане на таксата и не определя орган, който да се произнесе по декларациите за освобождаване, в които случаи съдебната практика приема, че волеизявленията, обективирани в писма на кмета на съответната община, са с уведомителен характер и не подлежат на оспорване. (В този смисъл определения ВАС, седмо отделение по адм. дело 5680/2013 г., адм.дело 5135/2014, адм. дело 40/2015, адм. дело 558/2015 и адм. дело 1024/2015). При издаден административен акт, въпросът дали кметът на общината разполага с компетентност да освобождава или да отказва освобождаване от събиране на таксата на основание чл. 71, т.1 ЗМДТ, е въпрос по основателността, а не по допустимостта на оспорването. Решението е неправилно постановено, но по съображения, различни от изложените в касационната жалба. Съгласно чл. 71, т.1 ЗМДТ в действащата редакция от ДВ бр. 101/2013, в сила от 01.01.2014 (арг. от § 21 от ПРЗ на ЗИДЗМДТ, ДВ бр. 88/2017, според който законът влиза в сила от 1 януари 2026 г., в това число и § 9 относно изменението на чл. 71 ЗМДТ) таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато са изпълнени следните условия: ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. При изпълнението на тези условия, освобождаването от таксата по чл. 62, т.1 ЗМДТ настъпва по силата на закона. Законът не предвижда освобождаването от таксата да се извършва от административен орган с издаването на административен акт. Съгласно чл. 8, ал. 5 ЗМДТ с наредбата по чл. 9 общинският съвет определя единствено реда, по който правото на освобождаване да бъде упражнено. При определяне на този ред общинският съвет с подзаконовия нормативен акт не може да въвежда допълнителни условия за упражняване на това право, в това число и издаването на административни актове от кмета на общината. В чл. 71, т. 1 ЗМДТ не е предвидена компетентност на кмета на община за произнасяне по декларацията, че имотът няма да се ползва през съответната година и издаване на актове за освобождаване или отказ от освобождаване от таксата. Разпоредбите чл. 18а и чл.18б от Наредба 14 на Общински съвет Разград, които предвиждат издаването на административен акт от кмета на общината като условие за упражняване на правото на освобождаване от такса, противоречат на закона, поради което и на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА следва да бъде приложен по-високия по степен нормативен акт чл. 71, т.1 ЗМДТ. От тази разпоредба следва, че освобождаването от такса и отказът за освобождаване от такса са извън правомощията на кмета на общината. Като е приел, че кметът на общината притежава материална компетентност да отказва освобождаване от такса по силата на чл. 18б, ал.2 от Наредба 14 на Общински съвет Разград, която норма противоречи на закона, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което оспорената заповед да се обяви за нищожна. С оглед констатираното основание по чл. 146, т.1 АПК за недействителност на акта, не следва да се обсъждат доводите в касационната жалба за спазване на административнопроизводствените правила, които касаят неговата законосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. От ответника по касация не се претендират разноски, поради което такива не следва да се присъждат, независимо от изхода на спора. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,