Решение № 1130 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5713/2019 г.

ВАСI отделение23.01.2020 г.докладчик Светлозара Анчева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез юриск. А. Начева за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 14064/22.10.2019 г. по адм. дело № 5713/2019 г. на ВАС, Първо отделение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1130 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5713/2019 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по чл. 175 АПК. Образувано е по искане на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез юриск. А. Начева за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 14064/22.10.2019 г. по адм. дело № 5713/2019 г. на ВАС, Първо отделение. В искането са изложени доводи, че очевидната фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение се състои в неизписването на ЕИК на "Мурану" ЕООД. Обосновава това си твърдение, че с непосочването на ЕИК на посоченото дружество е пречка за индивидуализацията му в изпълнителното производство, а съдебното решение представлява изпълнително основание, като следва пред органа по изпълнението да се очертае изпълняемото право, както и страните по него, които трябва да се добре индивидуализирани. Ответникът по искането "Мурану" ЕООД с адрес на управление в гр. Смолян не е изразил становище по искането за поправка на очевидна фактическа грешка в посоченото по-горе решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че искането е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и относно обявен от съда акт, но по същество е неоснователно поради следните съображения: Очевидна фактическа грешка е налице, когато е има несъответствие между формираната воля на съда и външното й изразяване, а процесния случай не е такъв. В разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК е предвидено, че очевидна фактическа грешка се допуска, когато са допуснати писмени грешки, грешки в пресмятането или други неточности, като такива не са налице в посоченото по-горе решение. Разпоредбата на чл. 172а АПК регламентира задължителните реквизити, които трябва да съдържа съдебното решение и в ал. 1, т. 5 изрично е посочено имената, съответно наименованието, на страните. Съдът няма задължение в диспозитива на съдебния си акт да посочва ЕГН на физическите лица, респ. ЕИК на юридическите лица и едноличните търговци, тъй като те не са част от наименованието им. В този смисъл не е налице очевидна фактическа грешка, тъй като не е налице противоречие между мотивите на съдебното решение и неговия диспозитив. След като законодателят не е предвидил за индивидуализирането на страните да се изписват техните ЕГН, респ. ЕИК, а само имената (наименованието), то искането за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 АПК е неоснователно и като такова не следва да се уважава. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 45 ППЗДДС