Решение № 12124 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5792/2011 г.

ВАСVIII отделение29.09.2011 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 269/17.02.2011 г. постановено по адм. дело № 888/2009 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, осми състав. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12124 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5792/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница - Свищов, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Янкова, против Решение № 269/17.02.2011 г. по адм. дело № 888/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - "Леголас" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника си - адв. Колев оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Велико Търново е отменил, по жалба на "Леголас" ЕООД, гр. София, Решение № АЛ-47-0244/18.09.2009 г. на началника на Митница-Свищов, потвърдено с Решение № У-4415/0293 от 03.11.2009 г. на директора на РМД-Русе, като незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон. Прието е, че оспореното решение противоречи на чл. 125, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, тъй като към датата на издаването му не е налице повторност на нарушението по ал. 1, вр. с чл. 4, т. 17 от ЗАДС, поради което и липсват предпоставките на тази разпоредба за отнемане на удостоверението за освободен от акциз краен потребител от 26.05.2009 г., издадено на "Леголас" ЕООД. На самостоятелно основание е прието, че не е налице и другата, алтернативно дадена предпоставка за отнемане на това удостоверение, а именно нарушение на чл. 21, ал. 2 от ППЗАДС /ред. Д. в. бр. 42/2006 г./, тъй като липсват доказателства за неспазване на условията по издаденото удостоверение, от дружеството-жалбоподател. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за унищожаемост на оспорения акт, поради противоречието му с материалния закон. Решение № АЛ-47-0244/18.09.2009 г. на началника на Митница-Свищов, с което е отменено удостоверение за освободен от акциз краен потребител от 26.05.2009 г. на "Леголас" ЕООД, е издадено на основание чл. 125, ал. 2 от ЗАДС и чл. 21, ал. 2 от ППЗАДС /ред. Д. в. бр. 42/2006 г./, в отсъствие на предпоставките за приложението им. От данните по делото е установено, че към датата на издаване на оспорения акт - 18.09.2009 г. липсва нарушение по чл. 125, ал. 1 от ЗАДС, установено с влязло в сила НП № 108/01.07.2009 г. /отменено с влязъл в сила съдебен акт на 12.03.2010 г. по кнах. дело № 1124/2009 г. на АС-Плевен/, както и липсва повторност на това нарушение по смисъла на чл. 125, ал. 2, вр. с чл. 4, т. 17 ЗАДС, установено с АУАН № 272/16.09.2009 г. Второто деяние не е извършено при условията на повторност, в рамките на една година от влизане в сила на НП № 108/01.07.2009 г. за същото по вид нарушение, тъй като е извършено преди влизането му в сила, а впоследствие е и отменено. Законосъобразно е и приетото от съда отсъствие на другата предпоставка за отмяна на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, установена с чл. 21, ал. 2 от ППЗАДС /ред. Д. в. бр. 42/2006 г./. Разпоредбата е във вр. с ал. 1 и предвижда, че когато при извършване на проверка от митницата на освободените от акциз крайни потребители за спазване на условията, определени в удостоверението, установи, че те /условията/ не се спазват, началника на митницата с мотивирано решение отнема издаденото удостоверение. В случая отнетото от органа Удостоверение № BG004300E0047/26.05.2009 г. е издадено на ответника на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за използване на поименно посочени енергийни продукти, със съответен код по комбинираната номенклатура /КН/, за да бъдат използвани като суровини за производството на маслен концентрат МКЗ за отделяне на бетона от дървени, метални и пластмасови кофражи, за производство на сложни органични разтворители и за производство на на "Препарат-МТ6" - за премахване на посочени в удостоверението замърсявания, които цели са различни от използването им за моторно гориво или гориво за отопление. При извършените проверки от касатора, на основание чл. 21, ал. 1 от ППЗАДС, на произведения от ответника маслен концентрат МКЗ, въз основа на два броя експертиза от 11.12.2008 г. и от 30.03.2009 г., и двете предхождащи по време процесното удостоверение, е било установено наличието на енергиен продукт - "тежко гориво". В хода на съдебната проверка пред първоинстанционния съд, законосъобразно е допусната съдебна експертиза за установяване характера и съдържанието на произведения от ответника продукт. От заключението на вещото лице, съдът е извел правилни крайни изводи, че този продукт отговаря на приложената към заявлението на ответника техническа спесификация, касаеща издаденото удостоверение, както и че по характеристика и състав същия отговаря на разрешения по удостоверението. Прието е още, че крайния продукт, получен от ответника е енергиен продукт, поради смесването на енергийни продукти, който обаче не е доказано, че се използва за цели, т. е за гориво, различни от удостоверението. В оспорения административен акт не се поддържа, а и към административната преписка липсват доказателства, че произведения от ответника маслен концентрат, или "тежко масло", се използва като гориво за отопление или моторно гориво. Настоящият състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд, като ги намира за правилни. Правно релевантният за неспазване на условията по издаденото на ответника удостоверение факт е не производството на енергиен продукт, какъвто безспорно е налице, а използуването му като гориво за отопление или моторно гориво, което противоречи на използването му по издаденото удостоверение. В случая този факт не е установен със съответните доказателствени средства по АПК, поради което правилно е прието, че не е доказан. При липсата на доказателства за използване на получения от ответника продукт за гориво, изводите на съда за незаконосъобразност на оспорения акт, с който, на основание чл. 21, ал. 2, предл. първо от ППЗАДС е отнето удостоверението за освободен от акциз краен потребител, се явява правилен. Ето защо касационната жалба на митница-Свищов се явява неоснователна. Неоснователен е и довода в нея за нарушение на чл. 60 от ЗАДС, по който първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че не подлежи на проверка, поради това, че в оспорения акт липсват каквито и да са фактически и правни доводи за отмяна на удостоверението, на това основание. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

Цитирани разпоредби

1