Решение № 15711 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10833/2020 г.

Решение № 15711 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10833/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса - Кърджали срещу Решение № 182/31.08.2020 г., постановено по адм. д. № 126/2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отменена Заповед за налагане на санкции №РД-21-55 от 05.03.2020 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - [населено място], с която на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [община], област Кърджали, представлявано от управителя В. Маджарова, са наложени санкции "финансова неустойка", общо в размер на 500 /петстотин/ лева, за констатирани 10 /десет/ броя нарушения, от които 9/девет/ нарушения на условията и реда за отпускане на лекарствени продукти и 1/едно/ нарушение на изискването за писмено уведомяване на възложителя за промяна на работното време, за всяко едно от които нарушения е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 50 /петдесет/ лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът [фирма], представляван от управителя В. Маджарова, действащ чрез пълномощника адв. Б. Милев, в подадени писмен отговор и писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационното оспорване и счита, че делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Кърджали е отменил Заповед за налагане на санкции № РД-21-55 от 05.03.2020 г. на директора на РЗОК - [населено място], с която на [фирма] са наложени санкции "финансова неустойка" за 10 бр. нарушения, общо в размер на 500 лева. Съдът е приел, че нарушения по посочените точки от заповедта не са извършени, а заповедта е издадена в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби, т. е. е материално незаконосъобразна. Решението е неправилно. По делото е установено, че със Заповед № РД-20-5/10.01.2020 г., директорът на РЗОК – Кърджали, на основание чл. 26 и чл. 44, ал. 2 от Индивидуален договор № 090628/03.09.2019 г. и чл. 72, ал. 9 от ЗЗО, е наредил да бъде извършена финансова проверка на аптека, стопанисвана от [фирма] в [населено място] по изпълнение на договора, сключен с РЗОК - Кърджали. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № ПП-21/22.01.2020 г., в който са отразени общо 11 нарушения, описани от точка 1 до точка 8 с четири подточки - от 8. 1. до 8. 4. Екземпляр от изготвения констативния протокол е връчен на управителя на проверяваното дружество, като в 7-дневния срок по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО е подадено писмено възражение. Арбитражната комисия при РЗОК - Кърджали е потвърдила констатациите по т. т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8. 1 и 8. 3, отхвърлила е констатациите по т. 8. 2, а по т. 8. 4. не е достигнала до решение поради равен брой гласове "за" и "против". Въз основа на съставения констативен протокол и решението на арбитражната комисия, директорът на РЗОК - Кърджали е издал процесната заповед, с която е наложил на [фирма] санкции в размер на по 50 лева за 10 нарушения по чл. 16, ал. 5 и чл. 3, ал. 2 и чл. 13, ал. 6 от ИД № 090628/03.09.2019 г. Оспорената заповед за налагане на санкции е законосъобразна. Съдът е приел, че наложената по т. 1 от процесната заповед санкция "финансова неустойка", заради констатирано нарушение на изискванията за писмено уведомяване на възложителя за промяна на работното време, е неправилна. След анализ и преценка на събраните писмени и гласни доказателства, съдът е достигнал до извод, че следва да се приеме, че аптеката, стопанисвана от [фирма], не е работела във времето от 12: 00 часа до 13: 24 часа на дата 11.01.2020 г. Според решаващия съд присъствието на аптекарката в аптеката не означава задължително, че тя е работела, тъй като е напълно възможно същата да е извършвала други дейности, свързани с документация, подреждане и почистване или друга дейност. Изводът се обосновава и с представения дневен финансов отчет и липсата на реализирана продажба на лекарствен или друг продукт, която да е заплатена в брой, с чек или по друг начин, което според решаващия състав е индиция, че в посочения времеви диапазон аптеката не е работила. С оспорените т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от заповедта, санкцията "финансова неустойка" е наложена заради констатирани нарушения на условията и реда за отпускане на лекарствени продукти, във връзка с изискванията за представяне и попълване на оригиналния, заверен от РЗОК "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК", регламентирани в т. 12 от Указание за работа с "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК" /Указанието/ от Приложение № 2 А към НРД за медицинските дейности 2018 г. и чл. 4, ал. 3, т. 2 от ИД, като отпускането е отразено на копието на заверения от РЗОК протокол. Според решаващия съд, посоченият като нарушен текст на чл. 3, ал. 2 от ИД не предвижда изпълнителя по договора да отпуска лекарствени продукти - предмет на договора, при спазване на разпоредбите на Националния рамков договор /НРД/ за медицинските дейности за 2018 г. и на приложенията към него, както и че НРД е подписан на 28.02.2018 г. между Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ и Българския лекарски съюз, но не и с Българския фармацевтичен съюз/БФС/, т. е. БФС не е страна. НРД не урежда и не регламентира правата и задълженията на БФС и на неговите районни колегии, респ. не урежда и не регламентира правата и задълженията на фармацевтите - изпълнители по договори за отпускане на лекарствени продукти. При извършено тълкуване на т. 12 от Указанието, съдът достига до извода, че за да е налице нарушение, следва ЛП да е бил отпуснат без въобще да е представен оригинал на "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК", заверен от съответната РЗОК, като такова нарушение няма с оглед представената попълнена анкетна карта, в която здравноосигуреното лице явно саморъчно и изрично е вписало текста "задържаха ми оригинала на протокола", като в същата анкетна карта е посочило, че е получавал лекарствата, заплащани от НЗОК по протокол през 2019 г. от същата аптека. С оспорената т. 8 от заповедта, санкцията "финансова неустойка" е наложена заради констатирано нарушение на условията и реда за отпускане на лекарствени продукти, във връзка със задържане и съхраняване на "Рецептурна книжка на хронично болния" на пациент в аптеката. Съдът е приел, че по административна преписка липсват каквито и да е доказателства, а такива не са представени и в хода на производството по делото, които да установяват и доказват извършването на това конкретно нарушение. С оспорените т. 9 и т. 10 от заповедта, санкцията "финансова неустойка" е наложена заради констатирано нарушение на условията и реда за отпускане на лекарствени продукти, във връзка с Указание за работа с "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК" от Приложение № 2 А "Първични медицински документи" към НРД за медицинските дейности за 2018 г., като е бил задържан оригиналът на протокол за предписване на ЛП, заплащани от НЗОК/РЗОК. По отношение на заповедта в тази част, съдът е посочил, че важат изводите му по т. 2- т. 7 от заповедта относно неприложимостта на НРД за МД 2018 г., като е допълнил, че приложимите в случая чл. 45, ал. 17 от КСО и Наредба № 10 от 24.03.2009 г. не препращат към Национален рамков договор. Изложени са аргументи за непосочването в акта на нарушения на разпоредби от Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, издадена от министъра на здравеопазването. Настоящият състав на ВАС счита, че следва да бъдат споделени касационните оплаквания за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за липса на извършени от санкционираното дружество нарушения. И в оспорената заповед, и в констативния протокол и решението на арбитражната комисия, процесните нарушения са подробно описани като нарушения на конкретни клаузи на сключения между страните индивидуален договор. В този смисъл неотносими към спора са многобройните изводи на съда досежно неприложимостта на Националния рамков договор за медицинските дейности, в частност този за 2018 г. Сключеният между страните индивидуален договор е по своя характер административен договор, който се сключва между НЗОК като юридическо лице на публичното право и правен субект - носител на публична власт, и лице, получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти. Страните по този договор са постигнали съгласие, че в момента на отпускане на лекарствените продукти изпълнителят се задължава да поставя в рецептурната бланка печат на аптеката и при нарушение на това изискване на изпълнителя по договора, по него ще се налага договорената финансова санкция. По презумпция договорите се сключват, за да бъдат изпълнявани поетите с тях задължения, а неизпълнението им поражда имуществена отговорност. Нарушенията на договора за отпускане и заплащане на лекарствени продукти не са административни нарушения. Основание за прилагане на санкция е съответната клауза на договора, приложима при извършено нарушение или нарушения. Съгласно чл. 72, ал. 10 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), условията и реда за осъществяване на контрола по ал. 9 се определят с инструкция, издадена от управителя на НЗОК. Касае се за действащата към момента на проверката Инструкция № РД-16-28 от 11.07.2018 г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Контролът, разписан в чл. 72, ал. 9 и ал. 10 от ЗЗО, Инструкцията и Условията и реда за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, е особен вид контрол по изпълнението на договорените условия, които се прилагат едновременно. Неправилен е изводът на съда за неотносимост и неприложимост на Националния рамков договор досежно нарушенията, описани в заповедта, тъй като с оглед правната природа на НРД, същият е нормативен акт, издаден по законовата делегация на чл. 54 и сл. от ЗЗО и има задължителен характер за НЗОК, изпълнителите на медицинската помощ и здравноосигурените лица. НРД регулира правоотношения в областта на здравеопазването и в частност разпространението на лекарствени продукти. Лекарствените продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК и свързаните с тях дейности по предписването, отпускането и заплащането им, са предмет на детайлна и подробна регламентация от Глава "Единадесета" на НРД за МД за 2018 г. Както е посочено в самото Указание за работа с "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК", нарушенията на което е ангажирана отговорността на лицето, е част от Приложение № 2 А "Първични медицински документи" към НРД за медицинските дейности за 2018 г., а спазването на това указание е вменено чрез текстовете на индивидуалния договор, задължителен за страните по него. Не е взет предвид от страна на съда фактът, че Констативен протокол № ПП-21/22.01.2020 г. е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила и обвързващ съда относно установените с него обстоятелства за описаните нарушения, предмет на процесната заповед, който не е оспорен в срока и по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК. Констатациите в него напълно кореспондират със събраните гласни доказателства в съдебно заседание на 16.07.2020 г., като показанията на двамата служители-контрольори към РЗОК-Кърджали напълно съвпадат помежду си. Констатациите са в унисон и с писмените обяснения, събрани в хода на административното производство. Неоспорването от жалбоподателката на обстоятелството, че аптеката е затворена в 13. 24 часа, неангажирането на относими доказателства за затварянето й в 12. 00 часа и извършвани в периода след 12. 00 часа други дейности в аптеката, както и наличието на данни за последващо подаване на дължимото уведомление по чл. 16, т. 5 от ИД извън рамките на срока, представляват обстоятелства, които не са взети предвид от съда и също доказват извършеното нарушение по т. 1. Не се споделят и изводите на съда относно нарушенията на т. 12 от Указанието, като следва да се посочи, че от попълнената анкетна карта не може да се установи кога точно през 2019 г. е осъществено задържането на оригинала на протокола за предписване на ЛП, а както е разяснено в процесната заповед и другите документи по преписката, проведената анкета е досежно нарушението по т. 10 от заповедта, касаещо именно задържането на оригинала. Административният орган подробно е описал нарушенията по т. 2 – т. 7, като определящо за съставомерността им е отразяването на отпускането на ЛП върху копието на заверения от РЗОК протокол и непредставяне на подпечатаните оригинали в РЗОК, нарушение, което се потвърждава от дадените от жалбоподателката обяснения и доказващо предоставянето им при липса на представен от лицето оригинал. Заявлението, обективирано в анкетната карта не променя този извод поради невъзможността да се определи точния момент на задържане на протокола, с оглед различното време на извършване на нарушенията по т. 2-7 от заповедта, както и с оглед недопустимостта проверяваното дружество, със собственото си неправомерно поведение /по т. 10/, да черпи благоприятни за себе си правни последици. Горепосочените изводи са напълно относими и към нарушенията по т. 8 и т. 9 от заповедта. Никъде в проверяваното решение не е обсъдено взетото от арбитражната комисия решение и мотивите към него. Следва да се отбележи, че неизчерпателното посочване на относимите нормативни разпоредби в административния акт не е основание за отмяната му при надлежно доказване на нарушенията на съответните текстове. При липсата на аргументи и доказателства, оборващи посочените в проверявания административен акт констатирани нарушения, и без проведено главно и пълно доказване от страна на жалбоподателката, решаващият съд е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, който извод е неправилен. Административен съд - Кърджали е постановил решение, което противоречи на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това то следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, делото следва да бъде решено по същество, като се отхвърли жалбата на [фирма] срещу Заповед № РД-21-55/05.03.2020 г. на директора на РЗОК - Кърджали. С оглед изхода на спора и претенцията за присъждане на разноски, [фирма] следва да бъде осъдено да заплати направените от касатора съдебно- деловодни разноски, включващи единствено внесената държавна такса за касационната инстанция в размер на 200 лева. Неоснователна е претенцията от страна на РЗОК-Кърджали за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция, тъй като не са налице доказателства за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт, касационната жалба е подадена и подписана лично от директора на РЗОК- Кърджали. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение