Решение № 3029 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 770/2009 г.

Решение № 3029 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 770/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 - 228 от Административно-процесуалния кодекс, образувано по касационна жалба на Стефан Маринов Ангелов, подадена чрез процесуалния му представител адв. Пламен Пенков, срещу решение № 494 от 17.12.2008 г. по адм. д. № 749/2008 г. на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 7049/02.06.2007 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД "Полиция" гр. Велико Търново, за изземване на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на свидетелството за правоуправление на МПС, поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 5 от ЗДвП - водачът на когото са отнети всички контролни точки и е загубил придобитата правоспособност, да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. В касационната жалба се излагат основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя, съдът не е отчел, че наказателните постановления, по които са отнети контролни точки, не са връчени на жалбоподателя. Ответникът по касационната жалба - началник сектор "ПП" при ОДМВР - В. Търново представя писмено становище. Счита, че най-късно с връчването на процесната заповед жалбоподателят е известен за издадените наказателни постановления и няма данни да ги е оспорил пред съответния съд. Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба срещу заповед № 7049/2.06.2007 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД "Полиция" гр. Велико Търново за прилагане на принудителна административна мярка, административният съд е приел въз основа на събраните доказателства, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки по издадени осем наказателни постановления. Съдът е констатирал, че по осем наказателни постановления, посочени в мотивите на решението, сборът на отнетите контролни точки 55 надхвърля броя на максималния размер на притежаваните от водача контролни точки по наредбата - 39. Събрал е доказателства за връчването на наказателните постановления от 2004 г., като е приел, че едно от наказателните постановления е връчено лично на жалбоподателя, три от тях - чрез Катерина Чилева, разпитана като свидетел, три от наказателните постановления - при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Съдът не е взел предвид данните за частичното възстановяване на контролни точки от жалбоподателя, които се съдържат в представената справка от административния орган, но като краен резултат извода за отнемане на всички контролни точки е правилен. По делото са представени наказателните постановления, по които на жалбоподателя са отнети контролни точки съгласно Наредба № I-139/2002 г. на МВР. От представената справка за нарушителя и за състоянието на контролните точки на водача към 16.10.2008 г., подписана от началник сектор КАТ, е видно, че през 2000 г. на жалбоподателя са издадени две наказателни постановления № 338/2.05.2000 г. и № 921/29.05.2000 г., като след изтичане на две години от последното нарушение на жалбоподателя са възстановени контролните точки служебно до максималния размер, съгласно чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Последствие с наказателно постановление № 4768/22.11.2002 г. на началник сектор "КАТ - Пътна полиция" В. Търново, са отнети 8 контролни точки, с НП № 892/5.06.2003 г. на началника на РПУ Благоевград, са отнети 4 контролни точки, с НП № 3256/28.04.2004 г. на началник група към сектор ПП - Плевен са отнети 12 контролни точки, с НП № 3667/14.05.2004 г. на началник сектор "ПП" гр. Плевен са отнети 2 контролни точки, общо 26, т. от максималния брой точки 39, при което са останали 9 точки, съгласно данните по справката от 16.10.2008 г. Според писмената защита на ответника, по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, на жалбоподателя са възстановени контролни точки, което съответства на данните в справката за нарушителя, подписана от началник сектор КАТ, че на 17.08.2004 г. жалбоподателят е получил 28 контролни точки. На жалбоподателя са издадени и други наказателни постановления. С НП № 4906/4.10.2004 г. на началника на РПУ Дупница са отнети 10 контролни точки, с наказателно постановление № 3666/1.06.2004 г. на началника на РПУ Плевен са отнети 10 контролни точки, с НП № 4022/18.06.2004 г. на началника на Първо РПУ Плевен са отнети 15 контролни точки, с НП № 2883/6.07.2005 г. на началника на РПУ Казанлък, са отнети 2 контролни точки. Съгласно последната част на справката на началник сектор КАТ, по тези четири наказателни постановления са загубени всички контролни точки притежавани от жалбоподателя, което е послужило като основание за издаване на обжалваната заповед. Отнемането на всички контролни се установява по данните в справката на сектор КАТ при ОДП В. Търново. Броят на отнетите контролни точки се доказва от съдържанието на представените наказателни постановления, а в справката се съдържат данни и за възстановени точки от жалбоподателя. Към 17.08.2004 г. жалбоподателят е получил 28 контролни точки и е имал останали 9 точки, общо 37, т. С последните посочени в справката четири наказателни постановления - три от 2004 г. и едно от 2005 г. на жалбоподателя са отнети общо 37 контролни точки, всички притежавани от него контролни точки, поради което той е загубил правоспособност за управление на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Законосъобразни, като краен извод, се явяват изводите на съда, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки и той е загубил придобитата правоспособност, поради което на основание чл. 157, т. 4 от ЗДвП има задължение да върне свидетелството за правоуправление в съответната служба на МВР. Неизпълнението на това задължение е основание за издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. По данните в административната преписка и събраните доказателства в съдебното производство, се установява отнемането на всички контролни точки, като основание за издаване на заповед по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка следва да бъде мотивирана, като в нея се посочат наказателните постановления, по които е отнет пълния брой контролни точки и които са послужили като основание за издаването й, както и датата на влизането им в сила. Жалбоподателят не оспорва констатациите за издадените наказателни постановления, възраженията му пред административния съд и в касационната жалба са, че наказателните постановления не са връчени надлежно, не са влезли в сила, поради което не са основание за отнемане на контролни точки. Възраженията на жалбоподателя за невръчване или ненадлежно връчване на наказателните постановления са неоснователни. Жалбоподателят не твърди и не представя доказателства за обжалване на наказателните постановления, с които са отнети контролни точки. В производството по обжалване на принудителната административна мярка не може да се правят изводи за ненадлежно връчване на наказателните постановления, издадени през 2004 г. В тежест на жалбоподателя е да установи, че наказателните постановления са обжалвани или са отменени, за което няма твърдения и доказателства. При положение, че наказателните постановления не са връчени, жалбоподателят е имал възможност да ги обжалва. Представената справка за състоянието на контролните точки на водача е изготвена въз основа на данни за влизане в сила съответния акт- наказателно постановление. В производството по обжалване на наказателните постановления по ЗАНН се установява надлежното им връчване при проверката на срочността на жалбата, доводите за ненадлежно връчване на наказателните постановления са неотносими в настоящото производство. Връчването на обжалваната заповед, издадена на 2.06.2007 г. на жалбоподателя на 3.10.2008 г., за което той е създал пречки поради ненамирането му на адреса, не води до незаконосъобразност на административния акт, а има значение за началото на срока за обжалване на заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка. Не се оспорва, че жалбата пред административния съд е подадена в срок. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, при служебната проверка на решението по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установява, че е в съответствие с материалния закон. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение