Решение № 8592 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12916/2014 г.

Решение № 8592 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12916/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против решение № 64/8.07.2014 г., постановено по адм. дело № 27/2014 г. по описа на Административен съд Ловеч. Тодор Николов Алексиев, чрез Адвокатско съдружие "Грозев и Добрева" обжалва съдебното решение в частта, с която се отхвърлен иска му за вреди, причинени от липса на санитарно помещение, за периода от 1.07.2004 г. до 5.06.2006 г. и от 31.12.2007 г. до 1.07.2009 г., както и в частта, с която е отхвърлен като недоказан искът за вреди, причинени от пренаселеност на затворнически килии. Релевира доводи за неправилност на решението поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважат до пълния размер исковете. Претендира сторени разноски по делото. Министерство на правосъдието, чрез мл. юрисконсулт Галя Георгиева, оспорва решението в частта, с която министерството е осъдено да заплати обезщетение на ищеца. Твърди се неправилност на решението в тази част и се иска отмяната му. Наведени са доводи за необоснованост, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В писмено възражение и открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата на Алексиев. Ответника по касационната жалба на Тодор Алексиев - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез пълномощника си в открито заседание оспорва жалбата като неоснователна. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и неоснователност на двете касационни жалби. Излага доводи за това, че решението е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Касационните жалби са допустими, като подадени от надлежни страни в рамките на дадения от закона 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността им приема касационната жалба на Министерство на правосъдието за неоснователна, а касационната жалба на Тодор Алексиев за частично основателна предвид следните съображения: Производството е образувано по искова молба от 1.07.2009 г., предявена от Тодор Николов Алексиев, излежаващ присъда в трудово поправително общежитие "Атлант"- гр. Троян срещу Министерство на правосъдието с основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С нея ищецът претендира обезщетение в размер общо на 10 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на физическото и психическото му здраве в резултат на бездействие на затворническата администрация - неосигуряване на елементарни битови условия за живот - пренаселеност на килиите, липса на санитарно помещение и течаща вода в спалните помещения, ограничен достъп до светлина и свеж въздух, неосигуряване на прилично спално бельо и одеяла и т.н. Претендираните вреди са от пребиваването му в три различни места за лишаване от свобода за периода от 16.04.2004 г. до датата на предявяване на исковата молба като и исканията му се изведени на този признак, претендира обезщетения за три отделни периода. С допълнителна молба вх. № 2851/28.12.2010 г. по описа на АС Ловеч, Тодор Алексиев е направил нова конкретизация на претенцията си за неимуществени вреди, претърпени от него от пребиваването му в затворническото общежитие "Атлант" - гр. Троян. С молба от 5.05.2011 г. ищецът на основание чл. 215 от ГПК е насочил иска си и срещу втори ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП. По така предявената искова молба, Административен съд Ловеч е постановил решение № 135/23.12.2011 г. по адм. дело № 270/2010 г. Това решение е обжалвано пред Върховния административен съд /ВАС/, който с Решение № 15503 от 6.12.2012 г. по адм. дело № 3016/2012 г., го е отменил като е приел, че при постановяването му съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. След връщане на делото за ново разглеждане от друг състав е образувано адм. дело № 330/2012 по описа на АС Ловеч, като със свое определение от 8.01.2013 г. административният съд е оставил исковата молба за пореден път без движение като е указал на ищеца да отстрани нередовностите на същата, сред които са и: да уточни съответните периоди, за които претендира присъждане на неимуществени вреди, конкретните обстоятелства, от които претендира вредите и т. н., както и кои са ответниците по иска за различните искови периоди. В изпълнение указанията на съда ищецът чрез адв. Добрева за пореден път е направил уточнение на претенцията си, като със своя молба от 30.01.2013 г. е прецизирал петитума си за неимуществени вреди По така уточнената искова молба обстановка съдът е постановил Решение № 71/15.06.2013 г. по адм. дело № 330/2012 по описа на АС Ловеч, с което е уважил частично предявените искове, като ги е отхвърлил до пълния предявен размер от 10 000 лв. Този съдебен акт на АС Ловеч е обжалван пред ВАС, като с Решение № 1045 от 27.01.2014 г. по адм. дело № 12879/2013 г. по описа на ВАС същото, като постановено срещу ответник, различен от посочения от ищеца, е обезсилено като недопустимо и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото, във връзка с указанията дадени в отменителното решение на ВАС исковата молба отново е оставена без движене. Същата е уточнена с молба от ищеца, който е посочил, че претендира обезщетение в размер на 9850 лева от ответника Министерство на правосъдието за периода 1.07.2004 г. до 1.06.2009 г. и обезщетение в размер на 150 от ответника ГДИН за периода 1.06.2009 г. до 1.07.2009 г. По така уточнената искова молба е постановено решение № 64/8.07.2014 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с което съдът е осъдил Министерството на правосъдието на Република България да заплати на Тодор Алексиев обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно бездействие в размер на общо 1500 лв., от които 500 лв. за времето от 5.05.2006 г. до 29.09.2006 г. и 1000 лв. за времето от 21.03.2007 г. до 31.12.2007 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска - 1.07.2009 г. и е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска да пълния му размер от 9 850 лева. За периода 1.07.2004 г. - 5.05.2006 г. съдът е приел, че направеното изрично възражение за изтекла давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, е основателно и искът срещу Министерството на правосъдието в този период не следва да се уважи. Отхвърлил е като неоснователен и недоказан и иска с цена от 150 лв. срещу ГДИН за претърпени неимуществени вреди от незаконно бездействие за периода от 1.06.2009 г. до 1.07.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност в случая, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, произтичащи от осъществявана административна дейност, така и наличието на реално причинена вреда, следствие от тях, в пряка причинна връзка. Отсъствието на който и да е от посочените елементи води до неоснователност на иска и до неговото отхвърляне. Неоснователно се сочи и в двете касационни жалби, че решението е необосновано. В случая съдът е изяснил фактите по делото, събрал е относимите доказателства и ги е анализирал подробно в тяхната взаимна връзка, като е взел предвид възраженията на страните и практиката на СЕС. Изводите му, че е налице основателност на иска в частта досежно оплакванията за липса на санитарно помещение в затворническите килии, в които е бил поставен ищецът, се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Обоснован е и изводът на съда, че с бездействието си Министерство на правосъдието е причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в незачитане на достойнството му, както и това, че установеното бездействие противоречи на чл. 2, т. 3 и чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), както и на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Липсата на достъп до санитарен възел и течаща вода през половината от денонощието и принудата поради това, да облекчава физиологичните си нужди през този период в кофа пред очите на останалите настанени в килията са условия, които сами по себе си са достатъчни, за да се приеме, че ищецът е бил поставен в унизително положение и е изпитвал неудобство и притеснения надхвърлящи неизбежните при изтърпяване на този вид наказание. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установили наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция в тази част се явява доказана по основание. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция обаче преценява като занижен размера на присъденото обезщетение на ищеца за претърпените от него неудобства във връзка с липсата на санитарно помещение, в килиите в които е пребивавал по време на престоя му в затворническото общежитие. Първоинстанционният съд безспорно е установил, че за периодите от 1.07.2004 г. до 16.08.2004 г., от 17.12.2004 г. до 29.09.2006 г. и от 21.03.2007 г. до 31.12.2007 г. ищецът е претърпял неимуществени вреди - притеснение и унижение на човешкото достойнство, превишаващи присъщите на изпълнението на наказанието "лишаване от свобода". Тези вреди са причинени от бездействието на администрацията на ЗОЗТ "Атлант" гр. Троян да осигури нормални битови условия - ползване на тоалетна при нужда през нощта. Неправилно обаче първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Алексиев за периода 1.07.2004 г. - 5.05.2006 г. поради изтекла давност. В разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, към която препраща § 1 от ЗР на ЗОДОВ, е регламентирано, че с изтичането на петгодишен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В настоящия случай още с първоначалната си искова молба вх. № 40469 от 1.07.2009 г. ищецът е посочил, че исковата му претенция за неимуществени вреди, е насочен срещу ответника Министерство на правосъдието и е за "последните пет години към датата на внасяне на исковата молба", т.е. от 1.07.2004 г. до 1.07.2009 г. В по-късен етап с молба от 5.05.2011 г. ищецът насочва част от иска си и по-конкретно за последния един месец 1.06.2009 г. - 1.07.2009 г. срещу втория ответник - ГДИН. С писмени бележки вх. № 3418/20.12.2011 г. процесуалният представител на ГДИН и Министерство на правосъдието, юрисконсулт Детелина Веселинова е направила изрично възражение за изтекла давност по чл. 110 от ЗЗД, но по отношение на ГДИН. Освен това с Решение № 15503 от 6.12.2012 г. постановено по адм. дело № 3016/2012 г. тричленния състав на ВАС е установил, че за периода 1.07.2004 г. - 1.06.2009 г. именно Министерство на правосъдието е надлежен ответник по иска. Предвид изложеното, настоящият състав намира за основателно възражението в касационната жалба на Алексиев за неправилност на решението в тази част, поради което счита, че обезщетение следва да бъде увеличено. Съобразено с изискванията за справедливост визирани в нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложена спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността и вида на увреждането настоящият състав намира, че на ищецът е следвало да се присъди обезщетение общо в размер на 2 500 лева. Предвид това, че за периодите от 5.05.2006 г. до 29.09.2006 г. и от 21.03.2007 г. до 31.12.2007 г., първоинстанционният съд вече е присъдил обезщетение в размер на 1500 лева, то настоящата инстанция следва да присъди на ищеца обезщетение още в размер на 1000 лева, за претендираните от ищеца вреди за периода преди 5.05.2006 г. и по точно за тези, за които по безспорен начин е установено причиняването им от бездействието на Министерство на правосъдието, а именно за периодите 1.07.2004 г. - 16.08.2004 г. и 17.12.2004 г. - 5.05.2006 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска - 1.07.2009 г. Неоснователно е възражението на ищеца срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска срещу ГДИН, за периода от 1.06.2009 г. - 1.07.2009 г. Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че в тази част искът е неоснователен и недоказан. Твърденията в касационната жалба, че е налице пренаселеност в килиите, в които е бил настанен ищеца в местата за лишаване от свобода като цяло и в този конкретен период не намира опора в доказателствата по делото. Първоинстанционният съд в решенето си е дал мотивиран отговор за неоснователност на претенцията на това основание, които мотиви се споделят от настоящата инстанция. По изложените съображения оспореното решение, в частта, с която е отхвърлен искът на Алексиев срещу Министерството на правосъдието на Република България за горницата над 1500 лева до 2500 лева като неправилно следва да се отмени и вместо това Министерство на правосъдието да се осъди да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди още в размер на 1000 лева. В останалата обжалвана част на решението не са налице касационни основания, поради което като правилно, следва да се остави в сила. Претенцията за разноски на касационния жалбоподател Тодор Алексиев е неоснователна при липса на данни за реално направени такива и представен списък по чл. 80 от ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение