Решение № 12863 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2200/2018 г.

Решение № 12863 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2200/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Кераминженеринг" АД, ЕИК 121038813 чрез процесуален представител против Решение № 7932/20.12.2017 г. по адм. дело № 2689/2017 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния данъчен закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяната на решението. Ответникът - директора на Дирекция на "ОДОП" София, чрез процесуалния представител, оспорва основателността на касационната жална. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение и определение на предявените основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното. Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена в срок от надлежна страна по делото. Пред АССГ е оспорена законосъобразността на ревизионен акт /РА/ № Р-22001015010782-091-001/19.09.2016 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на Ревизионен акт / РАПРА/ № П-22001017002577-003-001/16.01.2017 г., потвърден с Решение № 182/8.02.2017 г. на директора на Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП, в частта в която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 11 035. 30 лв., по фактури, издадени от: "ЕЛ ТЕ КОМ" ЕООД, ЕИК 200909278, ЕТ "Й. ИВАНОВА-В-С. АНГЕЛОВ", ЕИК 200963112 и "АНСТРОЙ ГРУП" ЕООД, ЕИК 202025149, заедно с начислените лихви в размер на 5257, 77 лева, и в частта в която финансовият резултат на дружеството за 2009 г. е преобразуван на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗКПО със сумата от 692 026, 00 лева, както и за корпоративен данък за 2010 г. в размер на ЗЗ0. 90 лева и за 2011 г. в размер на 5357, ЗЗ лева, заедно със съответните лихви за забава в размер общо на 7005, 55 лева. За да отхвърли жалбата, в частта по ЗДДС съдът е приел за обосновани изводите на приходните органи за нереалност на доставките. Съдът е отчел, че като писмени доказателства по делото са представени само фактури, придружени със складови разписки за приемане на стоково материални ценности - резервни части и искания за отпускане на материални ценности за влагане на резервните части копия на издадените фактури, но тези документи не доказват получаването на стоките и съответно вярното съдържание на фактурите. Счел, че липсват съпътстващи фактурите документи за транспорт и получаване на стоките от издателите на фактурите, доставчиците са фирми с рисков профил, нямат назначени лица по граждански и трудов договор. По отношение установените задължения по ЗКПО, административният съд е приел, че документите, с които е отчетен цитираният разход не съдържат реквизитите на първичен счетоводен документ за отчитане на стойността на допълнително извършените СМР на посочения обект и по- конкретно РКО е съставен в период следващ периода на изплащане на паричните средства от касата на предприятието, а също така не са налице данни за отчитане на видовете работи, техния обем и стойността, съгласно фактическото им извършване във времето. По тези и други подробни мотиви първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт. Решението е правилно. Относно задълженията по ЗДДС. Административният съд е формулирал подробни мотиви касателно установената от него фактическа обстановка, подкрепени със събраните по делото доказателства. Съдът е обосновал изводите си за липса на реалност на доставките въз основа преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Спорните фактури касаят доставка на стоки - резервни части за тежка механизация, фракция и извършване на транспортна услуга – превоз на фракция. Всички доставчици не са били открити в ревизионното производство и не са представили каквито и да е доказателства, свързани с фактурите. Дружествата "ЕЛ-ТЕ-КОМ" ЕООД и "АНСТРОЙ ГРУП" ЕООД не са отразили спорните фактури в дневниците си за продажби за съответните периоди, не са публикували ГФО за същите данъчни периоди /години на издаване/ на процесните фактури. Относно доставчика ЕТ "Й. ИВАНОВА-В-С. АНГЕЛОВ" има влязъл в сила ревизионен акт за периода, включващ процесните фактури, съгласно който няма данни за водена счетоводна отчетност и счетоводни регистри, като органите по приходите са счели, че търговецът не извършва реална търговска дейност и не извършва реални облагаеми доставки. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът неправилно не приел за доказано предаването на родово-определените фактурирани стоки, въпреки представянето на складови разписки и осчетоводяването на стоките при получателя. Следва да се посочи, че осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. Относно складовите разписки и исканията за отпускане на материални ценности за влагане на резервните части правилни са констатациите на приходните органи и първоинстанционния съд, че същите са непълни и не съдържат достатъчно реквизити, с които да се докаже приемо–предаването на процесните стоки и услуги от фактуриралите ги доставчици. В съгласие със задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС в съдебната практика на СЕС, първоинстанционният съд е приел, че при недоказана реалност на фактурираните доставки, добросъвестността на получателя по фактурите е изключена. Относно установените задължения по ЗКПО. Увеличението на ФР на дружеството за 2009 г. с непризнати разходи в размер на 692026. 00 лв. е правилно. Приходните органи са се позовали на чл. 26, т. 2 ЗКПО - разходи които не са документално обосновани по смисъла на този закон, за да мотивира конкретното преобразуване на ФР. Съгласно текста на чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен резултат се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съставеният разходен касов ордер не отразява вярно извършена стопанска операция. Разходният касов ордер е съставен в период, следващ периода на изплащане на паричните средства от касата на предприятието, и видно от заключението на вещото лице обединява други 102 броя разходни касови ордера с дати от 2006 до 2009 г. Решението на Съвета на директорите на ревизираното дружество, че това са разходи за изграждане на определен строителен обект не може да обоснове документално издаването на процесния РКО, защото не е подкрепено с доказателства, а също така няма как разходи, направени през 2006-2008 г. да бъдат признавани за направени през 2009 г. Самото дружество е признало, че това са дадени, но неосчетоводени аванси. При това положение няма основание всичките аванси да бъдат осчетоводявани едновременно и то през 2009 г. Твърдението, че направените разходи са за извършени СМР на обект "МВЕЦ Карлуково" не се доказва с първични счетоводни документи. Правилно административният съд е приел, че документите, с които е отчетен цитираният разход - Протокол от проведено събрание на Съвета на директорите на дружеството, две количествено-стойностни сметки, отразяващи видовете, количествата и стойността на извършените СМР, както и протокол за оглед на строителния обект, не отговарят на изискванията за първичен счетоводен документ, съгласно ЗСч. и като такива не могат да послужат за законосъобразно и релевантно отчитане на изразходването на дадените аванси. Относно увеличението на финансовия резултат за 2012 г. предвид неустановеното извършване на доставката от ЕТ "Й. ИВАНОВА-В-С. АНГЕЛОВ" - не е налице документална обоснованост на същите, тъй като макар и да е издаден първичен счетоводен документ, същият не отразява вярно стопанската операция /чл. 10, ал. 1 ЗКПО/. При липса на реалност се приема, че фактурата не отразяват вярно стопанската операция. Правилно е прието от съда, че са налице предпоставките за увеличение на ФР за 2012 г. с разходите, направени във връзка с фактурата от посочения доставчик. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса. Доказателства оборващи извода на приходните органи, не са представени, поради което следва да се приеме, че решението като обосновано и правилно следва да се потвърди. Разноски: С оглед изхода на делото разноски за касационната инстанция се дължат на ответника, които са своевременно поискани на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,