Решение № 10566 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13694/2019 г.
ВАСVII отделение30.07.2020 г.докладчик Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6116 от 21.10.2019 г., постановено по адм. д. № 7392/2019 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10566 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13694/2019 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на председателя на Патентното ведомство /ПВ/ на Република България, чрез пълномощник, против решение № 6116 от 21.10.2019 г. по адм. д. № 7392/2019 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отменил негово решение от 21.05.2019 г., постановено по искане № 70110542/18.01.2019 г. на Future Titanium Technology Pty Ltd, Мелбърн, Австралия. Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че дружеството-жалбоподател не е положило дължимата грижа да спази срока за подаване на документите, която включва и предвиждане на възможност за грешка в електронната система. Според него първият неуспешен опит да бъдат изпратени на Патентното ведомство не се дължи на такива непредвидени обстоятелства, които да обосновават възстановяване на срока за подаването им. Според касационния жалбоподател, съдът е изложил вътрешно противоречиви мотиви, като, от една страна, е приел, че пропуснатият срок е преклузивен, а от друга, че действията на заявителя извън този преклузивен срок са валидни. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което подадената от дружеството жалба бъде отхвърлена. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът Future Titanium Technology Pty Ltd, Мелбърн, Австралия, със съдебен адрес в гр. София, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че Future Titanium Technology Pty Ltd е притежател на Европейски патент /ЕП/ № 2925904 "Метод за формиране на непрекъсната тръба от титан и/или титанови сплави", регистриран на 8.08.2018 г. Дружеството, чрез представителя по индустриална собственост, е подало искане за признаване действието на този патент на територията на Република България на 8.11.2018 г., ведно с изискуеми документи и доказателства за платени такси. Не е спорно, че към заявлението не са представени преводите на ЕП, а са изпратени до ПВ по електронна поща на същата дата 8.11.2018 г. от електронния адрес на ПИС. Не е спорно също, че електронното съобщение не е отразено като получено от ПВ в рамките на деня на изпращането му. Повторното успешно изпращане по електронен път на преводите на Европейския патент е направено в срок, по-кратък от едно денонощие, на 9.11.2018 г. На 18.01.2019 г. Future Titanium Technology Pty Ltd е подало молба за възстановяване на срока за подаване на искането за признаване действието на Европейския патент на територията на страната, тъй като искането е отхвърлено от органа поради пропуснат срок за представяне на превод в три екземпляра на ЕП. С оспореното пред първоинстанционния съд решение председателят на Патентното ведомство е отказал да възстанови срока по чл. 72 в, ал. 1 ЗПРПМ за признаване действието на ЕР 2925904 на територията на страната. Органът е приел, че в 18: 59 ч. на 8.11.2018 г. стандартната филтрираща система е изпратила електронно съобщение, че изпратеният от ПИС имейл не е получен по предназначение. На следващия ден - 9.11.2018 г., в 07: 04 ч. повторно е изпратен имейл със същото съдържание до ПВ, който е получен от адресата. С оглед извършената техническа проверка, че в имейл сървъра на ПВ не са налични следи от опити за доставка на изпращани от ПИС на дружеството съобщения, председателят на ПВ е приел, че заявката не е изпратена в срок в пълнота, а за пропускането на срока по чл. 49 ЗПРПМ не са установени непредвидени обстоятелства. За да отмени постановения отказ, първоинстанционният съд е приел, че дружеството е изпълнило в срок задължението си по чл. 72 в, ал. 1 - 3 ЗПРПМ. Съобщението, потвърждаващо получаването на изпратения превод на Европейския патент, е получено един ден след изтичането на срока по ал. 1 на чл. 72 в ЗПРПМ, но дружеството, чрез представителя по интелектуална собственост, е предприело в кратък срок всички необходими действия по изпращането, констатирайки, че няма генерирано потвърдително съобщение на действието от 8.11.2018 г. Съдът е посочил, че преводите са коректно изпратени, макар и получени в ПВ в деня след изтичане на преклузивния срок, тъй като заявителят не е могъл да предвиди възникването на техническия проблем в електронната комуникация, а при констатирането му е предприел действия, сочещи на добросъвестност в поведението му. Решението е правилно. Съгласно чл. 72 в, ал. 1 ЗПРПМ Европейски патент, в който е посочена Република България, предоставя на патентопритежателя от датата на съобщението за издаването му в европейския патентен бюлетин правата по този закон, ако в тримесечен срок от тази дата се представи превод на описанието и претенциите на български език в три екземпляра и се плати такса за публикация. Според ал. 2 преводът съгласно ал. 1 трябва да съдържа наименованието на изобретението, описанието, включително чертежи, когато е необходимо, и патентните претенции. Ал. 3 сочи, че преводът се подава заедно с данни за притежателя на патента, номера на заявката за европейски патент, номера на публикацията на европейския патент, номера и датата на европейския патентен бюлетин, в който е направено съобщението за издаване на патента. Безспорно е, че дружеството е подало заявление с изискуемите документи в срока по ал. 1 на чл. 72 в ЗПРПМ. Не е спорно също, че преводът на описанието на патента и претенциите на български език в три екземпляра са изпратени по електронна поща до Патентното ведомство в деня, в който е регистрирано и заявлението - 8.11.2018 г., а преводите са получени по електронен път в ПВ на 9.11.2018 г. До 00. 00 ч. на 8.11.2018 г. няма генерирано електронно съобщение от ПВ, потвърждаващо получаването на изпратения от ПИС на дружеството на същата дата имейл с преводите на Европейския патент. Безспорно е, че установявайки липсата на потвърдителен имейл за получаване, ПИС на дружеството реагира незабавно и в 07: 04 ч. на 9.11.2018 г. изпраща повторно имейл с приложените преводи. Тъй като националният патентен орган е отказал да признае действието на Европейския патент № 2925904 "Метод за формиране на непрекъсната тръба от титан и/или титанови сплави" на територията на страната на основание чл. 72 в, ал. 6, пр. първо ЗПРПМ, дружеството-заявител е поискало възстановяване на срока за представяне на превод на ЕП на основание чл. 49 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗПРПМ сроковете, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по молба на заявителя. Дружеството е подало молбата в срока по чл. 49, пр. второ ЗПРПМ и е обосновало искането си с възникнал непредвидено технически проблем в електронната комуникация при изпращане на преводите. Касационният състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че с оглед твърдението за техническа, а не за човешка грешка, и предвид незабавно предприетите действия от страна дружеството, налице е особено непредвидено обстоятелство за пропускане на срока за представяне на преводите на патента. Не е спорно, а както е приел и административният орган, че електронното съобщение на дружеството от 8.11.2018 г. не е достигнало до адресата, тъй като е филтрирано като спам. Органът сам е посочил, че дружеството е представило доказателства за това обстоятелство. В решението си председателят на Патентното ведомство е приел, че е следвало дружеството да предвиди такива технически грешки, които са отстраними, още повече, че заявлението е подадено в края на изтичащия тримесечен срок по чл. 72 а, ал. 1 ЗПРПМ. Този извод не може да бъде споделен в конкретния случай предвид установените безспорни релевантни факти. Първо, избор единствено на заявителя е кога да подаде заявката си, стига същата да е в рамките на законоустановения срок. В случая това е изпълнено. Не би могло да се предвиди в нито един момент възникването на технически проблем в електронната комуникация, който е извън човешкото поведение. Второ, заявителят е реагирал своевременно, във възможно най-кратък срок и в рамките на часове е изпълнил задължението си. Именно с оглед защита на патентопритежателите от подобни внезапни непредвидими ситуации, законодателят е предвидил възможността по чл. 49 ЗПРПМ. Следва да се посочи, че и възможностите, предоставяни от Конвенцията за издаване на европейски патенти за възстановяване на процедурата, са създадени изцяло в полза на заявителите и патентопритежателите и се отличават с бързина и ясни и точни критерии. Действително, тези инструменти са строго ограничени във времето както по отношение на определени срокове в процедурата по издаване на патент, така и по отношение сроковете и основанията за възстановяване и за продължаване на процедурата. Но се отчита и възможността за настъпване на непредвидени обстоятелства, стига заявителите и патентопритежателите да водят делата си с добра грижа и да имат добросъвестно поведение. Според касационния състав, дружеството-заявител е изпълнило задължението си в срок с положена най-добра грижа. Предвид изложеното, като е отменил оспорения отказ на председателя на Патентното ведомство, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
1- чл. 72, ал. 1 ЗПРПМ