Решение № 9931 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3298/2016 г.

Решение № 9931 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3298/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от В. С. Р. от гр. С., срещу решение № 441/23.12.2015 г., постановено по адм. дело № 105 по описа на Административен съд П. за 2015 г., с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед № 1453/03.07.2006 г. на кмета на община - П., в частта, с която е поискана отмяната й като незаконосъобразна, като е прекратено производството по делото. Жалбата в останалата й част, с която се претендира нищожността на заповедта, е отхвърлена като неоснователна, а жалбоподателката е осъдена да заплати на ответната страна 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. В проведеното по делото съдебно заседание касационната жалбоподателка се явява лично, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответната страна - Кметът на О. П., редовно и своевременно призована, не изпраща представител, депозиран е по делото писмен отговор - възражение по жалбата от ст. юрк. Евтимова, с който се претендират и разноски. Ответните страни - С. В. С. и Д. В. С., редовно и своевременно призовани, не се явяват, не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, след законодателна промяна и определение на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 11217/2016 г., което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материалноправна уредба, като за приетото е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. По делото е установено, че с процесната Заповед № 1453 от 03.07.2006 г. на кмета на О. П., е одобрен проект за разделяне на съсобствения УПИ IХ-596, в кв. 46 по плана на с. Я., общ. П., на два отделни урегулирани имота. Актът не е бил връчен лично на жалбоподателката Славчева (това е установено по делото чрез графологична експертиза и свидетелски показания), била е редовно известена само за започналата процедура по изменение на ПУП, но безспорно е узнала за крайния акт на производството, тъй като заповедта е издадена по повод на гр. д. № 949/2002 г. на РС-П. - за делба на въпросния имот, между жалбоподателката и ответните страни С. С. и Д. В., теглили жребий за възлагане в него (л. 33 - л. 35 от настоящето дело). Съдът е изследвал въпроса по повод направените възражения и обосновано се е позовал на изявлението на пълномощника на Рекарска от 12.07.2010 г., че "заповед № 1453/03.07.2006 г. е влязла в сила". При тези данни, правилен е извода, че с изтичането на 14 дни от тази дата, възможността за контрол на законосъобразността на заповедта, е преклудирана, при което жалбата, подадена на 20.02.2015 г., е частично недопустима и производството с основание е било прекратено в тази му част. По отправеното искане за прогласяване на нищожност на оспорената заповед, съдът е счел жалбата допустима и правилно е приел, че същата е издадена от компетентен орган, съобразно предмета на заявеното разделяне, по искане на съсобственик в хода на делбеното производство и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ. Осъществил е контрола си задълбочено, като, при липса на легално определение за нищожност, е обсъдил всички евентуални пороци, които, спрямо тежестта и интензитета си, биха могли да доведат до прогласяването й и обосновано е приел, че такива не се констатират. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила, като при този изход на процеса в полза на ответния по жалбата административен орган следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., своевременно претендирано. Воден от горното, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,