Решение № 14774 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3006/2014 г.

Решение № 14774 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3006/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП /съгласно Заповед № 525 от 5.12.2013 г. на Изпълнителния директор на НАП/ срещу решение № 6 от 6.01.2014 г., постановено по адм. дело № 1408/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 1102679 от 10.11.2011 г., издаден от орган по приходите ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 926 от 27.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който за Атанас Желев Митев, действащ като ЕТ "Ачо 97-Атанас Митев" гр. Варна, са определени задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС за периоди м. 02.2006 г. - м. 12.2006 г. и м. 01.2007 - м. 03.2007 г. включително, общо в размер на 12184.06 лева главница и 8346.12 лева лихви. Касаторът счита, че оспореното решение е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу РА с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Ачо 97-Атанас Митев", редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Делото е за втори път пред ВАС. С Решение № 4593 от 9.04.2013 г., постановено по адм. д. № 9930/12 г. Върховният административен съд е отменил Решение № 1673 от 27.06.2012 г. на Административен съд - Варна по адм. д. 854/2012 г., ХХV състав, а делото е върнато за ново разглеждане с указания по събиране на доказателства. Предмет на съдебен контрол пред АС е бил Ревизионен акт № 1102679 от 10.11.2011 г., издаден от орган по приходите ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 926 от 27.01.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. февруари 2006 г. - м. март 2007 г. на ЕТ е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 12184.06 лева, по фактури, издадени от "Грант Плей" ЕООД, с предмет евродизел, бензин, течност за чистачки, антифриз и пр. При новото разглеждане на делото АС - Варна, в изпълнение на указанията в отменителното решение, са приети заключения на ССЕ и СТЕ. Според съда в случаите на продажба на горива чрез измервателни средства за разход на течни горива издадената съгласно т. 3 от ал. 3 на чл. 1 от Наредба № 4/99 г., издадената от електронната система с фискална памет /ЕСФП/ касова бележка /фискален бон/ удостоверява и реализирания оборот на горива. Приел е, че измервателно устройство за разход на течни горива е изправно. Представените по делото фискални бонове отговарят на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 3 от Наредба 4/99 г. за реквизити с посочване на групата за продажба на течни горива чрез измервателни средства за разход на горива. Според съда наличието на пълно съответствие между съставените в процеса на доставките от "Грант Плей" ЕООД първични документи и тяхното отразяване в счетоводствата на двете страни, своевременното представяне на исканите документи в хода на административното производство, налагат извода на съда за достоверност на оспорените фискални бонове. Доказано е изпълнението на изискванията на чл. 64 от ЗДДС (отм.) за начисляване на ДДС по процесните доставки за 2006 г., поради което съдът е приел, че за ЕТ е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактурите от 2006 г. Относно доставките за 2007 г. предвид аналогичните разпоредби на чл. 118, ал. 2 от ЗДДС, чл. 2, ал. 2, т. 3, чл. 10, 27 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. по отношение формата за доказване реализирания оборот на течни горива и заплащането, както и установяване на годността на отчитащото устройство, представените фактури с приложени към тях фискални бонове от 2007 г. също доказват реално осъществяване на доставките по тях. Този извод съдът е обосновал при съвкупна преценка на събраните доказателства, които категорично установяват характера на осъществяваната от търговеца дейност, наличието на кадрови ресурс и автомобилен парк с вместимост на резервоарите, позволяваща при еднократно зареждане да се поеме количеството гориво, предмет на процесните фактури, установената от експертизата съпоставимост на приходите и разходите за дейността. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая спор по фактите не е налице. Спорът е свързан с въпроса, отразяват ли процесните фактури, издадени "Грант Плей" ЕООД, реално осъществени доставки и съответно, налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за ответника по касация. Настоящият състав на ВАС намира, че даденият от първоинстанционния съд положителен отговор на този въпрос е правилен. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на материалния закон. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса. Съдът е изпълнил задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВАС, като е назначил ССЕ и СТЕ, обсъдил е дадените от вещите лица заключения при спазване на правилото на чл. 202 ГПК, както и представените доказателства, съпътстващи спорните фактури. Независимо от факта, че документите са частни, обосновано съдът е приел, че същите следва да бъдат кредитирани. Реалността на доставката следва от предаването на вещите при зареждане от колонките на бензиностанцията и отчитането на зареждането с издаване на фискална касова бележка от електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход - вж. чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажба чрез фискални устройства в търговските обекти. В тази връзка неоснователни са възраженията на касатора за недоказаност на доставките предвид факта, че от страна на РЛ не е представен опис на автомобилите и лицата, които ще имат право да зареждат гориво и др. стоки предмет на договор № 5 от 1.02.2006 г. - т. 6.3 и 6.4. Непредставянето на такъв опис може да бъде приет като неизпълнение на договорно задължение, но не и да води до извод за нереалност на доставките. В случая по делото безспорно е установено, че доставчикът "Грант Плей" ЕООД е начислило данъка в съответствие с изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Налице е стойностно и количествено съответствие между фактурите и фискалните бонове по отношение на вида и количеството стоки. На основание отчетените пътни листи и дневни актове на шофьорите, съобразно приетите разходни норми, конкретно за всеки автомобил, в края на всеки месец са изписвани изразходваните количества горива. Счетоводните записвания са взети по дебита на см. 601 и по кредита на см. 302, след съпоставяне на мемориални ордери. Наред с това СТЕ е установила, че зареденото количество гориво по фискални бонове може да бъде поето при еднократно зареждане на превозните средства, притежавани от търговеца. С оглед изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора, на касатора не се дължат разноски. На ответника също не следва да бъдат присъдени разноски по делото, тъй като не са представени доказателства за сторени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,