Решение № 15488 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6590/2017 г.

Решение № 15488 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6590/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на О. Б., чрез пълномощника му главен юрисконсулт В. С. срещу решение № 527 от 07 април 2017 г., постановено по адм. дело № 34/2017 г., по описа на Административен съд Б.. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № ДК - 10-ЮЗР-110 от 19 декември 2016 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район (РДНСК - ЮР) и е върната преписката на главния архитект на О. Б. за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. Със същото решение е осъдена О. Б. да заплати на "К и К Б. Г." ЕООД сумата от 600, 00 лв. и на З. П. И. сумата от 600, 00 лв. и двете представляващи сторените по делото, от всяка една от страните поотделно, разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдена е О. Б. да заплати и направените от Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира направените по делото разноски, обективирани в представения списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 200, 00 лв. (двеста лева), съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответниците - Началникът на РДНСК - Югозападен район, представляван от пълномощника му - главен експерт - юрисконсулт Пенелова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави възражение за прекомерност на претенцията на касатора за присъждане ан юрисконсултско възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. З. П. И., представляван от адв. Илчев и "К и К Б. Г." ЕООД, гр. Б., представлявано от управителя на дружеството Л. Р. К., чрез пълномощника му адв. Дойчинова също поддържат становище за неоснователност на касационната жалба като молят за присъждане на разноски, с оглед Наредбата за адвокатските възнаграждения и представения от дв. Илчев списък по чл. 80 от ГПК. Другите ответници - В. К. Т., П. К. Т., Т. С. Т., Г. Д. Т., Р. Д. Т. - Чочова не изразяват становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това следните: От данните по делото се установява, че с отказ № 85 от 10 октомври 2016 г. на главния архитект на О. Б. на осн. чл. 146 от ЗУТ е отказал одобряването на внесения от "К и К Б. г." ЕООД инвестиционен проект за обект "Цялостна реконструкция и преизграждане на съществуваща сграда с идентификатор № 04279.612.167.1 в УПИ XVI - 6395, кв. 117, по плана на ЦГЧ - гр. Б.. Същият е обоснован с твърдения, че не съответства на предвижданията на ПУП и РУП, одобрени със заповед № 1088 от 17 октомври 2003 г., заповед № 107 от 29 януари 2013 г., заповед № 228 от 06 март 2013 г. и заповед № 253 от 11 март 2013 г., всичките на кмета на О. Б., както и с неспазване максималната стойност на коефициента за интензивност на застрояването /Кинт/ - 3.5, определен със заповед № 1088 от 17 октомври 2003 г., като достигнатият с инвестиционен проект Кинт бил 4.8; несъответствие между отделните части на инвестиционния проект, тъй като липсвал проект по част "Паркоустройство и благоустройство" за доказване осигуряването на минимално определената площ от 5 %, съгласно заповед № 863 от 02 август 2013 г. на кмета на О. Б.. Със заповед № ДК - 10-ЮЗР-110 от 19 декември 2016 г., Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район (РДНСК - ЮР), с която на осн. чл. 216, ал. 6 от ЗУТ, приемайки жалбата на Л. Р. К., в качеството му на едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ "К и К Б. Г." ЕООД, гр. Б., за допустима и основателна, на осн. чл. 216, ал. 6 от ЗУТ, е отменил отказ № 85 от 10 октомври 2016 г. на главния архитект на О. Б.. Тази заповед е предмет на контрол пред Административен съд Б. като с решението, предмет на настоящото оспорване, е отхвърлена жалбата на главния архитект на О. Б. срещу процесния акт и делото е върнато като преписка на първостепенния административен орган за произнасяне с оглед изложените в първоинстанционното решение мотиви по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови обжалваното решение, Административен съд Б. е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с всички изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 146 от АПК - от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, съобразен е с материалния закон и с целта на закона. Също така в мотивите си е изложил съображения за законосъобразност на извода на началника на РДНСК - ЮР, че обжалваният пред него повторен отказ на Главния архитект на О. Б., в едни от частите му е незаконосъобразен, а в други - нищожен, поради несъобразяването му с решение № 129 от 29 януари 2016 г., постановено по адм. дело № 558/2015 г. на Административен съд Б., с което е отменен отказ № 31 от 24 март 2015 г. на Главния архитект на Б. за одобрение на инвестиционния проект за процесния строеж и му е върнал делото като административна преписка за ново произнасяне при съобразяване на мотивите в съдебния акт. Това решение е оставено в сила с окончателно решение № 9480 от 09 август 2016 г., постановено по адм. дело № 3192/2016 г., по описа на Върховния административен съд, второ отделение като съдът изцяло възприема изводите на инстанцията по същество. В посочените предходни съдебни актове е прието, че изготвеният инвестиционен проект е съгласуван с Министерство на културата и напълно съответства на определените с ПУП -ПЗ и РУП показатели и на специфичните изисквания на Закона културното наследство (статутът на сградата е групов паметник на културата). Посочил е, че не съществува правна възможност административният орган, чийто акт е отменен и на който са дадени съответните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, да може да преразглежда въпроса за съответствието на изработения инвестиционен проект с предвижданията на ПУП - ПЗ и РУП и да достигне до различни, от изложените на съда, изводи. Решението е правилно. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на доказателствата по делото. Инстанцията по същество е обсъдила всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят напълно от доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, поради което и изводът му за липсата на пороци в оспорения административен акт, с оглед правомощията на съда по чл. 168, ал. 1 от АПК, е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалваното решение. От данните по делото безспорно се установява, че по отношение на въпросите относно съответствието на инвестиционния проект за строеж "Цялостна реконструкция и преизграждане на съществуваща сграда с идентификатор № 04279.612.167.1 в УПИ XVI - 6395, кв. 117, по плана на ЦГЧ - гр. Б. с предвижданията на одобрения ПУП - ПЗ и РУП са обсъдени в решение № 129 от 29 януари 2016 г., постановено по адм. дело № 558/2015 г. на Административен съд Б., оставено в сила с решение № 9480 от 09 август 2016 г., постановено по адм. дело № 3192/2016 г., по описа на Върховния административен съд, второ отделение и са дадени задължителни указания на главния архитект на О. Б. - да се произнесе в съответствие с мотивите на съдебните актове. Въпреки дадените задължителните указания в мотивите на съда, административният орган е издал повторен отказ за одобрения на внесения пред него инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж досежно описания обект. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, на която се е позовал административният съд, актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. За да е налице цитираната хипотеза, оспореният административен акт, следва да е повторно издаден акт от административния орган със същото съдържание като отменения, тоест да е налице административен акт, с който са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания. В конкретния случай, както правилно е приел първостепенният съд, тези изисквания са налице. Както беше посочено по-горе, при повторното разглеждане на заявлението, подадено от пълномощника на "К и К Б. Г." ЕООД, за одобряване на инвестиционния проект, органът не е изпълнил дадените указания от съда при първоначалното разглеждане на отказа на главния архитект на О. Б.. Повторно издаденият акт, включително и отказ (в едната му част), със същото съдържание като отменения от съда, не поражда правни последици, защото е засегнат от най-тежкия порок - нищожност. Ето защо, инстанцията по същество като е достигнала до този извод, е изложила правилни правни изводи, обуславящи правилността на решението, в разглежданата му част. Оплакванията, наведени от касационния жалбоподател, досежно неправилността на останалата част от първоинстанционното решение, с която съдът е приел, че със заповедта си началникът на РДНСК - ЮР е отменил отказа на главния архитект на О. Б., касаещи унищожаемостта на първостепенния административен акт, са неоснователни. Първоинстанционният съд е разгледал подробно всички относими правни въпроси, свързани със спецификата на процесната сграда. В тази връзка е посочил, че в хода на одобряване на инвестиционния проект, дори и в част "Архитектурна", е бил одобрен от главния архитект на О. Б. на 24 септември 2014 г. при съобразяване на всички устройствени показатели при одобряване на РУП, респективно при одобряване на архитектурната част на инвестиционния проект. Следователно този административен орган вече веднъж я е одобрил и сега при издаване на своя отказ, той не може сам да изменя вече формираното си волеизявление в тази насока. Също така правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на отказа си главният архитект не е изложил причините, довели до посочване от негова страна, че не са спазени изискванията на чл. 72, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, на чл. 99, ал. 1 и ал. 4 от посочената Наредба и на чл. 100, ал. 1 отново от цитирания подзаконов нормативен акт. При липсата на мотиви е невъзможно да се извърши проверка на волята и дейността на първостепенния административен орган. Оплакванията за неправилно тълкуване и прилагане на чл. 78, т. 1 и т. 3 и чл. 80, чл. 81, ал. 1, всички от Закона за културното наследство от административния съд са неоснователни. Настоящият съдебен състав изцяло споделя съображенията на съда, че посочените нормативи се отнасят до устройственото планиране, а не до инвестиционното планиране, което е предмет на спора, поради което същите са изцяло неотносими към развилото се съдебно-административно производство. Ето защо, изводът на Административен съд Б. за законосъобразност на отменителното решение на Началника на РДНСК - ЮР е обоснован, приложил е правилно материалния закон и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, сочени в касационната жалба за отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и да се присъдят сторените пред настоящата съдебна инстанция съдебно-деловодни разноски. В случая, на РДНСК - ЮР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лв., с оглед нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. З. П. И. е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, обективиращ сумата от 600, 00 лв., както и договор за правна защита и съдействие от 25 септември 2017 г., от който е видно, че договореното възнаграждение е платено в брой. "К и К Б. Г." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., представлявано от управителя на дружеството Л. Р. К. е представило пред настоящата касационна инстанция също договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ извършеното от него плащане за адвокатско възнаграждение, възлизащо в размер на 600, 00 лв. Посочените суми следва да се възложат в тежест на О. Б.. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,