Решение № 4945 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10432/2009 г.

Решение № 4945 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10432/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Асенов Даскалов, против решение № 344 от 23.06.2009 г. по адм. дело № 6/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЯЗ- 2307/8.12.2008 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Велико Търново, с която по отношение на Даскалов е приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност, сега Закон за българските лични документи (ЗБЛД) - забрана за напускане на Република България. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което заповедта за прилагане на принудителната мярка да бъде отменена. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Велико Търново е законосъобразно и обосновано. Правилно съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при спазване на закона. Заповедта, с която по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД (отм.) е издадена от компетентния съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗБЛД орган (заповед № Iз-1003/19.08.2008 г. на министъра на вътрешните работи), в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Административното производство е образувано по искане на частен съдебен изпълнител, за което жалбоподателят е уведомен, като му е дадена възможност да направи възражения и да ангажира доказателства, съобразени при постановяването на акта. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съдебен състав, че заповедта е постановена след като са установени материалноправните предпоставки за това. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД (отм.) може да не се разреши напускане на страната и паспорти и заместващите ги документи може да не се издават на лица, които имат задължения в големи размери към български физически или юридически лица, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган правото при осъществяване на посочените в закона фактически предпоставки, да прецени наличието на основания за прилагане на административната мярка във всеки отделен случай. Преценката на органа е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Следователно, за да възникне правото на директора на ОДМВР- Велико Търново да приложи мярката по чл. 76, т. 3 от ЗБЛД (отм.) е достатъчно да се установи, че лицето има задължение в големи размери, не притежава лично имущество, което да покрива задължението и не е представило надлежно обезпечение на дълга. В случая правилно първоинстанционният съд приема, че цитираните по-горе предпоставки за прилагане на принудителната мярка са изпълнени по отношение на жалбоподателя. Като едноличен търговец с фирма "Кристал ИС - Иван Даскалов", гр. Павликени касаторът е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 146 472.12 лв. (изпълнителен лист, издаден от Софийския районен съд въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. "в" от Гражданския процесуален кодекс (отм.). Задължението е в големи размери по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на ЗБЛД, не се покрива от имуществото на длъжника и за вземането не е направено съответно обезпечение (в подкрепа на изложеното е представеният протокол от 26.09.2008 г., а доказателства, които да обосновават друг извод не са ангажирани). Възражението на касатора, че задължението не е установено по съдебен ред е неоснователно. Независимо, че е издаден от съда въз основа на несъдебно изпълнително основание (чл. 237, б. "в" от ГПК (отм.) изпълнителният лист установява наличието на изпълняемо право в полза на кредитора, в случая право на вземане с определен размер и удостоверява право на принудително изпълнение, като разрешава то да бъде упражнено по предвидения в закона ред (от изпълнителния орган по молба на кредитора). Следователно налице е акт на съда, който установява размера и основанието за възникване на задължението и правата на кредитора, т. е. предпоставките на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД (отм.) са изпълнени. Съобразявайки изложеното по-горе, съвсем аргументирано и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съдебен състав приема, че наличието на установено от съда и неизпълнено задължение в големи размери, което не се покрива от имуществото на длъжника, са достатъчни да обосноват упражняването от страна на административния орган на предоставените му със закона правомощия. Поради това като приема, че действията на административния орган са в нормативно очертаните рамки и оспорената заповед е издадена при спазване на материалноправните разпоредби, Административен съд - Велико Търново постановява съдебен акт в съответствие със закона и събраните доказателства. Ето защо съображенията в касационната жалба за нарушение на закона и необоснованост на съдебния акт не могат да бъдат споделени. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Първоинстанционният съдебен състав обсъжда всички доводите на страните и в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК проверява законосъобразността на постановения административен акт на посочените в чл. 146 от АПК основания. След спазване на изискванията на чл. 170 и чл. 171 от АПК въз основа на съвкупна преценка на събраните по административната преписка и ангажираните в хода на съдебното производство доказателства съдът изгражда изводите си за това, че административният акт е издаден от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е законосъобразен, тъй като са налице материалноправните основания за постановения отказ - наличие на неизпълнено парично задължение в големи размери, което не се покрива от имуществото на касатора и за което не е представено обезпечение. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд - Велико Търново по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е законосъобразен, обоснован и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,