Решение № 8984 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14588/2017 г.

Решение № 8984 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14588/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. П. С. от гр. Р. срещу Решение № 309 от 10.11.2017 г. по адм. дело № 505/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 17-0328-000120 от 21.08.2017 г. на началника на група в Областна дирекция на МВР - П. (ОДМВР - П.), с която й е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение за отмяна на административния акт. Представя влязло в сила съдебно решение за отмяна на Наказателно постановление № 17-0328-000859 от 19.09.2017 г. на началника група в ОДМВР - П., РУ Р.. Оспорва извода на съда, че собственият й автомобил е бил управляван от неправоспособен водач. Ответникът - началникът на група в ОДМВР - П. представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да отхвърли жалбата, административният съд е установил, че на 19.08.2017 г. автомобилът, собственост на жалбоподателката, е управляван в гр. Р. на кръстовището на ул. "Голобърдска" и ул. "Ч." в посока на движение от ул. "Рилска" към ул. "Ш." от П. М. П., който не притежава СУМПС. М. страните не се спори, че П. М. П. е неправоспособен водач, спори се дали посоченото лице е управлявало автомобила. Въз основа на представения по делото АУАН, съставен срещу П. М. П. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, съдът е приел, че по делото е безспорно установено управлението на автомобила на жалбоподателката от лице, което не притежава СУМПС. С. са изпълнени материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В касационното производство е представено влязло в сила на 10.03.2018 г. Решение № 22 от 22.02.2018 г. по нахд № 445/2017 г. на Районен съд Р., с което е отменено Наказателно постановление № 17-0328-000859 от 19.09.2017 г. на началника на група в ОДМВР - П., РУ Р.. Именно със същото наказателно постановление е приключило производството, образувано със съставянето на цитирания по-горе АУАН. С отмененото наказателно постановление на П. М. П. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП. Въз основа на събрания доказателствен материал районният съд е обосновал извод, че нарушението на чл. 150 от ЗДвП, чиято разпоредба изисква управлението на ППС да се извършва от правоспособен водач, е изцяло недоказано. На основание чл. 300 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК влязлото в сила решение на наказателния съд е задължително за административния съд за това дали е извършено деянието. При така установените факти и обстоятелства и съобразно чл. 142, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав приема, че процесната заповед е издадена, без да са били налице материалноправните предпоставки за това, а именно - не е установено автомобилът на касационната жалбоподателка да е бил управляван от лице, което не притежава СУМПС - в случая от неправоспособен водач. Заповедта е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 от АПК. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон. Предвид това, че спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият съдебен състав следва да го реши по същество като отмени заповедта за прилагане на ПАМ. При този изход на делото в полза на касационната жалбоподателка следва да бъдат присъдени разноските по водене на делото за двете инстанции в общ размер на 515 лв., а именно: 10 лв. държавна такса за първата инстанция, а за касационната инстанция - 5 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение, чието плащане се установява от представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е отбелязано, че плащането извършено в брой в момента на подписването му и че договорът има характер на разписка. Претенцията за адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 800 лв. е неоснователна. В представения пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие не е договорен начинът на плащане на адвокатското възнаграждение. Към него е приложена фактура, в която е отразено, че плащането е по банков път. Извлечение от банковата сметка не е представено, поради което плащането на претендираното за първата инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. е недоказано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение