Решение № 5753 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13987/2019 г.

Решение № 5753 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13987/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Златаришка гора" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Златарица, ул. "Стефан Попстоянов" № 1, подадена чрез упълномощения адвокат Гавраилова, против решение № 386 от 16.10.2019 г., постановено по адм. дело № 186/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-12-117/18.03.2019 г. на кмета на община Златарица, с която е обезсилил Позволително за сеч № 0487401/22.02.2019 г., издадено от инж. С. Д., действащ като управител на "Златаришка гора" ЕООД, на "Бул лес - 2012" ЕООД гр. Стражица. В касационната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Въпреки, че в жалбата е посочено, че съдебното решение е постановено при нарушение и на съдопроизводствените правила, в нея не се съдържат аргументи в тази насока. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е издадено в нарушение на материалния закон, защото управителят на "Златаришка гора" ЕООД инж. Д. е имал законното право да издаде обезсиленото позволително за сеч, тъй като той отговаря на законовите изисквания, регламентирани от чл. 181, ал. 5, във вр. с чл. 173, ал. 4 от Закона за горите (ЗГ), тъй като бил вписан в публичния регистър за упражняване на лесовъдна практика и имал достъп до информационната система на ИАГ за издаване позволително за сеч. Получаването на такъв достъп и свързания с него разрешителен режим на достъп на практика обезсмислял спора дали управителят на общинската горска структура или нейният ръководител, или друго оправомощено лице може да издава позволителни за сеч. Касаторът иска от касационния съд да отмени обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът – кметът на община Златарица, чрез адв. Илчев оспорва касационната жалба и иска от съда да остави в сила решението на административния съд. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура намира решението за правилно и дава заключение, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд – Велико Търново е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-12-117/18.03.2019 г. на кмета на Община Златарица, с която е обезсилил Позволително за сеч № 0487401/22.02.2019 г., издадено от инж. С. Д., действащ като управител на "Златаришка гора" ЕООД, на "Бул лес - 2012" ЕООД гр. Стражица. Съдът е извършил служебно дължимата проверка на законосъобразността на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК и правилно е установил, че не е налице отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Правилно съдът е приел, че при издаването на обжалваната заповед не се установява и съществено нарушение на административно производствените правила, като отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Действително по преписката не са налице данни за уведомяване на жалбоподателя и другите заинтересовани лица за започване на производството по обезсилване на позволителното за сеч, но в случая е приложима не нормата на чл. 26 от АПК, а тази на чл. 22 от същия кодекс. Посочената норма предвижда, че относно актове, които по силата на специален закон се издават или изпълняват незабавно Раздел I от Дял втори на АПК не се прилага. Видно е от нормата на чл. 58 от Наредба № 8 за сечите в горите, която е визираният в чл. 22 от АПК специален закон, че заповедта за обезсилване на ПС се връчва на лицето, на което е издадено позволителното за сеч - за незабавно изпълнение и се отразява незабавно от съответната регионална дирекция по горите в интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите. Действията по незабавното изпълнение на този вид заповеди целят да предотвратят или ограничат настъпването на вреди и негативни последици за горските територии, т. е. общественият интерес е противопоставим на личния. Решението е постановено при детайлна преценка на представените доказателства. Правилен е изводът на съда, че описаните в заповедта фактически основания са се осъществили така, както сочи административният орган и се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства, които не са оспорени и са непротиворечиви по съдържание. Страните на практика не оспорват настъпването на тези факти, а тяхната правна интерпретация. С. Д. е назначен за управител на "Златаришка гора" ЕООД - дружество, регистрирано по ТЗ с основен предмет на дейност управление на горските територии на община Златарица и на 22.02.2019 г. е издал процесното позволително за сеч. Спорните въпроси, са: В какво качество е действал С. Д. при издаване на процесното позволително за сеч? Управителят на търговското дружество ръководител ли е на общинска горска структура? В случая тези две фигури и техните функции различни ли са? Ако отговорът е утвърдителен, може ли всеки от тях да издава законосъобразно позволителни за сеч? Според предвиденото в нормата на чл. 108, ал. 1, т. 2 от ЗГ, в приложимата редакция на ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 7.08.2015 г., сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от оправомощено от кмета на съответната община или от управителя на общинската горска структура по чл. 181, ал. 1, т. 1 лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика - за горските територии - общинска собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор. В случая е безспорно установено, че С. Д. е лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Същият обаче не е лице, оправомощено от кмета на общината, нито от управителя на общинската горска структура да издава позволителни за сеч за общински горски територии. Тълкуването на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ води до извод, че за разлика от директора на ДГС или ДЛС кметът на община и управителят на общинската горска структура не притежават правото самите те да издават позволителни за сеч. Този извод произтича от общото правило, че възлагането на компетентност е винаги изрично нормативно регламентирано. В случая държавата възлага функцията по опазване и възпроизводство на гората на лицата с висше лесовъдско образоване, като дейността им се регулира от държавата, в т. ч. условията да упражняват тази професия. На този извод сочи граматическото и логическо тълкуване на същия израз, който пояснява, че оправомощеното лице, а не кметът или управителят трябва да отговарят на посочените изисквания, за да упражнява тази регулирана по естеството си дейност. Този подход е и гаранция срещу злоупотребата с власт като се изведе контрола върху издаването на позволителни за сеч извън фигурата, натоварена с дейността по издаването им. В конкретния случай с решение на ОбС е прието общинската горска структура да е търговско дружество (ТД), регистрирано по реда на Търговския закон /Т3/ с едноличен собственик на капитала общината, т. е. формата по чл. 181, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗГ. За управител на същото е избран С. Д. Видно от съдържанието на учредителния акт на дружеството, договора за възлагане на управление и гражданския договор с Ю. Й., ОбС Златарица е разделил функциите на управителя на търговското дружество и на ръководителя на общинската горска структура по начин, при който управителят поема общото ръководство на дейността на дружеството, а ръководителят на общинската горска структура (ОГС) поема задълженията по законосъобразното издаване на позволителни за сеч. Този резултат произтича от волята на ОбС и управителя на дружеството, отразени в посочените по-горе документи. В нормите на чл. 108 и чл. 109 от ЗГ законодателят употребява израза "управител" на ОГС, а в чл. 181 и чл. 182 от ЗГ говори за "ръководител" на ОГС. И двете понятия нямат легална дефиниция в ЗГ, както предвижда чл. 37, ал. 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове. Поради това, следва да се използва общоупотребимия им смисъл на български език, на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Според тълковен речник на българския език двете думи (управител и ръководител) се явяват синоними. Именно в Глава 11, посветена на управлението на горски територии, собственост на община, се използва думата "ръководител. " Настоящият състав не възприема тълкуването на касационния жалбоподател, че като управител на търговското дружество Д. има правомощия и като ръководител на ОГС и поради това има правото да издава позволителни за сеч. Такова тълкуване е несъответно на целта на закона и води до обезсмисляне (или заобикаляне) на специфичните законови изисквания към квалификацията и професионалния опит на лицето, което следва да ръководи общинската горска структура. Според чл. 181, ал. 5 от ЗГ, за ръководител на общинска горска структура се назначава лице, което отговаря на изискванията за директор на държавно горско стопанство и е вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. В случая се установи безспорно, че управителят на ОГС Д. е лесовъд с висше образование, вписан в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Но категорично той не отговаря на изискванията за директор на ДГС. Няма образователно-квалификационна степен "магистър" и трудов стаж по специалността не по-малко от три години, придобит след завършване на висшето образование. Тези констатации на административния орган се потвърждават от представените с преписката доказателства и не са опровергани от жалбоподателя. Ето защо настоящият състав приема, че категорично е доказано, че процесното позволително за сеч е издадено в нарушение на ЗГ и Наредба № 8 от 05.08.2011 г. Допуснатото нарушение по никакъв начин не се санира от факта, че Д. има достъп до системата на ИАГ, свързана с издаването на позволителните за сеч, но е основание този достъп да бъде прекратен. Поради тези мотиви, настоящият състав приема, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касационната жалба кмета на община Златарица следва да се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 550 лева заплатен адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, пето отделение,