Решение № 4529 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7073/2014 г.

Решение № 4529 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7073/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП-Пловдив против решение № 900/2.04.2014 г. по адм. д. № 165/2014 г. на Административен съд Пловдив, с което е прогласена нищожността на оспорения от Гюнтер Ахмет Мехмет като ЕТ "Лидия-5-Гюнтер Мехмет", със седалище и адрес на управление в с. Старово, Акт за установяване на задължение по декларация № 1325061/12.09.2013 г. с установени задължения за довнасяне - ДДС в размер на 2928, 81 лв. и лихви - 916, 62 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Гюнтер Ахмет Мехмет като ЕТ "Лидия-5-Гюнтер Мехмет" от с. Старово в представен писмен отговор от адв. Б. Захариев и представлявана от същия в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и желае да бъде отхвърлена като неоснователна по подробно изложени съображения. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Акт за установяване на задължение по декларация № 1325061/12.09.2013 г. с установени задължения за довнасяне - ДДС в размер на 2928, 81 лв. и лихви - 916, 62 лв. Първоначално издаден АУЗД е бил отменен с решение № 256 от 14.06.2013 г. на директора на ТД Пловдив на НАП и е върната преписката с указания за изпращане на съобщение по чл. 103, ал. 1 ДОПК. Прието е, че неуведомяването на задълженото лице за отстраняване на допуснатите несъответствия между данните в справките-декларации и данните, получени и установени от органа по приходите при проверката, е съществено процесуално нарушение, довело до невъзможност лицето да разбере в какво се изразяват несъответствията, за да ги отстрани. В изпълнение на това решение на 29.07.2013 г. е изпратено съобщение до жалбоподателя съгласно чл. 103, ал. 1 ДОПК, с което му е указано, че следва да отстрани несъответствия в подадените справки-декларация по чл. 125, ал. 1 във връзка с чл. 126 ЗДДС, констатирани с протокол № 1303809 от 5.04.2013 г. Съобщението е получено лично от жалбоподателя на 5.08.2013 г., но в определения 14-дневен срок не е подадена нова декларация. Предвид неизпълнението на задължението на данъчно задълженото лице е издаден акт за установяване на задължение по декларация, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. Оспореният акт е издаден след приключила проверка във връзка с дерегистрация по ЗДДС на ЕТ "Лидия - 5 - Г. Мехмед". Установено е, че за 2011 г. едноличният търговец е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, в която е декларирал доходи от продажба на тютюн в размер на 5 537,49 лева и субсидии в размер на 3 355,78 лева, а подадените справки-декларации по ЗДДС са с нулеви стойности. Жалбоподателят е имал сключени договори за производство, окачествяване и изкупуване на тютюн № 07289 от 16.01.2009 г. и № 05555 от 25.01.2010 г., въз основа на които по приемателни бележки е продал на "Сокотаб България" ЕООД тютюн за 8 679,55 лева през м. ноември 2009 г. и за 5537,49 лева през м. февруари и март 2011 г. След справка в ДФ "Земеделие" е установено, че на жалбоподателя са били изплатени суми по схема "Национални доплащания за тютюн за референтен период 2007-2009" за кампания 2010 г. в размер на 3 355,78 лева, платени на два пъти (на 28.05.2011 г. и на 29.08.2011 г.) по 1 677,89 лева. Органите по приходите са приели, че жалбоподателят не попада в изключенията на чл. 3, ал. 3 ЗДДС, дейността му - тютюнопроизводство - представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, през ревизирания период жалбоподателят е извършил доставка на стока - земеделска продукция, доставката е с място на изпълнение на територията на страната и попада в обхвата на чл. 6 ЗДДС и е облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС. Жалбоподателят е бил регистрирано по ЗДДС лице, считано от 21.12.2004 г., и е прекратил регистрацията на 22.01.2013 г., съответно имал е качеството на данъчно задължено лице по ЗДДС и бил длъжен да издава фактура по чл. 113 ЗДДС, съдържаща реквизитите по чл. 114 ЗДДС и чл. 78 ППЗДДС, като на основание чл. 26, ал. 3, т. 2 ЗДДС данъчната основа на доставката е следвало да бъде увеличена с целевата парична помощ, отпусната от фонд "Тютюн". Въз основа на всички тези факти и констатации органите по приходите са направили извод, че жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС, като не е издал фактури за доставките на тютюн, поради което с оспорения акт за установяване на задължение по декларация са установени задължения за довнасяне на ДДС общо в размер на 2 928,81 лева и 916,62 лева лихви. Първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е приел, че с АУЗД по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК могат да се извършат служебни корекции само върху декларираните от лицето обстоятелства, при констатирани различия в данъчната основа или неправилно изчисляване на декларираните задължения, но не и да се установяват задължения на данъчния субект, въз основа на данни, установени от данъчните органи в резултат на проверки или ревизии на трети лица. Несъответствията в справките-декларации по ЗДДС не са били установени само въз основа на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2011 г., а въз основа на допълнителни доказателства, събрани от трети лица по реда на чл. 37 ДОПК. От друга страна, чл. 108, ал. 1 ДОПК императивно разпорежда, че данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118 ДОПК. След като за органа по приходите е било невъзможно да отстрани несъответствието в справките-декларации по ЗДДС само по пътя на съпоставяне на данните от декларациите, подадени от жалбоподателя по ЗДДС и по ЗДДФЛ, а се е налагало извършване на допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства за установяване на размера на данъчните основи и на размера на ДДС, то е следвало въз основа на данни от извършената проверка да бъде възложено извършването на ревизия, защото именно в ревизионното производство органите по приходите могат да издадат ревизионен акт, с който да установят размера на дължимия ДДС и на лихвите за просрочие. Изложеното налага извод, че редът по чл. 106, ал. 1 ДОПК за извършване на служебна корекция в случая е бил неприложим, съответно издаденият акт за установяване на задължение е нищожен . Установяването на нови обстоятелства и факти свързани с данъчни задължения на едно лице може да стане единствено и само в рамките на надлежно образувано и проведено ревизионно производство с ревизионен акт по реда на чл. 106, ал. 3, вр. чл. 108 от ДОПК, а не с АУЗД по чл. 106, ал. 1 от ДОПК. Като е обявил оспорения пред него АУЗД за нищожен, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение