Решение № 13348 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1877/2009 г.

Решение № 13348 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1877/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с чл. 145, ал. 1 АПК е образувано по жалба на Димитър Павлов Тонев от гр. Свиленград, срещу решение № 854/30.12.2008 г. на Министерски съвет на Република България (ДВ, бр. 4/16.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизирането на трасето за скорост 160 км) ч" на територията на община Свиленград, област Хасково, относно определеното му обезщетение за отчуждена част с площ 0.771 дка от имот № 14708.34.127, находящ се в местността "Семера", в землището на с. Генералово, община Свиленград, целият с площ 0.800 дка. Изложени са съображения, че решението на МС, в частта, в която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената площ от имота, противоречи на правилото на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Претендира се изменение на акта в обжалваната част, като се увеличи размера на определеното обезщетение, както и присъждане на направените по делото разноски. Димитър Павлов Тонев е починал в хода на процеса, при което като жалбоподатели по делото са конституирани неговите наследници по закон - Борис Димитров Тонев от гр. Свиленград и София Димитрова Тонева от с. Генералово, община Свиленград, които чрез процесуалния си представител адвокат Елена Милева поддържат подадената жалба и направеното с нея искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Министерски съвет на РБ не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни Министерство на финансите, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на подадената жалба, по изложени съображения, че определената от административния орган оценка е обективна и съобразена с целта на закона. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения: В процедура по чл. 34а, вр. чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решение № 854/30.12.2008 г. на МС от собственика Димитър Павлов Тонев е отчуждена част с площ 0.771 дка, от имот № 14708.34.127, целият с площ 0.800 дка, находящ се в местността "Семера", в землището на с. Генералово, община Свиленград. С оспореното решение е определено парично обезщетение за отчуждената площ от 0.771 дка, в размер на 490 лв., въз основа независима експертна оценка за определяне на пазарните цени при отчуждаване по ЗДС, изготвена през юли 2008 г. (по договор за възлагане № 2718/21.07.2008 г.). Последната е определена съгласно чл. 7б от Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ за реда за определяне на цени за земеделски земи във връзка с чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, по изложени от оценителя съображения, че цените при сделките с подобни имоти варират в широки граници и осреднената им цена няма да отразява действителната пазарна стойност. Без допълнителни мотиви, изготвената в хода на административното производство оценка е възприета от Министерския съвет. Определеното по посочения начин обезщетение противоречи на изискването по чл. 32, ал. 2 ЗДС, равностойното парично обезщетение при принудително отчуждаване на имоти въз основа влязъл в сила подробен устройствен план, да се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизане в сила на този план и въз основа пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост да отчуждавания. Възможност за определяне на обезщетението по наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ действително е предвидена в чл. 32, ал. 3 ЗДС при отчуждаване на земеделски земи, но поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, което условие предвид данните по делото, в процесния случай не е налице. Според заключението на вещо лице Спас Георгиев Милчев, изготвено по допуснатата от съда съдебно - оценителска експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда, като обективно и компетентно дадено, имотът за отчуждена част от който е определено оспореното обезщетение, представлява земеделска земя - лозе, извън строителните граници на населеното място, пета категория, намира се в землището на с. Генералово, община Свиленград, местност "Семера", на около 300 - 400 м от стария път Свиленград - Капитан Андреево; средната цена за 1 кв. м отчуждена площ, въз основа пазарни аналози по данни от нотариални актове, вписани в Служба вписвания в срока визиран от § 1а ДР ЗДС, възлиза на 11.03 лв., респективно за площта от 0.771 дка - на 8 504 лв; оценката на трайните лозови насаждения в отчуждената част е в размер на още 2 536 лв. Така равностойното парично обезщетение за отчуждената площ от 0.771 дка от имот № 14708.34.127 е в размер общо от 11 040 лв., надвишаващи размера на обезщетението от 490 лв., определен с оспорената част от решението. Въз основа заключението на вещото лице, съобразено с изискванията по чл. 32, ал. 2 ЗДС вр. § 1а ДР ЗДС, съдът приема, че размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждената от жалбоподателя площ 0.771 дка от имот 14708.34.127, възлиза на 11 040 лв. По изложените съображения решението на Министерски съвет, следва да бъде изменено, като бъде увеличен размера на обезщетението определено за отчуждената част от недвижим имот. Така наместо определения в оспорения акт, размер на дължимо парично обезщетение от 490 лв за част с площ 0.771 дка от имот 14708.34.127, равностойното парично обезщетение във връзка с подадената жалба, следва да бъде определено на 11 040 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установява, че такива са направени в размер общо от 1 250 лв., включващи платен депозит за вещо лице и възнаграждение за адвокат. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,