Решение № 12458 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4515/2018 г.

ВАСVIII отделение16.10.2018 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1006/19.02.2018 г. по адм. д. № 14053/2017 г. на Административен съд – София град. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Мотиви

Решение № 12458 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4515/2018 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторката Т. С. моли да бъде отменено решение № 1006/19.02.2018 г. по адм. д. № 14053/2017 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против решение № РЗМ-5800-716/32-326201/21.11.2017 г. на началника на Митница Столична към митническа декларация MRN 17BG005800Н0103660/20171005 като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена молба, имаща характер на становище по същество. Моли решението на началника на Митница Столична да бъде отменено или делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане и да й бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Началника на Митница Столична моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Т. С. против решение № РЗМ-5800-716/32-326201/21.11.2017 г. на началника на Митница Столична към митническа декларация MRN 17BG005800Н0103660/20171005, с което на основание чл. 22 от Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, чл. 8, § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 на Европейската комисия и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ е оставено без уважение искането на С. по митническа декларация MRN 17BG005800Н0103660/20171005 за разрешаване на безмитен внос на употребяван пътнически автомобил марка Тойота на основание Регламент /ЕС/ № 1186/2009 на Съвета за установяване на система на Общността за митнически освобождавания. Съдът е обсъдил представените в административното производство доказателства и е приел, че не е установено изпълнение на условието на чл. 4, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 1186/2009 на Съвета за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, според който личното имущество следва да се е намирало във владение и да е използвано от лицето в предишното му място на пребиваване поне шест месеца преди датата, на която то е преустановило своето пребиваване в третата държава, която напуска. В решението на началника на митницата е прието, че не са налице условията на чл. 58, ал. 14, т. 4 от ЗДДС – освободен от данък е вносът на стоки в рамките на разрешения безмитен внос, когато се внася употребявано лично имущество от физически лица, които преместват обичайното си място на пребиваване в Европейския съюз. В административното производство е представен регистрационен талон на автомобила от 21.11.2016 г. и бордна карта от 21.02.2017 г. за преместването на касаторката в България от САЩ. В производството пред съда е представен предварителен договор и документ за продажба на автомобила от 27.07.2016 г., по който касаторката е получила владението на автомобила на 27.07.2016 г. след заплатен депозит от 10 000щ. д. и уговорена цена на автомобила от 36 999 щ. д., която да се плати до 27.09.2016 г. Представена е разписка от 27.07.2016 г. за платен депозит от 10 000щ. д. В т. 4 от предварителния договор продавачът е дал разрешение купувачът да използва и управлява автомобила. Съдът е приел, че не следва да обсъжда представените в съдебното производство доказателства, след като не са представени пред административния орган като неправилно се е позовал на чл. 142, ал. 2 от АПК, според който установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Цитираната разпоредба се отнася за факти, настъпили след издаване на административния акт и не ограничава правото на страните да представят доказателства в съдебното производство за установяване на фактите, имащи значение за издаване на административния акт и настъпили преди неговото издаване, какъвто е настоящият случай. Съгласно чл. 171, ал. 2 от АПК по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по ГПК. Поради погрешния си извод, че не следва в съдебното производство по оспорване на административния акт да се събират доказателства, които не са представени пред административния орган съдът не е обсъдил показанията на разпитания по делото свидетел. Необсъждането на събраните писмени и гласни доказателства е съществено процесуално нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Разноските следва да бъдат определени при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,

Цитирани разпоредби

1