Решение № 8125 от 23.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3806/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване (СНД) и изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Програма за образование" (ИАПО), чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. Колев, срещу Решение 273/24.02.2025 г., постановено по адм. дело 210/2023 г. по описа на Административен съд (АС) - Силистра, с което е отменено негово Решение 1002-325/03.11.2023 г., с обективиращо отказ от предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по проектно предложение (ПП) с рег. BG-RRP-1.007-0128, с наименование "Основен ремонт и цялостно обновяване на основно училище "Отец Паисий", гр. Силистра" по процедура за предоставяне на средства с рег. BG-RRP-1.007 "Модернизация на образователната среда". Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на атакувания пред АС Силистра индивидуален административен акт. Поддържа становище, че изложените в оспорения отказ за верификация факти и обстоятелства обосновават упражнената разпоредителна власт. Противопоставя се на заключението на съда, че нормата на чл. 142, ал. 2 АПК, в контекста на предписанието на чл. 57, ал. 3, т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), предполага прилагане на института на давността, настъпила в хода на съдебното производство, а оттам и произнасяне отрицателно по законосъобразността на административния акт. Излага, че не са налице новонастъпили юридически факти с правно значение за повдигнатия спор, т.к. изтичането на предвидения в закона тригодишен период не заличава вече породените към момента на издаването на решението за отказ правни последици на наказателно постановление (НП), обусловили и извода за наличие на основание за отстраняване от процедурата по чл. 54, ал. 1, т. 6 и 57, ал. 3, т. 2, б. "б" ЗОП, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 1 от Постановление 114 на МС от 8.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост, обн., ДВ, бр. 43 от 10.06.2022 г. (ПМС 114/2022 г./Постановлението). Позовавайки се на съдебна практика на Върховния административен съд, сочи, че задължението, което предписанието на чл. 142, ал. 2 АПК въвежда, за съобразяване на новонастъпили факти, има отношение единствено към тези обстоятелства, на които законодателят е придал обратно действие, какъвто обаче не е случаят. Намира, че единствената последица от изтичането на давностния срок, в рамките на който по отношение на кандидата е налице основание за отстраняване, е че той вече ще може да участва в процедурата и да докаже липса на констатираната по-рано пречка. Твърди, че възприемането на обратната теза би довело до правна несигурност, а и не почива на закона, т.к. нормативното изискване за зачитане на фактите е те да са новововъзникнали, а не вече известни на страните, какъвто по своя характер е един срок бъдещо сигурно събитие. Застъпва основна теза за наличие към момента на издаването на акта на основанието, посочено в него, а именно - чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП, и за липса на доказани от Община Силистра мерки за надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1 с.з. В контекста на поддържаното становище сочи, че нарушението, за което общината е санкционирана, не попада в посочените в хипотезата на чл. 56, ал. 1, т. 4 ЗОП, поради което и от кандидата в този случай не могат да бъдат предприети изобщо предвидените в закона мерки за надеждност. В допълнение излага, че кандидатът не е декларирал в своя ЕЕДОП, че по отношение на него е налице основание за отстраняване, още по-малко е посочил на същото място мерки за надеждност, което препятства и възможността доказването им да се случи за първи път в съдебното производство. Противопоставя се и на заключението, че административният орган е следвало да провери наличието на предприети мерки по чл. 56, ал. 1, т. 1 т. 3 ЗОП, т.к. кандидатът изобщо не е декларирал, че ще прилага такива, а също сочи, че от доказателствата по делото не се установява да са предприети такива по т. 3 от закона. Наред с горното, излага довод за допуснато при постановяването на обжалваното съдебно решение съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът не само не е установил фактите по делото и е разгледал и се е позовал на писмени документи, съставени след издаването на оспореното волеизявление, но и е допуснал и провел разпит на свидетел по отношение на обстоятелства, които законът не позволява да бъдат установявани чрез гласни доказателствени средства. Като допълнителен аргумент в подкрепа на тезата за наличие на касационен порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК сочи и липсата на дефиниране на конкретното отменително основание от решаващия състав на първоинстанционния съд, както и неизлагането на мотиви по съществото на спора. По изложените съображения моли касационната инстанция да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго вместо него, с което да отхвърли жалбата на Община Силистра против атакувания индивидуален административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 900 (деветстотин) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, изчислено по реда на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС 4 от 6.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г. (НЗПП), във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Ответникът Община Силистра, с БУЛСТАТ [номер], със седалище в гр. Силистра, [адрес] [улица], в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. М. Добрев от Адвокатска колегия (АК) - Силистра, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за производството пред Върховния административен съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменено Решение 1002-325/03.11.2023 г. на ръководителя на СНД и изпълнителен директор на ИАПО, обективиращо отказ от предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по ПП с рег. BG-RRP-1.007-0128, с наименование "Основен ремонт и цялостно обновяване на основно училище "Отец Паисий", гр. Силистра" по процедура за предоставяне на средства с рег. BG-RRP-1.007 "Модернизация на образователната среда". За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Община Силистра е подала предложение за изпълнение на инвестиция с peг. BG-RRP-1.007-0128 "Основен ремонт и цялостно обновяване на основно училище "Отец Паисий", гр. Силистра" чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции с peг. BG-RRP-1.007 "Модернизация на образователна среда", което е включено в списъка на предложените за финансиране предложения, подредени по реда на тяхното класиране, и размера на средствата от Механизма, инкорпориран в одобрения на 28.08.2023 г. оценителен доклад. Размерът на безвъзмездната финансова помощ (БФП) по предложението е 3 292 723, 39 лева. С оглед включването на ПП в списъка с одобрените предложения и на основание чл. 19, ал. 2 ПМС 114/2022 г., с писмо с изх. 1002-298/05.09.2023 г. по описа на ИАПО, Община Силистра е уведомена, че в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на писмото, следва да представи конкретно изброени документи, необходими за извършване на проверка, както и да приложи доказателства, че отговаря на изискванията за краен получател и на условията, посочени в Условията за кандидатстване (УК) по процедурата. С писмо с вх. 1002-298/14.09.2023 г. по описа на ИАПО Община Силистра е представила изисканите документи, но след извършена междувременно служебна проверка, удостоверена с удостоверение от Главна инспекция по труда (ГИТ) по реда чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОП от 15.09.2023 г., е констатирано, че спрямо Община Силистра е налице влязло в сила НП за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). С оглед установеното общината е поканена да представи издаденото НП. На 27.09.2023 г. същото е представено и видно от неговото съдържание, изпълнителното деяние се състои в допускане до работа на лице, което е изпълнявало трудовите си задължения на длъжността "работник, поддръжка" при отсъствие на сключен трудов договор. Наложената имуществена санкция е в размер на 1500 лева, за която са приложени доказателства, че е заплатена в срок. Контролните органи са счели, че при тези обстоятелства е налице основание за отстраняване на общината от участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка съгласно чл. 54, ал. 1, т. 6 и чл. 57, ал, 3, т. 2, буква "6" ЗОП, поради което и с писмо 1002-325/03.10.2023 г. е изискано кандидатът да представи доказателства в съответствие с чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗОП, че е предприел мерки, които гарантират надеждността му, въпреки наличието на основание за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП. В отговор на полученото писмо и с молба с вх. 1002-325/05.10.2023 г. по описа на ИАПО, кандидатът е представил изисканите документи и разяснения, като е посочил изрично, че сумата на наложената имуществена санкция е платена по законоустановения ред, между страните е сключен трудов договор, а възнагражденията на работника са изплатени. С оглед констатациите от извършената проверка в хода на образуваното административно производство и на основание чл. 21, т. 3, предл. 1-во ПМС 114/2022 г., чл. 8, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 3 и Приложение 1 от Постановление 157 на МС от 07.07.2022 г. за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, и на техните основни функции (ПМС 157/07.07.2022 г.), чл. 4, ал. 4 и чл. 6, т. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Програма за образование", във връзка с т. III Заповед РД09-849/13.04.2023 г. на министъра на образованието и науката, глава 3 "Предоставяне на средства на крайни получатели", т. 3.6. "Отказ за предоставяне на средства" от Наръчника на Изпълнителна агенция "Програма за образование" за изпълнение на инвестиции по стълб 1 "Иновативна България" на Националния план за възстановяване и устойчивост (вариант 2, версия 3) и т. 20 УК, е издаден процесният отказ за предоставянето на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост. Административният орган е приел, че представените документи, удостоверяващи заплащането на имуществената санкция, сключването на трудовия договор и изплащането на трудовите възнаграждения не удостоверяват предприемането на мерки за надеждност, т.к. нарушението, за което е издадено НП на Община Силистра, не попада сред посочените такива в чл. 56, ал. 1, т. 4 ЗОП, поради което и за него не е предвидена възможност за доказване на надеждност по реда на чл. 56, ал. 1 от закона. За установяване на спорни по делото факти и обстоятелства по делото е проведен разпит на свидетеля Н. М. Н., който заявявайки че заема длъжността директор на Дирекция "Правна" в Община Силистра, излага, че през лятото на 2021 г. е повикан в кабинета на кмета на общината, където бил уведомен, че ГИТ е установила трудова злополука, свързана с лице, което към този момент е било страна по граждански договор с общината П. Л. Г.. Сочи, че след предписание на ГИТ е сключен трудов договор с посочения служител със задна дата, за което е била трансформирана съответната щатна бройка, санкцията е заплатена, а НП не е обжалвано. Твърди, че след случилото се кметът няколко пъти на оперативки е обръщал внимание, че общината не следва да допуска подобни нарушения занапред. Според свидетеля общината има практика да сключва граждански договори за изпълнението на конкретна работа, но други трудови злополуки не са били регистрирани, а проверки се правят често. Допълва, че договорите за предоставяне на БФП не му се представят за съгласуване, а се изготвят чрез системата ИСУН. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на приложимата процедура и в законоустановената писмена форма. Съобразявайки относимата нормативна уредба, АС - Силистра е формулирал заключение, че актът не е съобразен с материалния закон, което предопределя и неговата съдебна отмяна. От една страна, според съда в хода на производството и до приключване на устните състезания по делото, е настъпил правнорелевантен факт, който следва да се прецени в контекста на правилото, регламентирано в чл. 142, ал. 2 АПК, а именно изтекъл е тригодишният давностен срок по чл. 57, ал. 3, т. 2 ЗОП, в рамките на който е налице описаната от административния орган във връзка с нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ и издаденото НП пречка за сключване на договор за предоставяне на БФП по Механизма за възстановяване и устойчивост. Наред с това, решаващият състав е приел, че кандидатът в посочената хипотеза може да докаже всяка една от мерките за надеждност, описани в чл. 56, ал. 1 ЗОП, а анализът на административният орган е съсредоточен единствено върху т. 4 от посочената разпоредба, което е предопределило и неправилният краен резултат от произнасянето. Съобразявайки че общината е изпълнила предписанията на ГИТ, сключила е трудов договор с лицето, наето по гражданско правоотношение, осигурила е възможност то да се ползва с всички привилегии по трудовото законодателство, заплащала му е дължимите възнаграждения, платила е наложената имуществена санкция и не е допускала извършването на повторни нарушения, съдът е заключил, че кандидатът е съдействал на контролните органи, изпълнила е предписанията, взела е организационни мерки за превенция на бъдещи нарушения от подобен тип и е възстановила вредите, настъпили в резултат на нарушението, поради което и е доказала мерките за надеждност, визирани в чл. 56, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗОП. По изложените съображения АС - Силистра е отменил решението на ръководителя на СНД и изпълнителен директор на ИАПО за отказ от предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по ПП с рег. BG-RRP-1.007-0128, с наименование "Основен ремонт и цялостно обновяване на основно училище "Отец Паисий", гр. Силистра" по процедура за предоставяне на средства с рег. BG-RRP-1.007 "Модернизация на образователната среда". Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт и спазването на законоустановената процедура, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорна е правната интерпретация на установените от съда факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. Видно от съдържанието на атакувания пред АС Силистра индивидуален административен акт, волята, предопределила и отрицателния за Община Силистра правен резултат, е мотивирана със съображения, че доколкото общината в качеството си на кандидат за предоставяне на БФП по Механизма за възстановяване и устойчивост не е представила доказателства за предприети мерки за надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 4 ЗОП, то тя не отговаря на условието, визирано в чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП, приложимо в процедурата на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 ПМС 114/2022 г., а това предопределя и постановяването на отказ по отношение на подаденото ПП с рег. BG-RRP-1.007-0128. Нормата на чл. 6, ал. 1, т. 1 Постановлението въвежда като пречка за предоставяне на БФП по Механизма за възстановяване и устойчивост наличието на едно или повече от обстоятелствата за отстраняване от участие, приложими в процедурите за възлагане съгласно чл. 54, ал. 1, т. 1 3 и 5 7 ЗОП. Едно от тях е условието, регламентирано в т. 6 от цитираната разпоредба и посочено от административния орган в оспореното волеизявление, а именно установено с влязло в сила НП или съдебно решение нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 305 от Кодекса на труда (КТ) или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен. Правилото на чл. 54, ал. 1 ЗОП с различните си хипотези безспорно има императивен характер, което задължава възложителя (респ. административния орган, отговорен за предоставянето на БФП по реда на ПМС 114/2022 г.), да отстрани от процедурата съответния участник, по отношение на когото констатира някое от разписаните обстоятелства. Преди да пристъпи към тази мярка обаче, той е длъжен да съобрази предписанието на чл. 56, ал. 1 ЗОП, според чийто текст кандидат или участник, за когото са налице основания по чл. 54, ал. 1 с.з. или такива по чл. 55, ал. 1, има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване. Нормата имплементира в националното законодателство уредения в чл. 57, §6 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24/ЕС/Директивата) механизъм за коригиращи мерки (self-cleaning), който дава възможност на всеки кандидат, по отношение на когото е констатирано основание за отстраняване, да докаже своята честност и надеждност, като представи достатъчно доказателства за това, че е предприел конкретни действия във връзка с констатираната нередност, квалифициращи го отново като надежден кандидат Вж.: Решение на Съда (девети състав) от 3 юни 2021 г. по Дело С-210/20 г., Решение на Съда (четвърти състав) от 19 юни 2019 г. по Дело С-41/18 г., както и Решение на Съда (четвърти състав) от 3 октомври 2019 г. по Дело С-267/18 г. Буквалният прочит на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗОП показва, че обратно на застъпената от административния орган теза, приложението на този механизъм не е ограничено само до едно или няколко конкретни основания за отстраняване. Тъкмо напротив текстът регламентира субективното право на кандидата при което и да е от посочените в чл. 54, ал. 1 или чл. 55, ал. 1 от закона обстоятелства да представи доказателства, че е предприел съответните мерки, гарантиращи неговата надеждност. Затова и насрещното задължение на възложителя или в случая лицето, отговорно за предоставянето на БФП по Механизма за възстановяване и устойчивост, намиращи се в процедура, в хода на която е констатирано обстоятелство по чл. 54, ал. 1 или чл. 55, ал. 1 ЗОП, каквато е и настоящата хипотеза, е да предостави възможност на съответния участник да докаже изпълнението на някоя от мерките по чл. 56, ал. 1 с.з., която намира за подходяща. Ирелевантно по изложените съображения е дали подобни мерки са посочени в ЕЕДОП на участника или не, каквато е защитната теза на касационния жалбоподател. Видно от изпратеното на Община Силистра писмо, указанието, чието съобразяване предполага отстраняване на констатираната пречка, е за представяне на доказателства във връзка с предприети мерки по чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗОП, а именно че кандидатът е изяснил изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействал на компетентните органи, и е изпълнил конкретни предписания, технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови престъпления или нарушения. Същевременно обаче, оспореното волеизявление съдържа съображенията на административния орган единствено във връзка с възприетата теза за неотносимост на мярката по чл. 56, ал. 1, т. 4 ЗОП, позволяваща заплащане на дължимото вземане по чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 КТ, без да предлага анализ досежно наличието или липсата на доказателства относно всички останали мерки, посочени в четирите точки на чл. 56, ал. 1 с.з., в това число и най-вече тази, чието доказване е изрично поискано, а имено по т. 3. При положение, че законът не ограничава изначално възможностите за отстраняване на пречката за сключване на договор в зависимост от вида на обстоятелството, което е констатирано по реда на чл. 54, ал. 1 ЗОП, и още повече след като на кандидата е изпратено нарочно писмо с указание за представяне на доказателства за предприемането на конкретен вид мерки, липсата на мотиви относно годността на приложените документи да обосноват исканото активно поведение на участника е довело до припознатия от първостепенния съд порок във волеизявлението. За да постанови обоснован административен акт, ръководителят на СНД е следвало да разгледа представените му документи в контекста на всички възможности, предвидени в чл. 56, ал. 1, т. 1 т. 4 ЗОП, а не само с оглед приложението на т. 4, с аргумент, че нарушението, за което е наложена имуществената санкция с издаденото НП, не попада в тази хипотеза. Вярно е, че конкретното изброяване в т. 4 свежда възможността за прилагането на точно този вид мерки само до определени нарушения на КТ, а подобен подход е използван и в т. 1. Но при останалите мерки (Вж.: чл. 56, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗОП) липсва такава конкретизация, което ги прави приложими на практика към много по-широк спектър от основания за отстраняване. Непоследователността на административния орган, видима от писмото, с което е поканил кандидата да представи доказателства за предприети мерки по чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗОП и крайния акт, в който е прието, че тези по чл. 56, ал. 1, т. 4 с.з. не са относими към случая, е стеснила неоснователно обхвата на дължимата проверка, а последното е предопределило и немотивираността на правните изводи по съществото на разрешения от административния орган спорен въпрос. Горното прави крайния извод на АС Силистра за незаконосъобразност на постановения отказ правилен като краен резултат. За прецизност на изложението, но без рефлексия върху вече формулираното заключение по отношение правилността на обжалваното съдебно решение, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че решаващият състав на първоинстанционния съд, както основателно възразява касаторът, неправилно е приложил предписанието на чл. 142, ал. 2 АПК. Цитираната разпоредба въвежда правилото, че установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. За да попаднат в обхвата на преценката на съда обаче, тези факти, освен очевидно новонастъпили, следва и да променят с обратна сила правното значение на обстоятелствата, въз основа на които органът е взел решението си или да отменят съществуването на тези обстоятелства. Не са нови тези факти, които не са били известни на органа и не са му послужили да постанови съответния правен резултат. Действително, чл. 57, ал. 3, т. 2, б. "б" ЗОП въвежда давностен период от три години, считано от установяването на нарушението с акт на компетентен орган, след изтичането на който пречката по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП се счита за преодоляна. Но това не означава, че изтичането на този период в хода на съдебното производство по оспорване на вече взето решение на административен орган за наличие на посоченото основание за отстраняване, променя констатирания факт с обратна сила. Времевите граници на ограничението, въведени от законодателя, се преценяват от възложителя/административния орган в производството по ПМС 114/2022 г. към момента на сключването на договора и именно към този момент съдът преценява правилността на взетото в тази насока решение Вж.: чл. 142, ал. 1 АПК. Давността заличава пречката занапред, поради което и не се отразява по реда на чл. 142, ал. 2 АПК на осъществилия се в миналото факт на кандидатстване. По изложените съображения, като е отменил оспореното решение на ръководителя на СНД и изпълнителен директор на ИАПО, първоинстанционният съд е постановил правилно като краен резултат съдебно решение, което следва да се остави в сила. В отговор на довода за необоснованост на обжалваното решение, касационната инстанция следва да посочи, че първоинстанционният съд е приел и анализирал доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано. Оплакването на касатора за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения за съдопроизводствените правила, също е неоснователно. Съдът е изследвал всички спорни въпроси и се е произнесъл по предмета на делото в обхвата по чл. 168 АПК. Дори без да посочи изрично, че отмяната е поради наличие на основание по чл. 146, т. 4 АПК, от мотивите на решението става ясно, че именно такова е възприето по отношение атакувания отказ, най-малко защото изводът за незаконосъобразност е поместен в частта, в която е анализирано приложението на материалния закон. Действително, решаващият състав на АС Силистра е въвел факти, които не попадат в предмета на делото с оглед предписанието на чл. 142, ал. 1 АПК. Но доколкото недопускането на това нарушение не би довело до обратен правен извод, то същото не е съществено и не обуславя отмяната на съдебния акт на основание чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК. Поради липсата на други изложени във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК доводи и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна, предвид липсата на каквито и да е доказателства за реално извършени такива в хода на касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение