Решение № 13725 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8386/2011 г.

Решение № 13725 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8386/2011 г., II о., докладчик съдията Георги Ангелов КАСАТОРЪТ е обжалвал решението от 5.05.2011 г. по адм. д. № 273/10 г. на Смолянския административен съд за отмяна на заповед от 13.05.2010 г. на кмета на община за изменение на дворищната регулация на три УПИ и създаването на два нови, като преписката е върната на органа за решаване по същество.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.

ОТВЕТНИЦИТЕ не са взели становища по касационната жалба, прокурорът заключава, че е неоснователна.

1. След като по повод касационната жалба, подадена в срок, служебно провери допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта по оспорването на заповедта извън предвижданията й за собствения на оспорващия УПИ IV и новообразувания от част от него УПИ ХХVIII, чието предназначение е променено в сравнение с действащата регулация.

Право да обжалват ПУП имат само носителите на вещни права върху имотите, предмет на плана - чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, върху съседните имоти по чл. 131, ал. 2, т. 2 - 4 ЗУТ и върху имотите в хигиенно-защитните зони - чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Оспорващият не е бил съсед, нито е попадал в хигиенно-защитни зони спрямо имотите извън УПИ IV и ХХVIII, поради което не е имал право да обжалва заповедта за тях. Решението в тази част и относно собствениците на тези имоти следва да се обезсили, а оспорването да се прекрати - чл. 221, ал. 3 АПК.

1. Касационната жалба спрямо решението в допустимата му част е неоснователна.

а. Съгласие на собственика на УПИ IV за изменение на регулацията на имота му не е имало, поради което оплакването, че е изменена в съответствие с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е неоснователно.

б. При прекратяване на отчуждителното действие на регулацията собственикът на придаваемата се част може да поиска поставянето на вътрешната регулационна линия по съществуващата имотна граница - § 8, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Съществуваща по смисъла на нормата е границата на имота по кадастъра.

Основанието за изменение на регулацията по § 8, ал. 2, т. 3 ЗУТ, за разлика от това по ал. 2, т. 2, е самостоятелно, защото не попада в нито една от хипотезите на чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ, за промяна е само на вътрешните регулационни линии и изисква доказване единствено на собствеността на искащия изменението върху придаден имот, отчуждителното действие за който е отпаднало по § 8, ал. 1 ЗУТ.

В случая това е имот пл. № 505, част от който е била придадена към имота на оспорващия изменението на регулацията. По разписния лист от кадастъра, обаче, имот пл. № 505 е записан на името на трето лице, което има и нотариален акт. Доказателства за собствеността върху него на поискалия изменението на регулацията липсват, поради което, обратно на касационното оплакване, тази на УПИ IV е изменена в несъответствие и с § 8, ал. 2, т. 3 ЗУТ, независимо дали отчуждителното й действие е прекратено.

в. Специалното основание на § 8, ал. 2, т. 3 ЗУТ е само за промяна на регулационните линии, не и на предназначението на бившата придаваема се част. То не може да се променя по този, а само по общия ред на чл. 134 ЗУТ, поради което правилно е отменено и създаването на новия УПИ ХХVIII - за обществено обслужване.

г. След отмяната на заповедта в тази й част съдът не е следвало да връща преписката на администрацията за ново решаване, а да отхвърли искането за изменение като еднозначно неоснователно - чл. 173, ал. 1 АПК. Тъй като връщането ползва касатора и при липсата на жалба от оспорващия, обаче, порокът не може да бъде отстранен и решението в тази си част следва да остане в сила - чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК.

Воден от горното Върховният административен съд